Никой не знае колко язовира има в страната и какво е състоянието им, необходимо е много задълбочено изследване, твърди той в интервю за "24 часа" пред Деляна Къркеланова

- Останахте ли изненадан, че не ви избраха за еврокомисар, г-н Попов?

- Не, защото, когато има повече от един кандидат, е голяма вероятност изборът да не си ти, така че няма нищо изненадващо в това. 

- Смятате ли, че везните се наклониха към Екатерина Захариева, защото е жена? Урсула фон дер Лайен насърчава равенството между половете в Европейската комисия.

- Аз също съм привърженик на този подход. Екатерина Захариева е много сериозен кандидат с опит в различни сфери, включително като външен министър, а и в други области. Тя има всички основания да спечели тази позиция. 

- Бихте ли разказали как мина разговорът ви с председателката на ЕК? 

- Много добре, беше по-скоро в свободна форма. Все пак всеки кандидат е достатъчно известна публична фигура и не се налага да се водят разговори за това какво например си работил по-рано или какво те мотивира. По-скоро въпросите са от типа на това да се кажат основните възгледи на кандидата за ключови неща от европейската политика и как човешки се представя.

В моя случай говорихме много за енергийния преход и климатичните политики, защото това са сфери, в които се изявявам сериозно. Бих добавил, че  Урсула фон дер Лайен е добър управител и има много реално човешко присъствие. 

- А как бихте коментирали ресора, който получи България?  Имаше положителни, но и не чак толкова положителни коментари.

- Ако трябва да бъда съвсем обективен, това е един тематично интересен ресор. Да, не е от най-силните, но е с голям потенциал, защото темата е в центъра на амбицията на ЕС при новия мандат на Еврокомисията. Това са иновациите, икономическото развитие и ресорът дава възможност на комисаря да го развие като много силен или съответно да не го направи. Не са един или двама еврокомисарите в историята, които са получавали силни ресори и никой не ги е забелязал. Има примери и за слаби ресори, но развити много добре. Тук бих споменал Кристалина Георгиева с първия ѝ ресор (международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи - бел. ред. ), който беше буквално последният останал, но тя го разви като водещ.

В много голяма степен всичко зависи от човека и също от историческия момент. Сега този момент в много голяма степен е свързан с конкурентоспособността на ЕС, защото това, иновациите и индустрията са в основата на сигурността на континента. А по отношение на негативните коментари - това обикновено са изказвания на активно ангажирани политически фигури. 

- Вече не сте министър, но смятате ли, че екоминистерството отговори адекватно на безводието?

- Отговори повече от адекватно, защото министерството управлява 12 язовира, които снабдяват населението с питейна вода. Нито едно от тези места не е било на режим. От тази гледна точка е много важно да се подчертае, че водните потоци от тези язовири към крайния потребител са управлявани добре.

Тук правя уговорката, че населените места се снабдяват по различен начин и съответно са подложени на  различен натиск и проблеми. Освен това МОСВ не управлява самия процес на доставка на водата, това е работата на ВиК, които не са подчинени на министерството.

Другото важно са стратегическите направления, свързани с водите, според мен там също се справя добре.

Става въпрос за плановете за управление на речните басейни, за управление на рисковете от наводнения, сега се правят новите планове, стратегията за климатична адаптация е много важна и е готова отдавна. Всички тези стратегически документи се придвижват и се управляват както трябва. 

- А някой взема ли предвид въпросната стратегия за климатична адаптация? 

- Това е много добър въпрос, защото стратегията не се реализира директно. Трябва да се трансферира в политики и решения на местно ниво. На някои места става, на някои не, важното е, че има такъв документ.

- А може ли да обвиним  климатичните промени за бедствията, които ни сполетяват?

- Климатичните промени никога не са само те виновни за каквото и да било. Те са подсилващ фактор и трябва да ги имаме предвид от гледна точка на засушавания, наводнения и т.н. Ако сме подготвени за една температура през лятото, но не и за по-висока, тогава климатичните промени ще имат много тежко въздействие.

От 1985 до 1995 г. е имало период на силно засушаване също, тоест това не е непознато за българина. Въпросът е доколко ние сме подготвени за такива циклични суши, до каква степен нашите потребителски навици се променят.

Преди около месец се говореше, че село Приселци край Варна няма вода. Ами то преди 20 г. беше тихо и почти безлюдно място. Сега там има почти 300 басейна и само една водна кула. Ако има селища, които не са подготвени за такова сезонно потребление, е нормално да бъдат изложени на недостиг на вода и не са виновни климатичните промени. 

