Тя дори и не подозира колко безгранична е женската солидарност и докъде може да стигне. "Няколко нейни приятелки в един момент били толкова възмутени, че

мен все ме няма,

че се организирали и отишли при посланика – оплакали му се, че не обръщам никакво внимание на семейството си – смееше се приживе Бояджиев. – Той ме извика и с лека насмешка ме предупреди: "Оправяй се както знаеш, но моля те, направи така, че поне мен жените да не ме занимават."

Бояджиев на шега си взема бележка и 5 месеца след пристигането на Радка и бебето в САЩ тримата за първи път излизат на разходка в парка. "Докато вървеше до мен и буташе количката, й течаха сълзите", спомня си разузнавачът. "Мъчно ми беше – разказва Радка. – Другите жени, омъжени за дипломати, си живееха живота, постоянно бяха с мъжете си по екскурзии, ресторанти, а аз в повечето случаи не знаех Тодор къде е, дали не е в опасност, дали ще се прибере изобщо?"