ИНТЕРВЮ НА МИЛА ГЕШАКОВА ЗА в. "24 часа"

Лидерите на ПП са убедени, че са вкарали ГЕРБ в капан, но ми се струва, че в близко време капанът ще щракне за тях

Още акценти:

Как да се коалираш с някого, който предварително заявява, че е готов да ти скочи и да ти прегризе гърлото?

Две трети от избралите “Не подкрепям никого” миналата година са гласували за ИТН, посланието е едно и също

Повечето партии са срещу президента, но доверието в него продължава да е най-високо

- Чакаме, чакаме, всички чакаме нероденото редовно правителство, г-н Асланов, но прогнозите са за нови избори напролет. Какво биха променили?

- Едва ли ще променят много неща освен дребни размествания в класацията на парламентарно представените политически сили. Едно нещо обаче със сигурност ще продължи да се променя - избирателната активност. Тя ще продължи да спада поради липсата на същностна промяна - същите партии, същите послания, същите лидери, същите имена в кандидатските листи.

Ако под промяна разбираме това, че партията на негласуващите вече е първа политическа сила, а партията “Не подкрепям никого” е на път да стане парламентарно представена, не съм сигурен, че точно тази промяна би била приета от обществото. Тя обаче очевидно устройва партийните олигархии, тъй като ниската избирателна активност им позволява да се възпроизвеждат.

Едно от популярните определения за демокрацията е “власт от народа и за народа”. По въпроса дали властта е за народа се спори отдавна, но досега не сме подлагали на съмнение, че властта, каквато и да е, е била от народа, тъй като той я произвежда с гласа си по време на избори. В момента тази постановка звучи крайно неубедително, тъй като властта се произвежда с гласовете на около 1/5 от избирателите. Няма как да наричаме подобна система “демократична”. Тя е нещо друго. И няма как да го пренебрегваме и да се правим, че не го виждаме.

- Каква е целта на отказа от комуникация на ПП, които обявиха, че са в коалиция с българския народ, с победителя ГЕРБ?

- Посланието на ПП, че техният коалиционен партньор е “българският народ”, е типично за сектантския начин на мислене, може да се определя дори и с по-тежки квалификации. А ГЕРБ трябва да наричаме “символичен” победител, защото е ясно, че ролята на първа политическа сила още не значи успешен управленски мандат.

Няма как лесно да се състави такава коалиция. Как да се коалираш с някого, който предварително заявява, че във всеки момент е готов да скочи отгоре ти и да ти прегризе гърлото? Как ще обясниш това после? Не се сещам как. За да се случи това, трябва много убедително да представиш някаква висша национална цел или национална заплаха. В сегашния момент предпоставките и за двете са налице, но предмет на разговора продължават да бъдат нещата, заради което двете политически сили се мразят и не се понасят.

Всъщност тази коалиция може лесно да се сглоби, тъй като между двете партии няма сериозен идеологически разлом. Твърдението, че ги разделя оста “корупция - антикорупция”, няма идеологическа основа. Не звучи никак убедително, че ако съставиш общо управление, единият ще продължи да краде, а другият ще го гледа и нищо няма да може да направи.

Имали сме далеч по-несъвместими в идеологическо отношение коалиции - БСП-СДС през 1990-1991 г., БСП-НДСВ през 2005-2009 г. Преди да се случат, помежду им са се разменяли по-тежки и по-непримирими обвинения, но все пак се намериха обяснения за това, че поемат обща отговорност за управлението на страната, които обществото прие безусловно. В първия случай това бяха мирният преход, стартът на икономическите реформи, новата конституция, а във втория - членството на България в ЕС. Сега чуваме само, че ще се воюва до пълна победа, тоест докато единият от двамата изчезне. Изходът - избори до дупка. Добре, но дупката започва да придобива застрашителни размери и ще трябва да внасяме избиратели, за да се запълни.

- Има ли изгледи кабинет да се роди с третия мандат - говори се, че щял да бъде връчен на “Български възход”?

