• Нова парадигма: психично болните трябва да бъдат лекувани като останалите - в социума
• Всеки 8-и в България има отклонение
• Едва 2% търсят помощ, страхуват се от стигмата

Вие нормални ли сте? Здрави сте напълно психически? А има ли моменти, в които не издържате на напрежението? Случвало ли ви се е да се събудите и да нямате желание да станете изобщо? Да вярвате, че е по-добре “просто да се приключва”, отколкото да се мъчите? Да искате да нараните себе си или някой друг? Да сторите нещо, а после да се чудите “защо, по-дяволите, го направих”? Че нищо тук и сега няма смисъл? Ако да, не сте сами.

Според проф. Вихра Миланова - началник на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ “Александровска”, почти всеки осми има някаква форма на психическо отклонение - шизофрения, биполярно разстройство, депресия, маниакалност. Психично болните в света са 970 млн., тревожните и депресивните разстройства засягат около 580 млн. души.

Обикновено наричат всички тях “луди”. По дефиниция лудостта е тежко психично заболяване. Може да се прояви като насилие, като нарушаване на обществените норми и да постави околните в опасност.

Справя ли се българинът дори с леките разстройства? Те са по-невидими и от тях не ни е страх. Първата истина е, че никой не е застрахован от превъртане. Хората се изменят основно при три провокатора -

страдание, любов и страх

Не са единици случаите, когато хора губят връзката с реалността след смъртта на близък, малтретиране, изнасилване, оцеляване след инцидент или при поставяне на страшна диагноза. “Полудели от любов” не е просто израз. Хора стигат до крайности - до обсесивно-компулсивни разстройства, маниакални депресии, самоубийства. По данни на Евростат от 2018 г. средно

по двама българи се самоубиват на ден

- заради финансови проблеми, болест, проблеми с интимния партньор и психически заболявания.

И ако искате успокоение - богатите, красивите и успешните също могат да бъдат на ръба на психиката.

“Три пъти съм бил пред отказване от тениса. Имал съм много тежки моменти на стрес, тревожност и паникатаки. Дори по време на мачове се е случвало. Помага да говориш с някого за това, защото нашият спорт е брутален. Не се говори достатъчно за това, а би трябвало. Знам, че

и други тенисисти са имали ментални проблеми, депресивни състояния

Някои от тях излязоха и говориха за проблема си. Всички сме обикновени хора като всички останали, просто играем добре тенис. Не е слабост да признаеш за състоянието си, а показва сила. Понякога не си подготвен за онова, което идва. То или прекалено бързо се случва, или е твърде голямо”, каза преди месец най-добрият български тенисист Григор Димитров пред шведската медия SpilXperten.

Според резултатите от национално представително изследване “Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи” на агенция “Тренд” 22% от младите хора между 15 и 29 г. изпитват силна тревожност. Почти 100% от анкетираните търсят помощ и подкрепа от семейство и приятели.

Едва 2% са тези, които се обръщат към специалисти психолози.

Според д-р Владимир Наков, психолог от Националния център по обществено здраве и анализи, психиатричната терапия е високоефективна, но недостатъчна за възстановяването на пациентите. В България, твърди той, акцентът е върху овладяване на симптомите, докато в страните на Запад - към възстановяване на функционирането. Това е една голяма липса в българската психиатрия - няма обучение за човешките права, за стигмата от психичната болест.

Необходимо е възстановяване, не просто контрол на симптомите,

твърди д-р Наков за “24 часа”. Според него хората се страхуват да се обърнат към психолог или психиатър, за да не ги сочат като различни, за да не ги обиждат и изолират.

Спомняте ли си как във филма “Козият рог” Караиван се измъкна от турска проверка? Прави се на умопобъркан и храни на покрива на къща несъществуващи пилци. Турците бягат от луд като дявол от тамян. В стари времена дори се е смятало, че лудостта може да бъде буквално заразна. Това са стари закостенели виждания, но изграждани и предавани с поколения.

Днес голяма част от младите рядко споделят проблемите си заради страх от критика, подигравки или за да не бъдат сметнати за слабохарактерни, казва и Евелина Славкова от “Тренд”.

Според клиничния психолог Пламен Димитров младите са системно неглижирани от системата, достъпът до професионални грижи е сериозно ограничен, а изследването показва, че състоянието на страх е хронично. Димитров е категоричен, че е важно да се споделя с роднини и приятели, но не е достатъчно. Споделянето не компенсира професионалната помощ.

В България още не е развита добре извънболничната психиатрична грижа. Пациентите лежат в болница с месеци, дори с години.

“Важно е да се знае, че професиите “психолог” и “психотерапевт” не са регулирани,

което означава, че не може да се ползват обществени фондове и съответно отговорността на тези професионалисти не е регламентирана”, обясни д-р Владимир Наков от НЦОЗА. Към момента НЗОК не заплаща консултацията с психолог. Обяснението на сайта им е простичко - “НЗОК не сключва договори за дейности в извънболничната медицинска помощ със структури, които не са регистрирани като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. Психолозите не са лекари от лечебни заведения и не могат да работят в изпълнение на договор с НЗОК”.

