Роднините на изпратени на учението в Беларус
момчета не знаят къде са

Принудили ги да подпишат договор като професионални военни, иначе трябвало да пренасят тежки сандъци по цял ден

На беларуско-украинската граница командирите им казали, че са дезертьори и не са част от националната армия

Майки на руски войници не знаят къде са синовете им, които са участвали във военното учение в Беларус и впоследствие са изпратени в Украйна. Никой не им казва нищо, не ги удостояват с отговор, пише в. "Нова газета". Телефоните на младите мъже не отговарят. Репортер на изданието се среща с две жени, които разказват историята си.

Елена Абрамова обяснява как в армията са принудили сина й да подпише договор, в противен случай ще разнася тежки сандъци с боеприпаси. И как заедно с останалите момчета от частта им го обвинили в дезертьорство, когато всичко, което е правил, е да изпълнява заповедите на командирите по време на учението.

23-годишният

Павел е учител

по английски

и френски. Преди да замине в Беларус, служил в мотострелкова бригада като ефрейтор. Получил повиквателна за армията веднага след завършването на института, въпреки че имал плоскостъпие и не бил особено здрав, по думите на майка му.

"Той е начетен, с богат речников запас. От малък се увличаше по книгите на Ернст Юнгер и Ерих Мария Ремарк. Често повтаряше фразата от филма "Офицери" – "Има такава професия – да защитаваш родината", разказва Елена Абрамова пред "Нова газета". Изпратили го да служи в Далечния изток, но там се отрезвил и искал да напусне. Тогава го накарали "доброволно-принудително" да подпише договор като професионален военен.

"Тези, които отказвали, ги изпращали в такелажа (товаро-разтоварен полигон – б.р.), където по цял ден трябва да пренасят сандъци с боеприпаси – разказва Елена. – Много от тях не издържат и подписват договор, за да се върнат в нормални условия. Сина ми така го заболя гърбът, че се наложи да влезе в болница. И реши, че няма да се върне на такелажа, а по-добре да подпише договор.

Обещаха му прилично възнаграждение

– 45 000 рубли (717 лв.), а той в района като учител взимаше минималната работна заплата (13 890 рубли или 221 лв.). Синът ми подписа, но много искаше да напусне армията, когато му се удаде такава възможност."

Договорът е за 2 години, като започва през септември 2021 г. От обещаните 45 000 рубли получавал само 27 000 (430 лв.).

"Имало и глоба от 5000 рубли, ако не покрие норматива с физически показатели – уточнява Елена. – И постоянно им събирали пари – ту за ремонт на казармата, ту за бензин и какво ли още не."

Дори и без да прослужи една година, Павел Абрамов се оказва участник в "спецоперацията" в Украйна. И в момента майка му въобще не знае къде е, какво се случва с него, жив и здрав ли е.

Тя постоянно повтаря, че синът й е бил измамен. Той е на 23 години. Служил в Далечния изток, в Забайкалието (на границата с Монголия – б.р.), а през януари го изпратили на учение в Брянск (на около 60 км от границите на Русия с Украйна и Беларус – б.р.). Издали им дори заповед за командироване до този град.

Две седмици се придвижвали. Било им разрешено да говорят по телефон с бутони, така че Павел се обаждал на майка си всеки ден. Затова тя знае, че частта им е престояла около 4 часа в Брянск. През цялото време трябвало да останат във вагоните, защото им забранили да излизат. А

после влакът се отправил към Беларус

В това време Елена вече е прочела в новините, че в съседната страна ще има съвместни учения с Русия и не се притеснявала кой знае колко за сина си.

Павел заедно с останалите военни бил дислоциран на беларуско-украинската граница. Настанили ги в палатки. Обаждал се само за минутка всеки ден, защото там се включвал роуминг. На майка му й било достатъчно да чуе гласа му.

На 7 февруари обявили съвместните учения с беларуските войски. В този ден младият мъж звъннал и започнал да крещи, че са го сринали морално. Така и не станало ясно какво точно се е случило.

На 16 февруари Павел казал на Елена, че ученията ще приключат по-рано, въпреки че по график трябвало да продължат до 20 февруари. В новините Елена видяла, че западната преса говори за нападение на Русия над Украйна, и се надсмивала над тези, които го съобщават. Била спокойна – синът й казал, че ще се прибират.

Но на 16 февруари частта на Павел не тръгнала към Далечния изток. На 17-и също. Оказва се, че момчетата спели в камионите. На 18 февруари отново разпънали палатките – казали им, че учението ще продължи.

