Владимир Илич се уплашил, че наследникът му за висшия партиен пост няма да доживее конгреса, на който щял да бъде избран, и го задължава да замине на Черно море

По-късно на ВИП комунистите им се нарежда да работят само до четвъртък, а Жданов предлага да започват в 13 часа, след което да обядват в продължение на два часа

С комични документи съветското ръководство се самозадължава да почива. В първите години след революцията вождовете не излизали в отпуска. Вероятно от страх да не ги свалят от власт. В един момент обаче решили да поправят тази грешка и Политбюро на ЦК на КПСС издал специално решение на 23 април 1921 г. за отпуските на Йосиф Висарионович Сталин, Лев Каменев, Алексей Риков и Лев Троцки.

Заповедта гласяла: "Сталин трябва да си почива и след това да бъде заведен в Гагра (курорт на брега на Черно море в днешна Абхазия, Грузия – бел. ред.) за месец и половина!" Само година по-късно очевидно работната седмица се е сторила много тежка на другарите и Ленин предлага допълнение към постановлението специално за Йосиф Висарионович и Лев Борисович. Анексът бил категоричен: "Другарите Каменев и Сталин са длъжни

да вършат работата си в Политбюро за

4 дни в седмицата,

започвайки от понеделник и завършвайки в четвъртък, а в четвъртък вечер да заминават до понеделник сутринта."

Владимир Илич се позовал на преценката си, че Сталин и Каменев не му изглеждали добре здравословно и предложил на Молотов да организира бързо ваканцията им, защото иначе "няма да запазим работоспособността на Сталин до конгреса на партията". А имено за тогава Ленин го подготвял за ответствен секретар на КПСС, което се равнява на по-късния генерален секретар. Въпреки загрижеността здравето на бъдещия диктатор очевидно е било крехко. Това води до последващи заповеди. На 9 март 1923 г. Политбюро приема строго секретно постановление, с което забранява на бащата на народите да се показва публично за цели 2 седмици и му нарежда да използва това време за почивка. Той отишъл на минерални бани.

Именно по онова време 45-годишният тогава Сталин се оплакал, че паметта му изневерява и има проблеми с лявата ръка. Измъчвала го и болестта на раздразнените черва, която се изразява във внезапни и непреодолими позиви да отиде до тоалетната. В крайна сметка явно решенията на Ленин за продължителна почивка на Сталин дават резултат, защото бъдещият диктатор оцелява и е избран за висшия пост в партията.

След смъртта на Владимир Илич

Йосиф Висарионович получава специална карта, заведена като “болен номер 29”.

В десния й ъгъл била написана резолюция на партията: „Режимната карта е със силата на партиен билет и изпълнението на режима е равносилно на партийните задължения.”

Така Сталин се превръща в грижа номер едно на съветската власт. Но въпреки това той не доживява до най-дълбока старост, а умира на 75 г.

В руските медии е публикувана и статистика, че за 30 г. във властта бащата на народите използвал 1490 дни отпуска, което се пада по около 50 работни дни в годината. Отделно от тази цифра са петъците, които по нареждане на Владимир Илич са били предвидени за почивка. Неработните дни на Сталин годишно са даже повече, като се има предвид, че по времето на масовите репресии 1937-1939 г. и Втората световна война от 1941 до 1945 г. не излизал от кабинета си. След това обаче имало години, в които го нямало по пет месеца.

Загрижеността за здравето на членовете на Политбюро се появява след поредната “умора на партията и народа”, пише сп. "Итоги".

Състоянието на друг висш революционер – Троцки, е било

под наблюдението

на Главното политическо управление,

наследник на прочутия ЧК: "Предписва се другарят Троцки да замине на вила за лечение, като изборът на мястото и времетраенето на курса да се съобразят с предписанията на лекарите. Наблюдението на изпълнението на постановлението за Троцки се възлага на другаря Дзержински."

Пикът в грижите за здравето на съветската номенклатура е през 1926 г., когато въвеждат задължителните профилактични прегледи за вип персоните. Това се случва, след като 40-годишният Михаил Фрунзе умира мистериозно след уж сполучлива операция на стомаха. Той страдал от язва и лекарите решили да предприемат интервенция, а в смъртния акт пише, че е починал от сърдечна недостатъчност.

Но другарите изведнъж се уплашват за здравето си и КПСС подготвя постановление за работния ден на ръководните работници. Според документа те трябва да започват работа в 13 часа. Защо е било необходимо началният час да е толкова късно, не е ясно. Може да е било предвидено да се забавляват до малките часове през нощта.

Постановлението нарежда на

вип комунистите

да обядват в продължение

на два часа,

а после се предвижда още една почивка за вечеря в 18 ч вечерта. Трябвало да приключат работния си ден не по-късно от 12 ч през нощта. А заседанията не трябвало да продължават повече от 3 часа.

Интересното е, че още веднага след Втората световна война е предложено да се забрани пушенето вътре в сградите.Този проект, подготвен под патронажа на Андрей Жданов, обаче останал само на хартия.

А 20 г. по-късно идеята на втория човек след Сталин се реализира. През 1966 г. Политбюро решава членовете и кандидат-членовете на ПБ да започват от 9 сутрин и да приключват в 17 следобед със задължителна почивка за обяд. Два пъти в годината трябвало да излизат в отпуска - по половин месец през лятото и през зимата.

В последните години, когато почти всички членове на Политбюро бяха в третата възраст, Юрий Андропов през 1983 г. разрешава на висшите партийци над 65 г. да работят по 7 часа. На практика това са били всички без Михаил Горбачов и конкурента му за поста генерален секретар на ЦК на КПСС през 1985 г. Григорий Романов, който гласува против бащата на перестройката.

Четете още:

Моята среща със Сталин

Отровил ли е Сталин Георги Димитров?