Преди 35 г. в орбита е изстрелян спътникът "Интеркосмос България 1300" - първият, който е с апаратура на Лабораторията за космически изследвания на БАН. Много преди това, през 1972 г., в Космоса полита първият български прибор и България е призната за 18-ата в света космическа държава.

През 1981 г., когато страната ни отбелязва 1300 г. от създаването си, директорът на лабораторията чл.-кор. Кирил Серафимов предлага да се изстреля спътник с апаратура, която да бъде изцяло българска.

"Интеркосмос България 1300" е изстрелян от северния полигон Плесецк в тогавашния Съветски съюз. Първо апаратурата била прикрепена към спътника, който след това е монтиран върху ракетата носител на самия полигон. Накрая се поставя предпазител. Той е необходим, докато спътникът мине през първите, по-плътни слоеве на атмосферата, за да не се повреди апаратурата. По-късно в орбита обвивката се отделя.

Съоръжението "Интеркосмос България 1300" е с формата на цилиндър с височина 3 метра и диаметър 2 метра. Изработен в тогавашния Съветски съюз, той трябва да изведе българската апаратура в Космоса. Нашият екип имал специални изисквания - повърхността на спътника трябвало да е електропроводима.

Тялото било направено от изкуствени материали За да не прескачат искри между отделни точки, цилиндърът имал специално покритие от т.нар. стъкловъглерод. За да се получи, въглеродът се обработва при специални условия, за да стане единна и лъскава маса, подобна на стъклото. По онова време този материал се е произвеждал само в ГДР, но оригиналната технология била разработена в България.

На церемонията при официалното приемане на готовата апаратура в България присъстват първият български космонавт Георги Иванов и неговият партньор в полета Николай Рукавишников.

А работещият под прикритие шеф на Института по електромеханика, който изработил спътника, излизал за първи път в чужбина. Длъжността му според тогавашните държавни стандарти на Съветския съюз била засекретена. Името му е В. И. Адаско. Работел с високо ниво на секретност и не му позволявали да минава границата, но за България направили изключение. Въпреки това имало изискване той да не присъства на снимките, публикувани в тогавашния печат, за да не бъде разконспириран от враждебното ЦРУ. Подчинените му колеги също не попаднали в кадър на официалното събитие в София по друга причина. Работели на по-ниско ниво в йерархията.

Приборите, които изработили българските учени, били предназначени за измерване на параметрите на плазмата - концентрация, температура, скорост, състав, на енергетичните частици, на електрическите и магнитните полета.

И така - на 7 август 1981 г. спътникът бил изстрелян. Горе-долу по същото време американците пускат своя спътник "Динамик екплор", оборудван с подобна апаратура. Той обаче летял в различна орбита.

"Това беше добре дошло за нас. Сравнявахме техните с нашите данни. В Космоса има един голям проблем - не може да се каже какви причини водят до промени в измерваните параметри - дали това са промени във времето, или в пространството. И при наличието на българския и американския спътник с подобна апаратура и изследвания засичахме получените резултати. Направихме голям научен пробив", разказа проф. Боян Киров от Института за космически изследвания и технологии на БАН. Той заедно с още други млади тогава учени участвал в разработката на проекта, изстрелял в Космоса българския спътник през 1981 г.

Екипът получил интересни резултати - допълнителни познания върху свойствата на йоносферата (част от атмосферата, съставена от електрически заредени частици, йонизирани от слънчевата радиация) и как тя реагира според активността на Слънцето.

Работата беше сериозна

За да се интерпретират изследванията, трябваше сам да търсиш информация, нямаше я наготово. Нашият шеф казваше, че експериментаторът има правото на първа брачна нощ с получените данни. 6 месеца работим само ние с тях, чак след това ги даваме на други", разказа още проф. Киров.

Заедно с него в групата учени бил и Цветан Дачев, който сега участва в руско-европейския проект "ЕкзоМарс". Руската ракета "Протон" с българска апаратура на борда бе изстреляна към Червената планета, за да търси следи от живот и да анализира въздуха. Тя ще стигне там през октомври.

Сега "Интеркосмос България 1300" не работи, няма обновени данни, въпреки че все още отговаря на повиквания.

"Някои си бяхме издълбали имената във вътрешността на неразглобяемата механична част на чист български. Естествено, това стана тайно, не беше разрешено. Използвахме нещо като свредел на зъболекарска машина. Надявам се, че някой ден, като правят космически разкопки подобно на археологическите, ще намерят нашите имена", завърши проф. Киров.