Hа 23 май 2017-а преживях катастрофа... Да имаш счупени ребра и ключица е най-ужасното нещо, което бях изпитал. И всичко това заради чужди грешки, безотговорност и тотално незачитане на опасността и живота на другите... За виновните си остава само преживяването, а после ние плащаме щетите. Затова не само че вярвам в закона и спазването на правилата, но дори искам подобрения и по-голяма строгост при прилагането му. Оттогава не съм спрял да се срещам да работя по идеите си за сигурност и безопасност, базирани на моя житейски опит и опита и правилата, наложени от световната практика.

Затова и споделям няколко идеи. Най-добре и коректно е те да се обсъдят или подобрят от професионалисти, експерти и за съжаление, препатили като мен мотористи и шофьори. От Владимир Илиев и екипа му научих много ценни уроци и карах в специално подготвените му коли за екстремно каране в аварийни ситуации, така както по-късно за късмет приложих и спасих семейството си. Научих много и от канадския шампион по мотоспорт Франк Тромбино, който ме подкрепи в Онтарио, Канада.

Идеята е наученото от най-добрите да се предава правилно и не само да ни спасява в критични ситуации, но и да ни подготви да ги избягваме и да реагираме правилно.

Преживях три катастрофи в рамките на по-малко от една година. Това е хеттрикът на безумието. Първия път ме удариха с кола, докато карах колело, точно преди да навляза в Борисовата градина. Втория път кола, прелитаща по надолнището на бул. “Черни връх”, пресичаща на червено, се вряза в спортната ни кола и ни извъртя на 270 градуса. Купихме нова, но ни удари друг джигит пак странично, на завой. Толкова силно, че ни избута в мантинелата… Отново постави детето и майка му в този нонстоп стрес, който ти обърква живота, заради някакви криминално безотговорни хора, които не сме ги канили, но те ни се натресоха в живота. Буквално и брутално!

За пореден път се убедих, че трябва да се промени начинът за водене на кампании за безопасност, с оглед на това, че типичният профил на виновния шофьор, с който не само аз, но и повечето хора, в които те се врязват, се сблъскваме е нискообразован или слабоинтелигентен тарикат със стара и евтина кола, но задължително на голям бранд. Те карат в нарушение и са като родени експерти в опити да манипулират, да лъжат и да се преструват...

Ето и няколко идеи, които ще се предложат за едно по-добро бъдеще:

1. Образователни програми и инициативи със специалисти и експерти по сигурност и безопасност на движението, организации като Safety Academy, ИКЕМ и други, с които виждаме ползите от ефективни промени. Можем да се обединим в реализиране на инициативата Safety.ForBulgaria.

2. Да се обърне голямо значение на фактора "Деца", защото досега поне не съм чул този въпрос да се поставя - а именно че в днешно време момчетата (като гледам малкия си син) са емоционално привързани към колите и много от тях се грижат за тях като за големи играчки и дори ги обичат като приятели.

3. Има ли дете в ударено при ПТП превозно средство - на виновния (който е в нарушение и е причинил катастрофа) веднага да му бъде отнета книжката и свалени номерата на превозното средство, с което е предизвикал ПТП-то. Свалянето на номерата е показало най-добри резултати от опита в Гърция. Очевидно такъв човек не може да управлява разумно едно потенциално оръжие за масово изтребване. Доказано е, а и специалисти споделят мнението, че българинът докато не му бръкнеш яко в джоба, не те взима на сериозно. Явно че такива не трябва да бъдат допуснати веднага да карат, докато поне не мине време да си осмислят начина на шофиране и да се страхуват, че там зад ъгъла може не само да убиеш деца и почерниш семейства, но и в най-добрия случай едно дете може да се страхува до живот.

4. Има ли дете в ударено при ПТП превозно средство - виновният да бъде глобен със сума, която минимално ще покрие разходи за възстановяване и оказване на спешна помощ на потърпевшите.

5. На виновния да му се наложи глоба и според броя на полицаите, които са били повикани за отреагирането на катастрофата. В такъв случай може да се помисли тези средства да отидат във фонд за подпомагане на доброволчески спасителни организации, в които да участват служители на МВР, обучени академично и професионално как да реагират при аварии/катастрофи и критични ситуации. По закон те могат да участват в такива формирования, които кметовете на общини са длъжни да организират.

6. Ако има нужда за спасяване по въздух, разходите да се покрият за сметка на виновния.

7. На такъв веднага да му се сложат белезници и да бъде подведен под отговорност за непредумишлено убийство. Нека той си наеме адвокат да докаже обратното.

8. За сметка на причинилите катастрофи да се създаде рехабилитационна програма, в която пострадалите ще се включат, и с тях да работят психолози за посттравматичен стрес и професионални инструктори за справяне и каране в критични ситуации. Съществен елемент ше бъде и да се включат членове на семейството на жертвите, които в повечето случаи са недиректните жертви при катастрофи.

9. Причинилите катастрофи да минат на тест за интелигентност, защото според нас ниското ниво е предпоставка за податливост към погрешни действия.

10. Причинителите на катастрофи да минат задължително опреснителен курс за "Първа помощ" и да не им се връщат шофьорските книжки, докато не го изкарат.

11. Причинителите на катастрофи да минат задължително неплатен общественополезен труд.

12. Да започнат да се слагат панорамни огледала на острите и опасните завои. Да се добавят (там, където е възможно) допълнителни веломаршрути, за да има място дори за маневриране в критични или аварийни ситуации.

Това е в интерес на причинителите на катастрофи, за които смятам, че е препоръчително да се направи специална програма за контролиране на емоциите - да мислят трезво и да преценяват риска, когато дават газ, и то на завои.

А това е една мечта - да имаме авиоспасителна служба, която да може да реагира в рамките на "златния" медицински час за всяко място в България.

Затова проведох среща с експерти и по-опитни хора като Владимир Илиев от Федерацията по автомобилизъм и други приятели, преди това - с хора от Института по безопасност на движението и най-вече с мотористи събратя като Илия Левков и партньорите от националната браншова организация ИКЕМ, защото предизвикателствата са много - едно от тях е, че ще уплашим тези, които не обичат промени. Ще създадем дискомфорт за себе си, създавайки дискомфорт за нищоправещите. Ще създадем неудобство за тези, които не си вършат работата и им плащаме с данъците си за това. Но мисията и целта са ясни: заедно сме по-силни и по-ефективни. По-полезно е повече глави и хора с опит да обсъдят промените и след това те да се предложат. Едно е ясно поне за мен: досега не виждам нещата да се подобряват, а само да се влошават. Значи нещо не е наред и трябва да се смени подходът.

Яд ме е, че пропуснах една демонстрация на екипа на ВМА, но ще ги поканя да организираме нова. Защото от горчивия опит разбрах, че имаме сериозен проблем - хората, които изкарват шофьорските изпити за оказване на медицинска помощ на пътя, май не знаят или сигурно не са обучавани за елементарни неща при катастрофа с мотористи или дори колоездачи - как правилно да махнат каската, как да обърнат пострадалия.