Добрата страна на спора за Истанбулската конвенция е, че той ще стимулира обновяването на българското законодателство, което се отнася до семейните отношения, и което е сред най-изостаналите в интелектуално и социално отношение части на българското право след 1989 г. Необходимо е да се приемат максимално високи законови гаранции срещу упражняването на насилие срещу жената в семейството и в обществото.

Същевременно семейното право трябва да бъде реформирано в посока гарантиране на равни права на партньорите в семейството и в доброволната общност на съжителство на мъжа и жената.

Семейното насилие трябва да се наказва строго, но и злоупотребата - манипулациите на тема семейно насилие трябва също да бъдат безкомпромисно санкционирани. Равенството на половете трябва да бъде гарантирано, включително с приемането на инструменти на семейното право като "споделено родителство" и чрез механизми, стимулиращи, а ако е необходимо - и налагащи разумно партньорство между разделените родители в полза на пълноценното отглеждане на децата им.

Българското законодателство трябва да бъде образец за гарантиране и спазване на правата на всички хора, които притежават различна полова идентичност, за да бъдат те опазени от дискриминация и за да живеят като уважавани и достойни граждани. Но борбата за права е нещо различно от борбата за власт - за налагане на определени идеологически визии за пола като всеобщи.

Всеки има право на свободна идентичност. Никой няма право на идеологически контрол с цел налагане на идентичност в обществените отношения - включително в сферите на полова самоидентификация.