Скъпи приятели,

Така се случи, че някакъв мъж пребил жена си до смърт и после се обадил на майка си да дойде да си го прибере. Дошла тя, стегнала му багажа и двамата напуснали апартамента и оставили жената да умре.
Каква закачлива малка подробност, нали?
Една жена идва и прибира сина си заедно с багажа след като синът е убил друга жена от бой.
Не може да не сте чували през годините израза "ами нали е момченце, може нещо да му стане". Този израз - травма, тази идеология иде от устите на майки, баби, лели и лица от женски пол, заети с отглеждането на момче.
На момчето вечно може да му стане нещо. Като крехко яйце, то стои пред майчиния взор и трябва много да внимаваме да не се разплаче, защото мога да му се повредят тестисите. Да се изсипе.
То е "на мама момчето". То не трябва да се занимава с глупости като да си отреже филия или да си купи гащи. И когато вече се задоми, честта по дейности като купуване на гащи, рязане на филии и друг вид обгрижване, се прехвърля с големи резерви и подозрение на снахата, която пък от своя страна също ревностно дебне дали тя е единствената, която купува гащи на мъжа си.
Въобще, голяма е битката за обгрижването по гащи, филии и други битовизми, които не трябва да навлизат в аурата на един истински мъж. Той няма работа около пералнята.
Той трябва с чук, член и широко чело да завладее тоя свят или поне микрорайона, в който се намира крехкото му астрално тяло.
Така създаваме изроди. Немощни, агресивни, неориентирани, без отговорности, без идея какво е да си съвсем сам и да се оправяш сам.
От другата страна на монетата са момичетата. Не знам защо въобще не се говори за факта, че голяма част от жените жертви на насилие бягат. И когато бягат, се връщат у дома, при родителите си, защото няма къде да идат. Уви, редовно същите тези родители, баща и майка, я връщат обратно на мъжа ѝ, защото "тя вече е в друго семейство и очевидно е направила нещо, за да ядоса съпруга си".
Майки връщат дъщерите си обратно, докато не бъдат претрепани. А после ходят да прибират синовете си в случай, че те претрепят някого.
А истината е, че като станеш майка, не ставаш просто майка на някого. Ставаш майка на целия свят. Звучи странно, но е така.
Ако майчинството не те научи да обичаш света, да въздадеш сила и смелост, да стиснеш зъби и да оставиш децата си да се спъват и да си купуват гащи и да го живеят тоя живот, това е най-големият ти провал. Да си майка значи да обичаш от другата страна на вратата, ама тихо, за да не занимаваш детето със себе си.
Звучи тежко, но няма как. Така е.
Къде са бащите, би било логично да попитаме. Къде са бащите в тази безумна, безкрайна травма, която се върти.
Не знам.
Вероятно в магазина за гащи, опитвайки се да осъзнаят, че и те имат роля в тази сложна система, наречена семейство.
Едно е да треснеш по масата и да се провикнеш "Тук се слуша моята дума". Друго е да наведеш глава над салатата и да кажеш "Май бая грешки направих". И да направиш нещо по въпроса.
Не знам какво може да се направи, за да се намали домашното насилие, но вярвам в едно.
Жените трябва да се научат да изживяват живота си сами за себе си. Не през синовете си. Не през бащите им. Не през гащи и филии и търкане на тенджера с телче.
Да станат и да живеят тоя живот сами и да оставят мъжете също да го живеят сами за себе си. И всеки да отговаря за гащите си, а междувременно обичай всички с цяло сърце и ги прегръщай всеки път щом можеш. Но най-важното е да стоиш от другата страна на вратата. И ако някой те попита къде са му гащите, да кажеш, че идея си нямаш, защото това не са твоите гащи. Твоите гащи знаеш къде са.