Дворецът разполага със 176 стаи и четири крила, затова всяка делегация има собствен вход и покои. Самата конференция се провежда в облицованата с дъбови дъски приемна - голяма и тъмна, с високи тавани и голям прозорец, който гледа към езерото.

По средата на стаята има кръгла дървена маса с диаметър почти три метра и половина, която е покрита с плат с умалените флагове на трите нации. Има и пепелници за участниците.

Всяка делегация разполага

с пет стола на масата,

а останалият персонал стои зад тях. Труман сяда в средата на американската група. Отдясно са секретарят Бърнс и адмирал Лийхи, а отляво - Джоузеф Дейвис, бившият посланик в Москва, и Чип Болен, експертът по Русия в Държавния департамент, той ще превежда.

Британската делегация изпъква, защото Чърчил е поканил опонента си на изборите от лейбъристката партия, Клемент Атли, в случай че той се окаже новият министър-председател, когато гласовете бъдат преброени.

Труман се чувства удобно в тази подредба. Напомня му голяма маса за покер. Но също така ясно осъзнава, че той е новакът в групата, който допреди десетилетие е окръжен съдия, и Чърчил и Сталин може да си помислят, че е лесно да се възползват от него.

Най-напред е избирането на председател. И като човек, който се чувства добре в игрите с висок залог, Сталин прави първата стъпка. Той номинира Труман, посочвайки, че е единственият върховен главнокомандващ сред присъстващите. Чърчил охотно се съгласява.

Президентът не гори от нетърпение да поеме тази задача, но както обикновено, е подготвен. Казва, че иска всеки ден, преди да се разпуснат, да подготвят дневния ред за следващия. "Не искам просто да обсъждаме, заявява той, искам да решаваме." И въпреки че и Чърчил, и Сталин са известни с късното си събуждане, президентът иска срещите да започват в 16,00, а не в 17,00 ч. Останалите се съгласяват.

Но бързо започват да изплуват острите разлики. Труман напомня за обещанията, които Сталин е дал пред Рузвелт и Чърчил на конференцията в Ялта през февруари - особено обещанието да установи демократично избрани правителства в страните от Източна Европа, които руснаците са освободили от нацистите. Всъщност докато напредват към Германия, руснаците поставят собствени марионетни режими в Полша, Унгария, Чехословакия, както и в други страни. Сталин иска своята част от немския флот, който в момента е в ръцете на англичаните. Труман прекратява срещата след час и четиридесет и пет минути.

С края на срещата руснаците водят делегациите към натруфения вечерен бюфет, който включва гъши дроб, хайвер, безкрайни разновидности месо и сирене, впечатляваща селекция от вино и водка. Труман скоро разбира, че това е типично угощение за руснаците.

Малко след 19,00 ч. той се прибира обратно към Малкия Бял дом, но по време на десетминутното пътуване колата на президента е спряна на пропускателен пункт от руски войници. Скоро съветски лейтенант се появява и се разкрещява на хората си, че пречат на американския лидер. Адмирал Лийхи прошепва на Труман:

“Залагам, че този лейтенант ще бъде разстрелян

до сутринта.”

Президентът е доволен от първия ден от конференцията и онази нощ пише на Бес, която вече му липсва. "Толкова се притеснявах, че не знаех дали нещата вървят правилно или не. Както и да е, стартът е даден и получих това, за което дойдох. Сталин отива на война без допълнителни условия. Бих казал, че вече ще успеем да завършим войната година по-скоро и мисля за хлапетата, които няма да бъдат убити. Това е най-важното."

Атомната бомба е изпробвана. Но Труман все още мисли за наземна инвазия в Япония и дълъг и кървав конфликт.