ИНТЕРВЮ НА ПЕНЧО КОВАЧЕВ ЗА в. "24 ЧАСА"

Всички в ПЕН центъра гласувахме единодушно за него

Той е с висок литературен профил, смятам, че има големи шансове

Идеята за това предложение е на проф. Амелия Личева от СУ

Миналата година кандидат за наградата беше Владимир Зарев

Подпомагаме финансово наши членове в трудно положение

- Тия дни “изтече” новината, че българският ПЕН център, на който вие сте председател, номинира Георги Господинов за Нобелова награда за литература. Кой предложи неговото име, г-жо Евтимова?

- Проф. Амелия Личева от Софийския университет. Тя ми се обади и аз веднага прегърнах нейната идея. Разпространих я до всичките 51 членове на ПЕН център - България. В рамките само на два часа всички дадоха своето съгласие за номинацията на Георги Господинов. Още на следващия ден ние пристъпихме към подготвянето на неговата номинация според изискванията на Нобеловия комитет

- Как се оформя и изпраща писмо с предложение за номинация до шведския Нобелов комитет?

- Преди всичко ние искахме нашата номинация да звучи много убедително. Затова хората, които познават много добре и творчеството, и изявите, и наградите, спечелени от Георги, ни изпратиха на английски език точно тази информация. Негови публикации в чужбина, спечелените от него много високи награди за литература в различни страни.

Акцентът ни беше върху точността: кога една награда е спечелена, къде и как е спечелена, къде е имало изяви на Господинов. Всичко това залегна в нашата номинация.

Веднага разпространих това до всички 51 наши членове. След като те я одобриха, изпратихме предложението в срока, който беше определен от самия Нобелов комитет. За този срок следеше проф. Амелия Личева.

- Кога се случи всичко това?

- През януари 2022 г. Ето така българският ПЕН център (поети, есеисти, новелисти и литературни преводачи) единодушно подкрепи и издигна кандидатурата на Георги Господинов. И сега стискаме палци, защото сме убедени, че той заслужава да спечели такава награда.

- А имаше ли и друг писател, който да се състезава с Господинов?

- Тази година нямаше. Неговата номинация беше единодушно подкрепена от всички членове на ПЕН център - България.

- Винаги досега около българския кандидат за Нобелова награда е имало скандали. Има ли и сега?

- Намаше абсолютно никакви скандали в ПЕН центъра. Абсолютно никакви. Всеки един от нас дълбоко в сърцето си подкрепя тази номинация и откровено и искрено желаем той да спечели. Ние се гордеем, че Георги е член на ПЕН център - България.

- Според вас какви са шансовете на Господинов да сбъдне мечтата на България да има свой нобелов лауреат?

- Като прочетох всички награди, които той е спечелил, и неговия висок литературен профил, стойността на неговите книги, която е оценена и във Великобритания, и в Италия, и в много други страни, лично за себе си смятам, че той има големи шансове. Надявам се да спечели.

- Кога му казахте, че е номиниран, и как реагира той?

- След като проф. Амелия Личева го предложи и беше подкрепен от всички членове на българския ПЕН център, му се обадих по телефона и го попитах съгласен ли е с нашето предложение. Той каза, че му е необходимо време да помисли. Обади ми се след около 24 часа и каза, че приема да бъде номиниран.

- Къде го намерихте, известно е, че той живее повечето време в чужбина?

- Ние поддържаме имейл контакт с Георги. И по него получих отговора му.

- През последните години номинирахте ли и други български писатели?

- Аз съм председател на ПЕН центъра в България вече трета година. Първата година изборното събрание беше някъде през октомври. А номинацията се прави през януари.

Така че първата година от моя мандат нямаше номиниран български писател. Тук обаче държа да кажа, че нашата организация е на изключително доброволни начала, нямаме никакво финансиране от страна на държавата.

През миналата година номинирахме писателя Владимир Зарев. За номинацията му работеше академичният потенциал на членовете на ПЕН центъра - проф. Амелия Личева, проф. Людмил Димитров, проф. Магдалена Костова-Панайотова, както и секретарят на ПЕН центъра д-р Анжела Димчева. Всички работим заедно - между председателя и отделния член няма абсолютно никаква разлика. Имаме еднакви права и еднакви задължения.

- Как е организирана работата ви?

- По всеки въпрос ние правим комисия. Тази комисия решава и задава въпроси към членовете. Имаме дълбоко доверие към хората от тази комисия. По същия начин процедираме и с нашите декларации. Всяка декларация се подписва от всеки, който я подкрепя. Тя няма задължителен характер. Когато една декларация излезе от името на ПЕН центъра, това не означава, че всичките му членове са я подписали. Всеки застава зад името си под думите на декларацията. Това означава, че никой не може да остане скрит зад престижа, зад логото на ПЕН център - България.

