Докато се занимаваме с глупавите всекидневни скандали в политическия живот, сякаш пропускаме да видим общата картина на обществото ни, а тя е отчайваща.

На всички нива има тотално неразбиране за това какво всъщност представлява една държава и как трябва да работи.

Не го разбират политиците, не го разбират журналистите, които ги интервюират, но най-лошото е, че не го разбира мнозинството от гражданите. И затова очакванията им са наивни и нереалистични – „вдигнете пенсиите“, „увеличете доходите“, „платете ни сметките за тока и парното“. Това е поданическо мислене. Мислене на роби, които чакат подаяния от господаря си.

Единственият изход от тази абсурдна ситуация е хората да бъдат образовани политически.

В средното училище, вместо да се преподават всякакви дивотии, трябва да се въведат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат как функционира демократичната държава.

Да научат гражданските си права и как да ги защитават.

Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.

Да разберат какво означава разделението на властите.

Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.

Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.

И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. И хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.

Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.

Да разберат, че демокрация означава активно участие от всички граждани, а не „абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко“

И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.

Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.

*От фейсбук