С новия си клип към песента "Мръсница" Азис и режисьорът Людмил Иларионов - Люси сякаш не се стремят към новаторство или провокация, а към сигурността на добре изпитани модели. Видеото е толкова явно копирано от Man! I Feel Like A Woman! - емблематичния клип на Шаная Туейн, че трудно може да бъде наречено "вдъхновение". Вместо креативна адаптация зрителите получават бледо повторение на сцени, които всеки почитател на поп културата ще разпознае веднага. В ерата на глобалния интернет, където всяка идея може да бъде лесно проверена и сравнена, подобна „вдъхновена“ продукция не само разочарова, но и поставя въпроси за етиката на авторското право и творческата стагнация в българската музикална индустрия.

Клипът започва със сцена, в която Азис е облечен в черен костюм с открит корсет, обграден от жени с бели китари – абсолютно същата визия, която Шаная Туейн използва в своя класически клип от края на 90-те. Липсват всякакви усилия за адаптация или свеж поглед върху концепцията. Вместо да създаде нещо оригинално, Азис избира директно да възпроизведе визуалния стил и идеи на една от най-известните поп икони. Същото направи през 1999 г. самата Шаная Туейн, която директно черпи вдъхновение от иконичния видеоклип на Робърт Палмър – Addicted to Love (1986 г.). Във видеото тя обръща наопаки ролята на жената. Докато в Addicted to Love Палмър е обграден от група жени в еднакви, минималистични черни рокли и с еднакви китари, подчертавайки студеното, дистанцирано и почти роботизирано присъствие на женската фигура, Шаная използва същата визуална концепция, но добавя собствено усещане за еманципация и женска сила.

Вместо студени и безлични, жените в клипа на Туейн изглеждат уверени и жизнени. Обратно на класическия стереотип на женската обективизация, тя използва този визуален стил, за да го преобърне и да изрази женската индивидуалност и свобода. Това не е просто копиране, а един вид "интертекстуален" диалог с оригиналния клип, който отдава почит на Робърт Палмър, но в същото време представя съвсем нова идея, пречупена през перспективата на жената в контекста на 90-те години.

Тук е важен моментът на разликата между вдъхновение и буквално копиране. Шаная Туейн взема елементи от визуалната идентичност на Addicted to Love, но ги адаптира така, че да отразяват нейната собствена артистична визия и послание. Това е форма на почит към културен и музикален феномен, но с цел да се разкаже нова история и да се изрази нова идея.

В контекста на клипа на Азис липсва подобно ново послание. В „Мръсница“ просто се копира концепцията, без да се придаде смисъл или нова перспектива, което е в рязък контраст с начина, по който Туейн интерпретира клипа на Робърт Палмър.

Кралицата на кънтри попа успява да трансформира класическия клип на Робърт Палмър в нещо свое, докато клипът на Азис към „Мръсница“ не успява да направи подобна адаптация. Видеото на Азис е пример за това как вдъхновението може лесно да премине в откровено копие, когато липсва креативен прочит или оригинално послание.

В днешния свят, където всяко произведение може да бъде видяно и сравнено за секунди, въпросът за авторското право и моралното задължение към оригиналността става все по-остър. Копирането на идеи не е новост в музикалния свят, но тук става дума за почти буквална реплика. Това не е просто "вдъхновение", а директно възпроизвеждане на цели сцени и визии от клипа на Шаная Туейн.

Авторското право съществува, за да защитава именно такива ситуации. Липсата на признание или адаптация на оригиналния материал е проблем не само за репутацията на Азис и неговия екип, но и за етиката в творческата индустрия. В свят, където оригиналността е валута, кражбата на идеи е не само неморална, но и напълно неприемлива. Твърдението, че един артист се е "вдъхновил" от друг, не оправдава директното възпроизвеждане на цяло визуално произведение.

Видеото на Азис към песента му „Мръсница“ е симптом на по-дълбок проблем в българския музикален бизнес – липсата на оригиналност и творческа смелост. Докато на световната сцена много артисти експериментират с нови визуални и музикални концепции, в България се наблюдава тенденция към повторение на изпитани формули. Вместо да се поемат рискове и да се търси иновация, твърде често се разчита на готови модели, които просто се адаптират към местната сцена. За един артист като Азис, който винаги е бил смел и различен, този клип е крачка назад. Вместо да продължи да предизвиква и да руши бариерите на жанра, той избира лесния път на копирането. В свят, където креативността е по-достъпна от всякога, липсата на собствено виждане и иновация е не просто разочароваща – тя е загуба на потенциал.