Слагайте тогите и излезте с лицата си - заседанието по този документ трябва да е публично!

Понеже скоро се очаква КС да излезе със становище по Истанбулската конвенция, няма нищо по-естествено от това човек да отвори основния закон на републиката, да наложи двата документа - конституцията и конвенцията, и да открие има ли противоречия. На това трябва да се основава решението на депутатите, когато и въобще ако се занимават за в бъдеще с темата.

Сега политиците попитаха КС дали е допустимо у нас да има еднополов брак. Но това и аз мога да ви го кажа - още сега, без да се образуват каквито и да било преписки и дела. Истанбулската конвенция не влиза в разрез с чл. 46 на конституцията, който бетонира, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена.

Но да се затвори, замаже и приключи темата само дотук, би било, меко казано, грубо спрямо нацията.

Защото Истанбулската конвенция мачка много други членове от основния закон.

Да започнем с чл. 1 от конституцията, според който цялата власт произтича от народа и никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. България е суверенна държава и суверенитетът е свързан с националната юрисдикция в рамките на нашите граници.

Но какво ни е приготвила конвенцията с иначе благовидното си наименование? Ето какво - точка 4 от приложението към нейния чл. 66 създава GREVIO - орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. Такива, че, с извинение за израза, но той не е пресилен - този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българската юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и в частта ѝ за съдебната власт. Защото чл. 105 от основния закон казва: “Вътрешната политика се осъществява от правителството.” А чл. 117 постановява, че българската съдебна власт защитава правата и интересите на гражданите. Тоест борбата срещу насилието е част от вътрешната политика на страната.

А какво ни пробутва ИК? В грубо нарушение чл. 66 от конвенцията, уреждащ мониторинга върху прилагането ѝ, е създал единен за Съвета на Европа 10-15-членен орган (10 жени са вече назначени), който “отчита равновесието между половете, географското равновесие и мултидисциплинарния опит”.

Който по свое усмотрение се поставя над националните съд и въобще държава, чиито членове са “независими в изпълнението на своите функции и извършват посещения (самостоятелно или в делегации)”, контактуват си със съответните организации по места. Орган, който определя “подходящи средства за мониторинг”, праща въпросници до страните, които са длъжни да отговорят - на тях и на всяко друго искане на GREVIO. Този орган си контактува с неправителствени организации и ни

мародерства

с ултиматуми

- “при необходимост определя дата, до която страната трябва да е предприела предписаните от GREVIO неотложни мерки”! Тази същата морална полиция над закона ще може дори да възлага разследвания в дадената страна!!! Ама, моля ви се, тази бойна единица става по-важна от цялата ни съдебна и правоприлагаща система, взети заедно. Тогава вече няма Цацаров и няма Лозан Панов. GREVIO наистина придобива кански привилегии, пълен имунитет и недосегаемост, истински амвон над закона - т. 4 от приложението към конвенцията дава неприкосновеност на документите, издавани от въпросната бригада. С една дума - целият документ Истанбулска конвенция заедно със съпътстващите го пояснителни актове поставя GREVIO над съдебната власт на всяка държава.

Очаквано, КС ще каже, че по отношение на чл. 46 от конституцията, където е казано ясно, че бракът е между мъж и жена, с ИК всичко е точно. Ами не, защото чл. 6, ал. 2 от българската конституция, казва: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход...”. Това е основен принцип - не се допускат никакви привилегии, нито ограничения по признак “пол”. И нека да попитаме живите велики депутати от 1990-а - бащите на конституцията, какво са имали предвид, пишейки чл. 6 от българската конституция! Да питаме членовете на Великото НС, които са в парламента и днес - Георги Марков (от гражданската квота на ГЕРБ), на когото трябва приживе да му се вдигне паметник заради просветителската му работа, и то далеч не само по конвенцията, да питаме Денчо Бояджиев (и сега народен представител от БСП). Да питаме леви, десни, центристи. Аз съм убедена, че когото и да попитаме от тях, ще каже едно и също, категорично и недвусмислено -

пишейки конституцията,

са имали предвид

мъж и жена

И през ум не им е минавало през 1990 година, че по света ще се нароят демократични класации с още няколко пола, скрити удобно зад понятието “социална роля”. Така че чл. 6 е фундаментален текст, изрично свързан с чл. 46 - за семейството, и е повече от ясно, че българската конституция визира единствено и само биологичния пол, а не социален, родов или каквито и да било джендъристки и претенциозни, но всъщност значещи само едно понятия.

