Моят кум, за жалост,

вече не е между

живите и аз

много се гордея с

него, светла му памет!

Нe чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват, като чуят, че някой се е разболял от рак.

Съпругът ми Георги Луканов обаче ми препрати някакъв линк, в който моя милост е главен герой и в който се твърди, че съм си била взела двойно по-голям апартамент от общината, без да доплатя разликата. Ей така, само чрез замяна на собствената си гарсониера. Мъжът ми напомни, че всеки месец от последните 12 г. (и в бъдещите 12, живот и здраве) изплаща кредит от почти 100 000 лева - разликата в цената плюс ДДС-то на сградата, което не съм избегнала и което при мен прави цена от над 1050 евро на квадрата през 2007-а.

Темата за моята замяна е стара и истинските медии знаят истината. Ако имаше нещо нередно или притеснително, нямаше да изляза с името си, но след такива клевети се чувствам длъжна да защитя името на семейството си.

Драги ми плювалници, истината е, че право на замяна има всеки гражданин и журналистът не прави изключение. Такива сделки на година през Столичния общински съвет минаваха с хиляди. През лятото на въпросната 2007 г. в СОС имаше поне 7 партии, но ГЕРБ не бе сред тях.

Няма значение кой с какво иска да уязви друг и какво е съдържанието на въпросната “дописка”, брандирана като “разкритие” (смешен и жалък термин за нещо, което е писано и проверявано много пъти преди сключването на сделката, но не и след нея - драма просто няма). Така че това не е нито дописка, нито разкритие. Но нарушаването на всякакви правила с установени европейски и национални регулации във връзка със защитата на лични данни е злоупотреба с право. А злоупотребата с право не оправдава служенето на истината дори когато става дума за умишлена заблуда. Стремежът да съобщиш някаква уязвяваща информация за мен не може да бъде оправдаван със стремеж за информация. А публикуването на лични данни е тежко закононарушение не само на българските, а и на европейските и цивилизационните правила.

А пък измишльотината, че Красимир Велчев от ГЕРБ ми е кум, въобще не я коментирам. Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет!

Ще ви струва скъпо, будещи единствено съжаление, дори не презрение, недостойници, правещи се, че сте медия.