След създаването си през 1920 г. трудовата повинност, а след това и наследилите я Строителни войски стават емблема за строителство в България за цели девет десетилетия.

Неизброима част от най-важните обекти в страната, сгради, пътища, язовири, както и над 70% от жилищното строителство у нас са създадени благодарение на трудоваците. Макар с времето да е отразявала различни организационни и структурни промени, службата е съхранила най-важното - надеждността и сигурността.
Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г., а влиза в сила на 14 юни 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола — мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години,
подлежат на задължителен обществен труд
Първият голям успех е преодоляването на разрухата след Първата световна война. Положителният резултат е бърз. В кратки срокове инфраструктурата и икономиката на страната са възстановени. За сравнение в първия трудов набор са свикани 15 643 младежи. Само за няколко месеца те проправят 815 км пътища, построяват 34 км железопътни линии, десетки мостове и чешми.
А след това само за шест години благодарение на трудовата организация списание "Трудово дело" с гордост информира, че вече са построени 1 298 218 км шосета, подготвени са платата на 99 484 км железопътни линии със 141 моста и 13 гарови и др. помещения. Пресушени са 25 блата, направени са 15 км диги...
За периода от 1920 до 1929 г. в трудова повинност
са повикани и изслужили
154 540 трудоваци
В бр. 7 от 1930 г. списанието информира за повдига на VІ околийска трудова група към пловдивското бюро, която само за три месеца успява да възстанови отнесения от природната стихия на 4 август 1929 г. 18-километров път Пещера - Батак. Само за два дни през май 1928 г. околийска трудова група към старозагорското бюро успява да построи…ново село. През април 1928 г. с.Любеново, Босилеградско, е сринато от земетресение. На 14 и 15 май същата година трудоваци изграждат за бедстващото население 142 бараки. Десет дни по-късно новото село е осветено, като на ритуала присъства и цар Борис ІІІIII според дописка в сп. “Трудово дело” от 1928 г. В бр.6 от април 1930 г. списанието информира за аудиенцията на 27 март 1930 г. на главния директор на трудовата повинност при цар Борис ІІІ. Поводът е десетгодишнината от създаването на организацията. Тогава в златната книга на дирекцията царят ще напише: "Поздравявам от все сърце всички български трудоваци, които от 10 години насам, служейки предано на България в обществен организиран труд, създават ценни материални блага за Родината и мощно подкрепят усилията на българския народ в мирното му стопанско и културно творчество."
И в предвоенните и военните години Трудови войски винаги са там, където държавата има нужда от тях. През март 1942 г. р. Дунав прелива и наводнява целия Видин. Тогава
войниците почистват над 200 км улици и помагат в снабдяването на населението с най-необходимите продукти.
През 1940 г. основна заслуга имат Трудови войски за възстановяването на върнатата ни по Крайовската спогодба Добруджа. Списанието изнася данни, според които през септември, октомври и ноември 1940 г. в Добруджа работят 14 468 войници, които прибират над 200 000 дка слънчоглед, над 400 000 дка царевица, изорават над 400 000 дка и засяват близо 500 000 дка с пшеница.
През войната трудоваците се занимават с ускорено строителство на пътища, пътни съоръжения и на други обекти с военно значение, разположени близо до държавната граница с някои съседни страни и по основните оперативно-стратегически направления. Заети са и с възстановяване на земеделското производство
и комуникации в Беломорските Тракия и Македония.
Пресушаване на Свищовското блато на десния бряг на р. Дунав, просветно-възпитателна дейност сред кадровия и срочно служещия състав; оказване на помощ на населението при природни бедствия и др.
Войници и трудоваци помагат и на археолозите.
От 13 юли до 27 ноември 1933 г. с прекъсване през периода 16 - 25 септември на крепостта Царевец се провеждат археологически разкопки. Инициативата принадлежи на началника на търновския гарнизон полк. Радев и на командира на жандармерийската дружина полк. Пеев. Съдействие оказват Народният археологически музей, Българският археологически институт, търновската община, както и търновският окръжен управител и началникът на трудовото бюро в града. Проучванията се извършват под непосредственото ръководство на Тодор Николов
“с ценното съдействие на господин проф. д-р Богдан Филов,
проф. д-р Кр. Миятев и архитект д-р Ал. Рашенов”.
Разкопките се осъществяват от общо осемдесет и девет войници от Търновския гарнизон и от трудоваци в Търновското окръжно трудово бюро и са проведени за деветдесет и шест работни дни.
Въпреки всичко полезната дейност на институцията на Александър Стамболийски продължава и след деветосептемврийския преврат през 1944 г.
От 1 януари 1946 г. до 1 юли 1948 г. военно-строителната организация построява 1748 км шосета, 229 км жп линии, отводнява 600 000 дка,
ограмотява
13 000 трудоваци,
работи на пет язовира и три водноелектрически централи и др.
Вместо това обаче тоталитарната власт прославя най-вече подвига на трудоваците сградостроители, успели от 3 юли до 9 юли 1949 г. да издигнат мавзолея на любимия им вожд Георги Димитров, като “горната работа представлява вложен труд за една пететажна кооперация с дванадесет апартамента”.
В същото време те са построили тунела "Козница" - най-големия на Балканите - с дължина 5801 м. Завършен е на 21 декември 1952 г.
Изградени са километри шосета и жп линии в транспортната инфраструктура на страната. Мостът на дружбата Русе – Гюргево - най-големият от всички мостове по река Дунав дотогава. В Добруджа от 1951 до 1956 г. са изградени 6 напоителни канала с обща дължина 118 км, 20 малки язовира, 11 помпени станции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 обществени чешми, 520 селища са водоснабдени, прокарани са 263 водопровода.
Водоснабдяването на Черноморието
от Варна до Китен,
направено през периода 1957-1960 г., също е тяхна заслуга.

Как трудоваците са първите, които се притичват на помощ на тежкопострадалия от земетресението през 1977 г. Свищов, четете в хартиеното издание