Ако някой вряка в Европарламента срещу страната си, се самоизключва директно от решенията. Хейт и фейк там не минават

По-малко от 7 милиона българи сме. На фона на свят от 7,7 милиарда - бутиково малка нация.

В същото време, заслепени от неадекватен самоунищожителен импулс, правим обратното на оттласкването. Вместо да стъпим върху това, което ни обединява, и да намерим свои 1, 2 или 3 уникални предимства, от сутрин до вечер, на всяка трибуна и от всеки ефир тръбим, че за нищо не ставаме. Самоизяждаме се. Нямаме идея защо сме заедно в тази България. Държат ни единствено озлоблението, неудовлетворението и - пак повтарям - инстинктът към самоунищожение.

За всичко това

огромна заслуга

има, разбира се,

политическата

класа. Която

обаче у нас

съвсем не

ни е класна.

Родният политик се срамува да е българин. Изкарва се носител на божествен промисъл, който излиза на една арена, за да я измете цялата и да си я подреди след това по своята извисена визия. У българския политик в масовия случай няма логика, няма чувство за служене, няма скромност, няма свян от народа и страх от Бога.

Врякане, глупости, пъчене и пренапрягане. Това има. Най-голямата глупост я чух тези дни от Елена Йончева. Бойко Борисов искал да ни вади от Евросъюза!?! Ама вие, госпожо, надминахте дори сайта на Бабикян - “Информиран”, точка нет...

После иди и се чуди защо съществуват всякакви измислени сайтове, които облъчват народа с нелепости. Защото - да, на недоволните хора малко им трябва, за да ги пуснеш по улея на фейка. Достойно ли е обаче това?

И къде се намираме? В предизборна кампания, където се отправят послания, или в психиатрия? В европейската кампания, която е пред очите на целия континент, ние тотално игнорираме Европа. Не нетактично, а направо арогантно. У нас кандидатите за евродепутати масово не считат за нужно да се опомнят, да се центрират и да проведат разговора в полето, на което се играят тези избори.

Корнелия Нинова

от сутрин до

вечер дава

управляващите

едновременно на

всички прокурори

из Европа.

Демек у нас тая работа я вършат фигуранти. Вземат заплата, че са обвинители, но не са. Затова социалистите късат ризи и призовават всички сили под небето да дойдат и да арестуват поне половината Министерски съвет. Това им е целта на бъдещите евродепутати от БСП - по този въпрос и зрънце съмнение не остана.

И ГЕРБ не

са идеални.

Изведнъж им лъснаха толкова грешки, че им е трудно да удържат лидерската позиция. Поне кандидатите им за евродепутати не се излагат. Говорят по темите, за които са се цанили. А те са ясни и едно проучване на “Тренд” отпреди дни го доказа - българинът се интересува не толкова от европейския прокурор, колкото от двойния стандарт при храните. В този смисъл досегашните евродепутати на България заслужават адмирации. Бориха се заедно и постигнаха немалки победи за България.

В директива бе признато, че има двоен стандарт на продуктите в страните от Източна и Централна Европа в сравнение с тези в западноевропейските. Документът задължи производителите да не си позволяват значителни разлики в съставките и характеристиките на стоките от една и съща марка.

Това се случи благодарение на усилията на всички 17 представители на България в Европарламента. Едни натискаха повече, други - по-малко, но стояха плътно като стена при пряк свободен удар. Пребориха се. И втората голяма победа - докато стояха заедно, успяха повече от година да отклонят приемането на пакет “Мобилност”.

Така се прави политика в Европарламента. Там, ако някой почне да вряка срещу собствената си страна, директно се самоизключва от потока на решенията. Там хейт и фейк не минават.

Това поне не

го ли знаехте?

Разбирам от изследването на “Тренд”, че ролята на българските евродепутати е важна за 81% от симпатизантите на ГЕРБ и едва за 56% от привържениците на БСП. Това донякъде обяснява отклоняването от темите и пълното, абсурдно неглижиране на основната тематика в тази кампания. Но това не е оправдание - бориш се да си евродепутат, а не знаеш азбучните истини.

Анализът е от "24 часа"