Най-висшите съдии вече са казали, че “ВСС е оперативно самостоятелен”. Включително и “да гласува повторно, без да се съобразява с неодобрението на държавния глава”

Как да постъпи Висшият съдебен съвет (ВСС), след като държавният глава върна на кадровиците кандидатурата за главен прокурор?

Може ли Румен Радев да откаже повторно подписване на указа, ще сезира ли Конституционния съд (КС) с питане какво да прави?

Въпросите са актуални от миналия четвъртък, когато Румен Радев върна на ВСС избора на Иван Гешев. Издигнатият с единодушие от прокурорската колегия на кадровия орган заместник на главния прокурор получи 20 гласа “за” и 4 “против” от Пленума на ВСС на 24 октомври. Две седмици по-късно президентът не подписа указа за назначаването му. Аргументът бе, че Гешев получил масирана институционална подкрепа, включително от прокурорите и МВР, но не е имало друг кандидат. В четвъртък ВСС ще прегласува кандидатурата. Редно ли е?

Процедурата за избор на главен прокурор вече е коментирана от Конституционния съд. Преди 17 години 12-те съдии, тогава с председател Христо Данов,

посочват какъв орган е Висшият съдебен съвет и как се постъпва, когато държавният глава върне избора на някой от тримата големи в съдебната власт.

Решението на КС

е от 28 март

2002 г.,

обнародвано в

“Държавен

вестник” на 5

април 2002 г.

То е по конституционно дело №2 от 2002 г.

По това време членове на КС са все авторитети сред юристите - Георги Марков,

Димитър Гочев, Тодор Тодоров, Неделчо Беронов, Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, която е докладчик по делото, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев и Пенка Томчева.

През 2002 г. към тях е отправено питане от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Той сезира КС с въпроса дали подлежат на съдебен контрол решенията на ВСС за избор на тримата големи - главен прокурор, председатели на ВАС и ВКС. Друга част от въпроса му засяга назначенията на дипломатическа служба.

КС приема тълкувателно решение №2/2002 г., в което казва, че не подлежат.

В мотивите си обаче съдиите подробно обясняват какво представлява ВСС и как постъпва президентът, когато кандидатурата на някой от тримата големи му е повторно представена за издаване на указ.

“Президентът

не може да

откаже

назначаването или освобождаването на един от тримата висши магистрати при повторно направено предложение от ВСС”, категорични са конституционните съдии в мотивите си.

В тях те посочват, че “конституцията установява споделена компетентност на президента с Висшия съдебен съвет”.

Съдиите отбелязват, че когато ВСС направи първо предложение за “назначаване на конкретно лице като ръководител на институция от висшата магистратура”, държавният глава може да упражни право на преценка и да не издаде указа.

При повторно предложение той “вече е поставен в условията на обвързана компетентност”. Това означава, че не разполага с избор “измежду юридически равностойни варианти”, тоест не прави преценка.

В същото време обаче

“ВСС и в двата

случая има на

разположение

своята

оперативна

самостоятелност” Ето какво казва КС: “включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента”.

Решението на КС е подписано с три особени мнения. Те по същество не засягат трактовката на останалите съдии как трябва да постъпи ВСС при връщане на първото предложение и какво прави президентът при прегласуване.

Конституционният съдия Тодор Тодоров е един от подписалите с особено мнение.

По въпроса как постъпва държавният глава, Тодоров е категоричен: “Президентът не може да откаже да издаде указ. Поради тази причина

повторното

предложение

има окончателен

характер.

Конституцията го

лишава от

каквото и да е

право на

преценка

Съдията стига дори още по-далеч. Посочва, че формулата “не може да откаже” е само една по-мека редакция на изрично конституционно задължение”.

“Неизпълнението

на това

задължение

е нарушение на

конституцията

и е санкционирано с конституционноправна отговорност по чл.103, ал.1 от конституцията”, е становището на съдия Тодоров.

Споменатият от него текст от конституцията всъщност гласи, че “президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията”.

На по-популярен език това означава, че според Тодоров, ако президентът не изпълни задълженията си по конституция, може да се мисли за процедура на импийчмънт.

“При повторно предложение подписването на указа не е конституционно право, а конституционно задължение на президента”, смята Тодор Тодоров.