Ето защо в грубо противоречие с чл. 6 - направо нахално противоконституционен, е вече придобилият публичност чл. 3, т. “в” от конвенцията, където се въвежда понятието “пол” като социално изградена роля, която обществото приема. Но нека си зададем логичния въпрос кое общество и с какъв акт приема от Иванка да се става Иван? И какво е това социална роля? Това е арогантно противоконституционно. Както и да не забравяме цитирания вече от мен чл. 4, т. 3 от конвенцията, където се изрежда “пол”, запетайка, “социален пол”. Значи има sex, но има и gender, което е родов пол - вратата към играта с пола е отворена! Мислех да напиша “вратата към ада”, но държа в този текст да съм обрана и да се облягам изцяло и само на факта. А по-висок амвон от конституцията, която анализирам в момента, няма. В нито една държава! И не виждам кое може да ме убеди, че ние трябва да си сдаваме доброволно суверенитета и да легнем пред една конвенция. Защото, приемем ли ИК, която автоматично придобива върховенство над националното ни право, ние също така автоматично признаваме равноправие на третия пол. Тогава вече той ще се ползва със закрилата на чл. 6.

Продължавам с фактите за очебийното противоречие, граничещо с цинична провокация, на Истанбулската конвенция спрямо основния закон на България. Чл. 14, т. 1 от ИК повелява

нестереотипната роля

на пола да се вкара

в учебната програма

Мине ли това, се покваряват за години напред, тоест необратимо, следващите поколения чрез образованието. Понеже в помагалата ще пише, че е нормално Иван да става Иванка, а Иванка - Иван.

Нищо не е в състояние да ме разубеди във вярата ми, че децата са националното ни богатство и тяхната закрила е наша свещена привилегия, а не на група от 10-ина амзонстващи - по една от Албания, Турция, и така нататък!

Следващ член от конституцията, на който противоречи конвенцията - 13-и, ал. 3, който казва, че източното православие е основната религия в България. Тези въпросни текстове противоречат категорично на нашата религия. България е християнска държава с източно православие. Има ли някой, който да не го знае? За тези, които не го знаят или които нехаят, Светият синод реагира - по най-достойния и недвусмислен начин.

Следващо нарушение - на чл. 14, който уверява, че

семейството е под

закрилата на държавата.

На нашата държава.

А не на “Гревио”

Това важи за всички членове, които ИК погазва. Ние сме суверенна държава, която отговаря сама за всеки свой гражданин - мъж или жена, защото трети няма. И можем да се грижим сами за себе си. И за целта не ни трябва нито “Гревио”, нито въобще каквото и да било чуждо физическо или юридическо лице.

Затова основният въпрос, на който КС трябва да даде отговор, е: Загубили ли сме ние суверенитета си, като сме членове на ЕС, в случая на Съвета на Европа?!? Не сме. Поради това не могат да ни въвеждат понятия, чужди на нашето право, защото това автоматично би ги наложило над вътрешната ни правова политика. И пак повтарям, конвенцията наистина не дерогира брака между мъж и жена, но това е първата крачка. Защото, пуснем ли веднъж понятието “социален пол” в нашата конституция, която в момента признава само биологичния такъв, после ще е вече късно. Вкараме ли го, чл. 6 го прави равен по права с останалите и тогава вече този трети пол ще се бори с основание за всички права на мъжа и жената. Тогава вече ще трябва да дописваме чл. 46 от конституцията.

Затова, уважаеми господа, слагайте тогите и направете по темата открити заседания. Излезте с лицата си, нека чуем страните - член по член. Няма друго дело от по-голям обществен интерес и няма друга тема, която да е вълнувала така българите, както тази.

Защото член 1 няма нужда от тълкувание, а там пише, че цялата власт в държавата произтича от народа. Не от Брюксел. И не от “Гревио”.