Според експертите от “Тренд” над 75% от най-разпространените соматични заболявания имат психогенна основа, свързани са със стреса, с начина, по който се справяме с него, с лошите навици, липсата на житейски умения и т.н.

“Социалното и икономическо въздействие на неглижирането на психичното здраве и култура на младите хора ще даде отражение. Ще има ефект три поколения след днешното”, уточнява Пламен Димитров. С други думи, ако не се работи сега,

съвсем скоро ще се сблъскаме с пандемия от психически нестабилни хора,

които освен че няма да могат да изграждат функциониращо общество, най-вероятно ще са и физически болни - нещо, което здравната система просто няма как да си позволи.

В Чехия и Полша, които също са бивши социалистически държави, гражданите получават достъп до психологическа помощ чрез здравноосигурителните системи или чрез специални фондове. Затова ползването на услугите се е увеличило над 12 пъти. И според Димитров стигмата, че потърсиш ли специализирана помощ, си дамгосан като луд завинаги, е породена от културата, но и липса на информация у хората. Не може да тичаме при личните си лекари при всяка болежка, да ходим веднага при зъболекар, щом изпитаме болка, а да мълчим и да се свиваме, когато усетим нервни тикове, изблици или суицидни мисли.

Парадоксално все повече студенти записват специалност “Психология”. В Софийския университет даже конкурира правото. Може би причината е, че психичното здраве е скъпо удоволствие.

Един час психотерапия за възрастен върви най-малко 65 лв., а с 1 час нищо не се постига

Следвайки статистиката, поне 720 хиляди българи имат психични проблеми. За сравнение, онкоболните са около 200 000 души. И за тях постоянно се говори и държавата работи за спасението им. С какво тези 720 хиляди ментално болни хора са по-недостойни за помощ от другите пациенти? Защо на едните помагаме, а другите избягваме дори на тротоара?

Всъщност

точното число на хората с психични неволи практически е невъзможно да се установи - няма национален регистър

И още се спори трябва ли да има. Ако направят, кой ще бърка в него. Такава деликатна информация за човека трудно може да бъде опазена в тайна, а стигмата към психично болните, както стана ясно, е жестока - той най-често губи работата си, околните започват да го избягват и остава затворен вкъщи - без доходи и без морална подкрепа от друг освен от близките, ако и те са в състояние да му я дадат.

В същото време впечатлението е, че лудите стават повече - по улиците постоянно се разминаваме с хора, които си говорят сами или крещят свои си неща.

Защо лудите са на свобода,

се питат мнозина, за които по-познат, а и по-приемлив е моделът отпреди години - психично болните да са в специализирани заведения, най-често в дълбоката провинция, и много-много да не се говори какво става зад стените им.

Психично болните са сред нас, защото се променят и медицинските, и правните стандарти. Установено е, че някои заболявания се лекуват по-успешно, ако човек е вкъщи в подкрепящата среда на близките.

“Съвременната парадигма за лечение на психично болните вече стъпва на разбирането, че психичните болести не се различават от другите заболявания. Те трябва да бъдат лекувани при същите условия – в социума, а не чрез изолация, казва и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило. 

Дори на фона на тежката диагноза шизофрения, ако човекът не е опасен за околните, той си живее в обществото

Това, че сред нас има хора, които си говорят сами, не означава непременно, че те ни застрашават. Престъпленията, извършени от психично болни, са много по-малко от тези на здравите хора.

Но за опасните трябва да има задължително лечение. Редът за въдворяване е затегнат сериозно - само съдът може да го постанови, и то ако човекът е и много болен, и опасен. Ако не е едновременно и двете, се лекува у дома. (Как се въдворява - виж карето долу.)

Според Комитета за превенция на изтезанията към Съвета на Европа болните у нас живеят в нечовешки условия в психиатриите,

хранят се за 2,76 лв. на ден, а лекарствата им струват 70 ст.

За да изтрие срама пред света от въпросната инквизиция, България ще обнови 18 клиники и центрове за психиатрична грижа с милиони левове от Плана за възстановяване и устойчивост. Най-накрая се намери нов дом и за болницата в Курило, която ще се премести в София. (Виж инфографиката.)

Съвременната психиатрия дава възможности за лечение в извънболнична среда. Новите поколения медикаменти са подходящи за продължително лечение в амбулаторни условия. Имат значително по-малко нежелани ефекти, част от тях се приемат еднократно в денонощието, има и инжекционни препарати с продължително действие от 1 до 6 месеца. Някой обаче трябва да следи дали болният приема медикаментите редовно. Трябва да усеща подкрепата на роднините, на съседите, на съкварталците.

За съжаление, дори “кротките пациенти” често са низвергнати не само от обществото като цяло, но и от близките си, които предпочитат да ги затворят някъде, да нямат отговорност към лекарства и поведение и да загърбят семейната драма - баща му е луд, сигурно и той.