Дори на българите, които го харесват, им дойде в повече критиките от сутрин до вечер, дори 5 минути преди полунощ

Политикът, който вечно критикува. В този образ се самопостави държавният глава.

Каквото и да се случва в държавата, веднага след като е казал “Добър ден!”, Румен Радев забива: “Българите не живеят добре.” Да, прав е - до голяма степен и за доста хора. Но с какво помага държавният глава с това, че от сутрин до вечер - и даже в 12 без 5, на прага на новата година, го повтаря?

Това може да го каже всеки от нас, някои - и доста по-убедително като изражение и артикулация. Но това ли е функцията на президента, на бащата на нацията? Само и единствено да размахва пръст, след което величествено да се оттегля с чувство, че е изпълнил дълг?

Политиката е

екипна работа,

дори когато за

пребиваването

си в нея имаш

индивидуална

къща.

Какво пречи на стопанина на “Дондуков” 2 да вдигне телефона на премиера Борисов, така, както се чува вероятно и с г-жа Нинова, и да му предложи да решат заедно нещо, за да се възцари повече справедливост и повече спокойствие за народа?

Кой ще прекоси пръв 100-те метра до другия, е технически детайл. Ако искат да го обявяват, ако искат да го крият, така, както Библията ни учи, че с добрите дела не трябва да се хвалим.

Но наистина - щом внушава, че ГЕРБ не умее да управлява, а явно има поглед върху всички ресори на държавата и визия какво трябва да се прави, нека държавният глава я предостави на правителството. Иначе ще изглежда, че рути властта, само и само, за да се възкачи възможно най-скорошен ден той лично върху нея.

Друг е въпросът, че г-н Радев управлява държавата в началото на мандата си в продължение на 3 месеца. Може би затова предишното му новогодишно обръщение към нацията не беше така зловещо. Но пък тогава държавният глава не счете за нужно да спомене, че България е на прага на първото си председателство на Европа.

Това обаче е нищо в сравнение с гръмотевичната буря, с която Радев ни поля в последните мигове на 2018-а. Тогава, взели вече по чаша шампанско, на тези, които слушахме неговата реч, ни се доплака. Всичко в това слово крещеше, че целта на говорещия е не да ни ободри и поздрави, а направо

да ни накара да

съжалим, че сме

се раждали в

България.

Като черна злокоба прозвучаха думите му, че новата година ще е изпитание за българската демокрация. Представих си едновременно кръв и смут, и барикади. И разбира се, единствената утеха насред цялата разруха - фигурата на президента, цялата в бяло.

Може да искам прекалено, но моята представа е, че като слушам и гледам обръщенията на държавния глава, трябва да чувствам гордост, че съм българка.

Проследих настроенията във фейсбук - да не би пък аз превратно да съм изтълкувала нещата. Наистина, ходът

“пир със

страховете

на хората

навръх Нова година” масово е отблъснал аудиторията. На едно-две места прочетох признания, че зрители са си мутнали звука, и аха да им завидя. Но после си дадох сметка, че не е честно спрямо ритуала на обръщенията, спрямо институцията държавен глава, и в крайна сметка спрямо обществения договор, който негласно сме сключили, да живеем организирано заедно.

Може би е затова не е изненадващ и статистическият сигнал, който дойде навръх 10 януари, че политиката на “Дондуков” 2 не е най-добрата.

Проучване “Алфа рисърч” показа, че президентът Румен Радев губи 5% одобрение за 3 месеца и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под 50% - 47% одобрение срещу 17% неодобрение. Подобна тенденция впрочем улови преди месец проучване на Изследователски център “Тренд”.

Освен това трябва да се има предвид, че нито едно от двете не е “хванало” нестандартното обръщение на г-н Радев в последните 3 минути на 2018 г. Тогава, вярвам, резултатите по рейтинга му щяха да са още по-неприятни. Защото заиграването с положението на “обезверените, болните и самотните” не е добра политика и неизменно се обръща срещу този, който иска да трупа рейтинг на най-немощния гръб.