- Какво не прави държавата? След сушата ще дойдат наводненията. Може би липсва координация и ясна концепция как да се справи?

- Основен проблем е изключителната фрагментация на управлението на водите и на ефектите от природните явления - суши, пожари, наводнения и други. Никой не знае колко язовира има в страната и какво им е състоянието. Необходимо е много сериозно, задълбочено изследване на състоянието  във всички аспекти.  

Според мен не по-маловажно е да се създаде един орган, който да управлява всичко. Например комитет по водите или министерство на водите, защото сега МОСВ се занимава с водите от гледна точка на природното им състояние, а не с доставката или с напояването. Другото по-реалистично, дори може да се окаже и по-ефективно решение е да се създаде координационен механизъм между отделните управляващи звена - общини, областни управители, МОСВ, земеделското министерство, регионалното и т.н. Това звено трябва да дойде от Министерския съвет.

Един от сериозните рискове за българското земеделие е високата степен на засушаване на почвата и това не е от вчера. Според списание Nature 75% от почвата в България страда от критично засушаване. Тя трябва да бъде напоявана, ако искаме да бъде продуктивна. Но никой не може да излезе с конкретно решение. Може би трябва да се променят културите, които се отглеждат у нас. Тоест това е комплексен въпрос. 

- През юли в София се проведе 61-вата сесия на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата. По време на срещите бяхте до екипа, водехте и някои от събитията. Какво признание е това за България?

- Огромно е признанието, но по-важното е, че България успя да създаде мрежа от контакти, да види как се зараждат и формират климатичните политики. Такова знание е безценно. Това, че представители на научната общност от 112 държави плюс още 50 делегации бяха тук, го прави най-голямото международно събитие в България. През миналата година на конференцията за климата в Дубай бяхме огромна българска група, благодарение на което получихме това домакинство.

- Кога ще е готов докладът от работата, която свършиха тук?

- Процесът e бавен, защото се събират всички научни изследвания, свързани с климата от цял свят. Това е огромна работа и докладът се очаква да излезе през 2027 или 2028 г. Друг голям доклад, който се обсъждаше тук и се приготвя, е как градовете и климатът си взаимодействат. Благодарение на тази среща в София много български учени и експерти могат да имат участие в написването на този доклад.

- Какви са очакванията ви за конференцията за климата, която ще се проведе в края на ноември в Азербайджан?

- Очаквам, че България отново ще има много сериозно присъствие. На конференцията  финансирането на климатичните политики ще бъде един от основните въпроси, които ще се дебатират. Надявам се на глобално равнище да има преосмисляне.

Наследили сме подход отпреди 15 г., когато възобновяемите източници бяха много скъпи и очакването бе, че богатите страни ще финансират в голяма степен възобновяема енергия в по-бедните държави. Възобновяемите източници са най-евтините сега.  Аз лично смятам, че развитите страни не бива да ги финансират,  а да се насочат към адаптация, към съвместна работа на развитие на индустриите и върху управление. Тоест трансферите на средства трябва да бъдат наблюдавани много добре, за да не се изкривява тяхното усвояване.

- Вие ще участвате ли на конференцията?

-  Да, аз съм ангажиран за предстоящото събитие в Азербайджан. И постепенно се завръщам към темите, с които се занимавам, те са свързани с енергийния преход основно. Има няколко кампании, с които се ангажирах като министър, и искам да бъдат доведени докрай като експерт, като гражданин или в каквато и роля да е.

Едната е защитата на националните паркове от преопасване, свръхнатоварване с едър рогат добитък, мотоциклети  и всякакви други неща, които могат да доведат до унищожаване на парковете. Другата много сериозна моя цел е опазване на дюните, които са изключително ценни и във всеки един момент са подложени на бандитско разграбване, което трябва да бъде прекратено.

Има неща, които, разбира се няма да се върнат назад. Едно от тях е, че исках да променя името на министерството и да стане Министерство на околната среда и климата. 

- Защо е нужна такава промяна? 

- По принцип повечето държави в ЕС имат министерства на климата под една или друга форма. Това е много важно, защото при климатичните политики има политически и административни процеси, които трябва да бъдат провеждани.

Всички неща, свързани с търговията на емисии, преразпределяне на средствата от тази търговия, развитие на нови фондове, цялата политика за възобновяемата енергия, за енергийна ефективност на сградите, на икономиката въобще, са работа на такъв тип министерство.  

Затова смятам, че МОСВ трябва да се раздели или да стане Министерство на околната среда и климата. Това е  огромна дейност и ако тя се развива, ще сме много по-добре подготвени.