По-оправните момчета, които успели да скрият смартфоните си и имали интернет, съобщили, че според Запада Русия ще започне военни действия в Украйна. Елена успокоявала сина си, че нищо такова няма да има, макар че сама виждала предупрежденията.

На 21 февруари частта на Павел е предислоцирана по-близо до беларуско-украинската граница.

На 22 февруари той вече е на 2-3 км

от браздата

и вижда територията на Украйна. Обадил се в 22 часа вечерта в шок и плачейки. "Майко, строиха ни и ни казаха, че незаконно сме пресекли границата на Беларус; имаме командировъчно до Брянск и заповед, която сме подписали, а ние без разрешение сме изоставили мястото на дислокация. Обявиха, че от този момент нямаме никакво отношение към руската армия и сме дезертьори." Затова нямало да получат и допълнително възнаграждение. Това го казали собствените им командири. Елена се чула и с други майки, които потвърдили думите на сина й. Всички се чудели тогава защо ешелонът е влязъл в Беларус.

На следващия ден висшите военни заявили на войниците, че въпросът е спорен и по-добре да отидат при украинците.

“Майко, предадоха ни!”, крещял

по телефона Павел.

Жената не могла да спи през цялата нощ. Успокоявала се, че това не може да бъде. Но когато той й се обадил в 5,30 ч. на 24 февруари, около него се чувал шум на самолети и стрелба: "Качват ни на камионите, тръгваме, обичам те. Не вярвай веднага, ако чуеш, че са ме погребали, непременно провери".

От този момент нататък Елена Абрамова не е говорила със сина си и не знае какво става с него. Тя е пуснала жалба до прокуратурата и до командването на войсковата част на Павел, но отговор няма.

В още по-голямо неведение къде е внукът й Женя Ростовцев е Алевтина Леонидовна Ростовцева. Жената го е отгледала, след като майка му умира, когато е бил едва 7-годишен. Баба му не може да използва компютър и не знае как да го потърси, затова Елена Абрамова издирва и двамата войници.

Алевтина е трудноподвижна и докато дава интервю за "Нова газета", плаче и се задъхва, описва ситуацията журналистката.

В армията убедили и Женя да подпише договор, но скоро след това казва на баба си, че иска да напусне. Обаждал й се доста по-рядко, отколкото Павел на майка си. Последно се чули на 22 февруари.

Женя живеел с баба си в Пермския край

(на 1350 км източно от Москва – б.р.), а след завършване на училище се записал в техникум за машинист. Върнал се и през октомври 2020 г. 18-годишният младеж е призован да отбие военната си служба.

Прекарал 3 дни в Перм и след това командири от Далечния изток го закарали в Усурийск (на 60 км от границата с Китай – б.р.). Казали му, че ще го вземат в автобаза, може да се научи да шофира военни камиони. Веднага му предложили договор. Той се обадил на баба си и казал, че ще подпише. Тя го заклинала да не го прави за нищо на света, но младежът вече бил решил, още повече че са го привлекли с повече пари, звание и обучение.

Алевтина не помни какво точно са обещали, но като за техния край сумата изглеждала много добре. Помни, че размерът на заплатата щял да зависи от рода войски. Ако е гранатометчик – по-малко, а ако е мотострелкови – повече.

На практика получил доста по-ниско възнаграждение

В началото 18 000 рубли (235 лв.), а после 24 000 (314 лв.), което изобщо било далече от това, с което го примамили. Първо живеел в казармата, където било мрачно и светлина не влизала. После се преместил в апартамент с приятели, за който трябвало да плаща по 5000 рубли месечно. Освен това искали да си купи униформата и нашивките.

През цялото време войниците били принуждавани да плащат – ту за бензин, ту за плакати. Парите не му стигали, баба му помагала. Казал й: "Бабо, толкова ми писна от всичко, искам да прекратя договора". Но Алевтина не знае защо не можел да го направи.

В началото на януари Женя й се обадил и казал, че заминава на учение в Беларус. През февруари тя получила есемес от него, че вече е там. Било му скъпо да се обади вкъщи.

Тя му отговорила: "Женя, къде си, как си?", на което внукът отговорил: "Ние сме на концерт". Оставил жената в неведение за какво става дума. После й написал, че вече е на границата между Беларус и Украйна, след което от него нямало ни вест, ни кост.

Само дни след публикуването на разказа на Елена Абрамова и Алевтина Ростовцева редакцията на "Нова газета" бе принудена да скрие текста заради военната цензура в Русия.