Бъдещите български евродепутати да подпишат още сега платформа на минималното съгласие

Плик, в който да върнат ключовете си - това е последното, което получиха евродепутатите в края на мандата. Намериха и по един кашон, в който да си съберат нещата, освобождавайки кабинета си в Страсбург. Това ми напомня за Древния Рим - за роба, чиято функция е да нашепва на триумфиращия пълководец: “Memento mori” (“Помни, че си смъртен”, от лат., б.а.).

Какво запомнихме ние от приключващия мандат 2014-2019-а? Главното - че когато са като един, българите могат да преборят и най-мощната армия, нищо, че са едва 17 от 751. Доказаха го и с това, че не допуснаха приемането на пакета “Мобилност” и че ползваха всички възможни вратички в правилника (а също - и незаконните), за да отбиват гласуването повече от година. Накрая се стигна само до приемане на позиция по пакета, която не обвързва следващия мандат на Европарламента ни най-малко.

Друга победа - първата крачка срещу двойния стандарт при храните и други потребителски стоки в Изтока, сравнени със Запада. До момента съществуването на такъв на бе признато, а в сряда тази пленарна зала в Страсбург не само постанови, че го има, но и тръгна да го премахва с директива.

Как обаче ще звучи гласът на България в новия мандат? Досега всичките ни евродепутати, дойде ли сесия, се събираха всеки вторник по обед тук, в една зала в Страсбург, и уточняваха няколкото приоритета, по които ще се борят като един, независимо от коя партия са. Разбираха се кой откъде може да натисне в своето политическо семейство. Оттук насетне как да разчита България, че 17-те играчи в евроотбора ще работят за нея? Ами едните - Йончева и нейният събрат от президентството Иво Христов, отсега викат на другите - вече управляващите страната, че са за затвора! Как ще я карат тези хора? Поведението на някои ни поставя пред резила да създадем срамния прецедент едни сънародници да нападат други в пленарната зала на Европарламента.

Дали ще се сетят, че са смъртни и че цял свят им гледа излагацията?

Подпишете още отсега платформа на минималното съгласие, от която няма да отстъпите, макар и заслепени от политическа ненавист и партийни пристрастия. В името на гражданите.

Смирете се. Помнете ключа и онези думи, приземяващи пълководеца.