30 от лежалите в "Белене" жертви на възродителния процес са получили постановлението на Военната прокуратура, която установява ролята на ДС, след сигнал на Делян Пеевски

Коалицията около Ахмед Доган ще се опита да изгради образ на репресирана жертва с цел да върне спомени от възродителния процес, ще се опита да събуди форма на етническа солидарност.

Този по-различен поглед към процесите и реакциите около ареста на приближения до Ахмед Доган депутат Джейхан Ибрямов даде политологът от “Тренд” Димитър Ганев. Ибрямов е кандидат и за следващия парламент, но от “Алианс за права и свободи” (АСП), с който Доган играе на тези избори.

Ще мобилизира ли наистина етнически вот арестът на политика, у когото откриха белязани 100 хиляди лева?

Ще влезе ли пак Доган в ролята на репресиран 40 г. след възродителния процес и 30 след демократичните промени у нас?

Подобни очаквания се породиха още през юли, когато тръгна напрежението между лагерите на Делян Пеевски и на Джевдет Чакъров в ДПС. Първи за разпалващо се етническо напрежение в партията заговори зам.-председателят на ДПС и на парламента

Йордан Цонев, който разбрал, че “25 г. е българчето в тази партия”,

от публикация в поддържаната от Елван и Юджел Атилла фейсбук група в подкрепа на Доган. Тогава Цонев разказа дори как някои от депутатите отцепници звънели на местни депесари, за да ги заплашват, като ги питали “ще предадат ли етноса и партията си”.

“Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган ни даде Родина. Ние 10 г. мислехме да се изселваме, да отиваме някъде, багажът ни да е приготвен. А от 34 г. мислим ли да отиваме някъде? Не! Ние работим, живеем и ще умрем в България, защото е нашата Родина”, заяви същата Елван Атилла на 28 септември при откриване на предизборната кампания на АСП в Кърджали. Самата тя е пета в листата, водена лично от Доган.

“Никога не съм си представял преди 40-45 г., че наши кметове ще репресират наши хора. Голямата цел е да няма ДПС и да атакуват единството на нашата общност.” Тези думи на самия Ахмед Доган пред членове на Централния съвет и част от актива пък са включени в предизборен клип на АСП. А отцепниците около него и Джевдет Чакъров започнаха да се наричат Автентичното ДПС.

За репресия Доган заговори и в събота, когато за първи път от години се появи на митинг на открито. Той дойде пред Партийния дом, за да подкрепи съпругата на Ибрямов - Биршен.

От лятото Доган първо се появи във видеа от срещи с лоялни към него кадри, отиде в централата на “Ал. Стамболийски” 45 след дългогодишна пауза да реди листи. Сега излезе и на улицата.

Доган призова депесарите да се обединят в защита на демокрацията, тъй като

“държавата е против нас,

включително съдебна система, полиция, всички органи за контрол”.

Речта му беше прекъсвана от възгласи “ДПС”, “Нас не ни е страх”, “България”.

В същото време Джевдет Чакъров от дни обикаля общините около Бурса, където е съсредоточена една от най-големите български общности в южната ни съседка.

Кой е репресиран заради етническа принадлежност, ще върви и по друг паралелен сюжет.

След сигнал от Делян Пеевски, председател на ДПС и на парламентарната група на партията, Военната прокуратура започна работа по установяването на служителите на Държавна сигурност, ангажирани с т. нар. възродителен процес.

“Намираме за съществено да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел”, пише в сигнала на Пеевски. Разбира се, тук се визира агентурното минало на опонента им Ахмед Доган (агент Сава), съпротивата му срещу т.нар. възродителен процес и основаването впоследствие на ДПС.

Те ще бъдат разпитани като свидетели, за да се изясни какви задачи са изпълнявали и по какъв начин са били ръководени от своите офицери. Като свидетели ще бъдат разпитани и жертви на репресии от тоталитарния режим. Част от тях вече са получили прокурорското постановление. Ще бъдат събрани допълнителни сведения за това как, къде и от кого са били извършвани инкриминираните действия.

Метин Ибриямов, процесуален представител на около 30 души, които са лежали в лагера в Белене, е получил постановлението, но все още няма официално разрешение от наблюдаващия прокурор за неговото разпространение, тъй като има следствена тайна. Сред представените от него лица има официални данни за това, че са били въдворени в лагера, а след това интернирани в различни населени места. Голяма част от тях са от Кърджалийския регион, като много от тях живеят в Турция.

Ибриямов уточни, че по новия процесуален ред досъдебните производства не се водят срещу конкретно лице, а срещу конкретно деяние. Той допълни, че постановлението на Военно-окръжната прокуратура е било изпратено и към неправителствената организация БАХАД, която също е подала сигнал до прокуратурата.

Организацията е регистрирана по турското законодателство

и в нея членуват основно хора, които са били в лагера в Белене.

“В нашата молба най-общо поискахме да се разшири разследването в посока престъпление срещу човечеството”, добави Ибриямов.

Делото за т.нар. възродителен процес беше образувано в началото на 90-те години на ХХ век и многократно спирано и възобновявано. Обвиняеми по него бяха Тодор Живков, Георги Атанасов и ген.-полк. Димитър Стоянов, които са вече покойници.

Масовата смяна на рождените мюсюлмански имена на турците в България с български, наречена “възродителен процес”, е извършена за няколко месеца - от края на 1984 г. и завършва в средата на февруари 1985 г. Преименуваните през периода са 1 306 000 души.

Преименуването стартира в тогавашния Кърджалийски окръг на 23 срещу 24 декември 1984 г. Районът осъмва блокиран от командировани от вътрешността на България милиционери и военни. По пътищата, водещи към окръга, са изградени пропускателни пунктове, а движението на хора е силно ограничено. В центъра на Кърджали са разположени БТР-и, а по улиците се придвижват патрули от тежковъоръжени униформени с калашници, шлемове, щитове, палки. Преименуването почва от селата. Милиционери ходят по къщите. Зловещото е, че трябва да се избере не само лично, а също бащино и фамилно име, а в част от случаите тези имена се носят от вече починали хора.

Реакцията на местните не закъснява. Първият протест е на 24 декември 1984 г. в ардинското село Млечино. Два дни по-късно са двата най-големи протеста на турци срещу преименуването - в кирковското село Могиляне и в Момчилград. В Могиляне, което е близо до българо-гръцката граница, се стичат няколко хиляди жители на околните села и махали. Те се опитват да щурмуват сградата на кметството. Протестът сварва властите неподготвени. В района има малък брой милиционери, но към него веднага са изпратени допълнително служители на МВР, военни и пожарникари. Следва жестока разправа с протестиращите. Освен струите с вода от противопожарните автомобили срещу тълпата се стреля. Ранените са десетки, а убитите са трима, сред тях и най-младата жертва на възродителния процес - 17-месечната Тюркян.

В същия ден на протест в центъра излизат няколко хиляди жители на Момчилград. И тук протестът е смазан от милиция и военни. Три са жертвите в момчилградското село Груево. Те падат при потушаването на протеста на местните хора на 27 декември 1984 г.

Т.нар. възродителен процес в Кърджалийски окръг завършва в началото на януари, а в резултат са сменени насилствено имената на всички местни турци.

Насилствената смяна на имената продължава в останалите окръзи на страната. В периода 17-19 януари 1985 г. са бунтовете в котелското село Ябланово. Протестът е смазан от военни с танкове. До средата на февруари 1985 година всички турци в България са със сменени имена. Десетки са арестуваните. Много от тях се озовават в “Белене” или са принудително разселени във вътрешността на страната.