- Стефан Янев е поливалентен играч - нито ляв, нито десен, нито русофил, нито русофоб и прочее. Има усещане, че за това е направен - да влезе в боя при подобна ситуация. Само че е абсурдно да правиш правителство с най-малката парламентарна група. Разбирам да бяха само три парламентарните фракции, но те са седем. А е ясно, че ако “Български възход” не бъде подпрян именно от ГЕРБ и ПП, няма как нещо да се получи. Няма нужда от подобен лицемерен подход, който да задоволи единствено егото на Борисов и Петков - щом няма да съм аз, няма да си и ти. И какво от това?

- Предупредихте, че негласуващите ще изгубят търпение. На 2 октомври те бяха около 60 на сто. Какъв би бил изразът на тяхното недоволство?

- Засега регистрираме нещо като масово ръмжене, още не е гняв. Ситуацията обаче лесно може да заприлича на буре с барут, ако върху нашата криза продължат да се наслагват външни кризи. И фитилът може да попадне в напълно случайни ръце. Ясно е, че българската политическа система не е призната от гражданите, на което се дължи и безпрецедентно ниското доверие в институциите. Само на крачка сме обаче от непризнаването и на елита. Случи ли се лозунгът “Долу всички!”, вратата за анархията е отворена. Това е крайно, но възможно и опасно развитие на нещата.

- Като анализирате данните за социално-демографските характеристики на избирателите, какъв е профилът на негласувалия човек?

- Вече не откривам някакви особености и това е тревожното. Гласуващите и негласуващите са в пропорции, близки до общия демографски профил на пълнолетното население. Гласуващият, както и неговият антипод е колкото мъж, толкова и жена, колкото градски, толкова и селски жител, колкото образован, почти толкова и необразован и прочее. В близкото минало ромите и турците бяха по-активни гласоподаватели от българите, сега и това не е така. Апатията е повсеместна.

Дори българските граждани, гласуващи извън пределите на страната, които през миналата година бяха необичайно активни, на последните избори свиха знамената и не се разходиха до изборните секции в чужбина.

Виждам, че се прави опит да се наложи разбирането, че демокрацията е за активните граждани, и че онези, които не гласуват, не се интересуват от политика. Това обаче не е вярно. Разликата е, че едните продължават да вярват на своите политически водачи, а другите са загубили тази вяра. Първата група обаче видимо се топи.

- Мнозина привидяха в изненадващо нарасналата до 3% група на гласуващите с “Не подкрепям никого” тревожен знак. А вие?

- Това е сегментът на активния протестен вот. Пасивният очевидно е доминиращ. Тази група също не се отличава с някакви особености в демографски аспект. Интересна е с това, че от формална гледна точка е напълно безсмислена, защото не произвежда какъвто и да е резултат, освен че повдига избирателната активност, което за парламентарни избори е без значение. И все пак съществува.

- Има ли тази група особени отлики, сравнена с другите електорални отбори?

- Има, макар да не е от гледна точка на нейната социално-демографска характеристика.

Близо две трети от гласоподавателите, избрали опцията “Не подкрепям никого”, миналата година са гласували за “Има такъв народ”. С други думи хората, които по време на избори изпращат послание на политиците от вида на “Не вярвам на никого от вас” и държат това да се регистрира официално, не изчезват, а се преориентират. Бях изненадан от някои коментари, които вместо сериозния прочит на резултата на “Не подкрепям никого” заговориха за манипулация на машинния вот. Тук е уместно да отворя скоба, за да кажа, че в момента разговаряте с човек, който е публично известен противник на машинното гласуване. Затварям скобата. Аргументите срещу машинното гласуване трябва да се търсят в много посоки, но различни от споменатата. Няма никаква манипулация в резултата “Не подкрепям никого”. Изводите от този резултат трябва да са политически, а не технологични. Ако не го разбираме, ще приличаме на камилски птици, които стоят със заровени глави в пясъка и отказват да ги извадят от там и погледнат реалността.