И от друга страна - всеки има правото да подкрепи, да не подкрепи, да добави нещо към декларацията, да даде свой принос. Въобще работата ни е много прозрачна. Като се вземе някакво решение, то мълниеносно със средствата на модерните технологии и интернет веднага достига до всички членове на центъра.

- С какво друго се занимава българският ПЕН център?

- С много неща, включително и с помощи за наши членове. Наскоро за един наш автор, който има тежко заболяване, за три дни събрахме 500 лева и му ги предоставихме. Три пъти сме подпомагали вдовицата на поета Ивайло Иванов от Троян. Те имат три деца, тя сега ги отглежда сама, разполага само с една невисока заплата. Подпомагали сме и български творци, които са с голям принос към българската литература.

През 2020 и 2021 г. наградихме с по 500 лева, пак събрани от нас пари, двама наши членове. Едната награда получи доц. Марияна Тодорова от БАН - за това, че издава млада българска литература. Тя беше много щастлива не толкова заради парите, а защото нейната дейност е забелязана и призната по достойнство.

- А втората награда?

- През 2021 г. я получи писателят Виктор Барух, който навърши 100 години. Той е един от участниците в процеса срещу хитлеристкия престъпник Адолф Айхман, изпратил стотици хиляди евреи на смърт в концентрационните лагери. Виктор Барух е връстник на международния ПЕН, основан в Лондон през 1921 г. А ние пък миналата година чествахме 95-ата годишнина на ПЕН център - България. Получихме 4000 лв. финансова помощ от Министерството на културата и издадохме антологията “Гласовете на българския ПЕН”.  В тази антология са публикувани творби - на български и на английски, на всеки наш член. Антологията беше изпратена до най-големите ПЕН центрове в света: Великобритания, САЩ, Испания, Франция и др.

Изпратихме я до големите университети, както и до балканските ПЕН центрове, откъдето получихме искрени благодарности за този наш жест.

- Наскоро политици от ГЕРБ излязоха с предложение национален празник на България да стане 24 май, а не 3 март, както е сега. Как ще го коментирате?

- ПЕН центърът не е излизал със становище по тази тема. Аз като председател на центъра не мога да дам становище без задълбочени консултации с нашия много силен академичен потенциал и с всеки един от нашите членове. Това е стилът на работата ни - събираме се и решаваме. Всичко е много открито. И когато вземем решение, то става достояние на българската общественост.

- А личното ви мнение какво е?

- Въпросът за националния празник на България е много важен. Той е с проекция в бъдещето и трябва сериозно и задълбочено да се обмисли и дискутира от цялото общество, преди да се вземе решение. 

- Преди няколко дни беше премиерата на най-новата ви книга - “Резерват за хора и вълци”. Бихте ли разказали живота ѝ преди да се “роди” в издателството?

- Тази книга я писах 5 години и 3 месеца - паралелно с друга книга, също роман - “Да изплетеш клетка за щурец”. Най-големият ми проблем е, че нямам време за писане. Сутрин ставам в 6 часа и се прибирам най-рано в 8,30 часа. Работата ми в Министерството на отбраната е натоварена, занимавам се с различни преводи и редакции и от мене се очаква много през целия ден. После пътувам с влак до Перник и се прибирам в едно полусънно състояние.

Обръщам внимание на семейството, вечеряме и не знам коя от двете книги ме влече повече. Романа “Резерват за хора и вълци” наричам добрата книга, тя е за доброто в живота. Докато “Да изплетеш клетка за щурец” е по-скоро жестока книга.

Когато работех върху първата, се чувствах с по-лек дух и по-весела. Докато другата книга беше на обратния полюс, имаше доста натрупан гняв в нея. Поради липса на време обикновено пиша през нощта от 1 до 3 часа. Чудя се понякога как така нито веднъж не обърках героите в двете книги. Първата ме караше да се чувствам по-щастлива, другата ме “заведе” някъде в много гъсто планинско усое. Аз си мислех, че е Смолян, не не беше, защото Смолян е много красив град. Попаднах в една много гъста гора и въпреки страха, който изпитвах от сенките на дърветата, исках да продължа напред...

- Това е магията на тези две книги, така ли?

- Не, то не е магия, това е просто някаква лудост. Аз така си го обяснявам.

- Книгата “Да изплетеш клетка за щурец” кога ще илезе на книжния пазар?

- Не знам кога. Ще трябва да я изчета още един път. Мисля, че има един конкурс, на който ще я изпратя. Наричам я жестоката книга. Но може да не е толкова жестока, защото със сигурност на другия ден имам много хъс и сили да работя.

Аз поначало съм незлоблив човек и когато пишех добрата книга “Резерват за хора и вълци”, се чувствах много ведра.