- Политолози твърдят, че в промеждутъците, когато ни управлява служебно правителство, може да се роди нов ляв проект. Но дали изобщо нова партия от този цвят би спечелила доверието на апатичните към избори и ако да - на каква част от тези 60%, които не отидоха до урните?

- Говорят се какви ли не неща, но виждаме, че всеки нов проект е реплика на някой от съществуващите или на нещо, което е било преди, но се е провалило.

Да, сега наистина има остър дефицит от автентичен ляв проект, тъй като БСП провали надеждите на левите избиратели. От партия, която дълги години - и като управляваща, и като опозиция - играеше ключова роля в политическия живот, се превърна в треторазрядна формация, за която никой дори не говори и която никой не слага в сметките.

Играе се някакъв мач, на терена се блъскат и ругаят някакви играчи в очакване на финалния сигнал, а БСП дори не е на резервната скамейка. Тя е може би някъде в съблекалнята. В същото време по данни от социологически проучвания 18-20 на сто от хората продължават да се самоопределят като леви по убеждения. Това е около милион, а за БСП не гласуват дори и една пета от тях.

Българската политическа система от няколко години е инвалид, на когото левият крак е ампутиран, но това няма да продължи вечно. Не знам кога и как, но ако БСП не промени нещо в себе си, ще се появи нова левица и ще наложи друг ред.

- Опасно ли е да ни управлява служебен кабинет във война, предстояща не знам коя вълна на COVID-19, инфлация и най-вече очаквани още по-високи цени на енергия и храни след 1 януари?

- “Опасно” не е подходящата дума. Изброените неща са предизвикателство както за служебен, така и за редовен кабинет. Но и най-лошият редовен кабинет е за предпочитане пред служебния. Ако има нещо, което си заслужава да бъде коментирано, то е, че от всички страни се сипят обвинения към президента за поредицата от служебни кабинети. От една страна, всички партии вече са срещу президента, но от друга страна, доверието в него продължава да бъде най-високо. Защо? Защото хората разбират, че виновните за политическата криза са други, а не той.

Не бива да драматизираме ситуация, при която парламентарно представените политически сили не постигат съгласие помежду си и не се съставя редовен кабинет.

Безизходни положения няма. Естественият изход са нови избори. По-важно е какво могат да произведат - дали повторение на досегашния рецидив, или развръзка на политическата криза. Засега шансовете за второто не са обещаващи. Ето това трябва да ни тревожи и да ни накара да се замислим.

- Българите сякаш по-лесно се обединяваме “срещу”, а не “за”. Коя е следващата коалиция тип “анти” някого?

- Не ми достига въображение, нещо ще измислят. Ако се гласуваше не “за”, а “против”, избирателната активност щеше да е много по-висока. За да излезем от капана на “анти”, партиите трябва да спрат да се разправят помежду си и да започнат да говорят на хората. Докато това не започне да се случва, ще си стоим в омагьосания кръг от редуващите се служебни кабинети и предсрочни избори.

- Контактните групи на ГЕРБ ще успеят ли да постигнат съгласие? И каква ще е следващата им стъпка?

- Мисля, че враждуващите страни са наясно, че няма да се постигне договореност, но битката е за интерпретации на тема кой е по-виновен за това, че няма редовно правителство. Лидерите на ПП са убедени, че са вкарали ГЕРБ в капан, но ми се струва, че в близко време капанът ще щракне за тях и ще им е далеч по-трудно, отколкото на Борисов, да се обясняват.

- Експертно правителство ли е панацеята в тази поредна патова ситуация? Някои дори коментират, че служебното играе тази роля и може да остане до следващите предсрочни избори.

- Както и да се етикетира формулата за евентуалното редовно правителство, то по същество ще е коалиционно, тъй като ще трябва да получи подкрепа от парламентарно представени политически сили. По-честно ще е да се говори откровено, за да е ясно кои партии застават зад програмата на кабинета и кой ще носи отговорността за неговите действия.