Като дете й откъсват кичур коса, защото е с бяла, а не черна забрадка

Заплашват Манал ал Шариф с изнасилване, защото дръзва да седне зад волана

Активистката бяга в Австралия, а останалият в родината й първороден син се води неин опекун

Манал ал Шариф се ражда в свещения град Мека, където религиозните порядки и закони строго се спазват. През годините тя не се различава от останалите саудитски девойки, защото тялото й е покрито от глава до пети с никаб, а в училище редува две грозновати зелени униформи, ушити от майка й.

Никой дори не забелязва Манал, докато един ден тя не решава да отиде на училище, забрадена с бяла кърпа, вместо с позволената за нейната възраст черна. Следва наказание за девойката от директора, а кърпата е свалена от главата й заедно с кичур коса. Така, без да подозира, малката Манал

поставя началото

на една тиха революция,

която ще води до края на живота си.

Историята си Манал ал Шариф превръща в книга, която става бестселър, а списание "Тайм" я слага в ежегодната си класация за най-влиятелни личности. Книгата й "Да се осмелиш да шофираш" е издадена на няколко езика и е определяна за манифест на правата на жените в една от най-консервативните арабски държави.

Идеята за революция в очите на арабската девойка се появява, когато родителите на Манал - една обикновена домакиня и баща таксиметров шофьор - й позволяват да завърши висше образование. В университета Манал осъзнава, че не иска да бъде поредната обикновена жена в Саудитска Арабия, която трябва да живее под строги правила и няма право на собствено мнение. Тя не желае да е робиня на мъжете, която те да смятат за по-нисш пол, и мечтае да може да си сложи парфюм, без да я смятат за невярна. Иска да покаже и лицето си пред света - без забрадки, без черни кърпи.

След като завършва университет, Манал ал Шариф

попада в една от най-големите петролни компании

в света - "Арамко". Компания, която макар намираща се в Саудитска Арабия, работи по световен модел и дава свобода дори на жените си служители. Там се появява и страстта на Манал към колите. Страст, която само няколко години по-късно я води до затвора и я откъсва от детето й, но и страст, която успява да й донесе световна слава.

В "Арамко" Манал става едно от лицата на кампанията Women2Drive, бореща се за правото на жените да шофират. Според редица неписани правила в Саудитска Арабия, някои датиращи още от преди седми век, е забранено на жени да шофират. В действителност обаче не съществува истински закон, който да им забранява, а просто спазване на стари обичаи и традиции.

Саудитска Арабия винаги е прилагала изключително консервативни и рестриктивни правила по отношение на жените. Досега те бяха длъжни да взимат разрешение от съпруг, баща, брат или друг роднина мъж всеки път, когато пожелаят да пътуват. На практика през целия си живот в тази страна

юридически жените остават в положението на непълнолетни

През последните години под управлението на младия и амбициозен престолонаследник Салман Саудитска Арабия започна да разхлабва стоманената хватка, в която бяха приклещени жените. На тях вече им е позволено да шофират, да имат задграничен паспорт и дори да си запазват стаи в хотел.

Манал ал Шариф е едно от лицата, довели до този грандиозен за страната успех. През 2011 г. тя попада в затвора с обвинението, че е шофирала. Поемайки този риск, тя губи целия си живот в страната, но се превръща и в лице на революция, подклаждана с години. Нейната борба е и една от причините този абсурден неписан закон да бъде отменен. През 2019 година Мохамед бин Салман разреши на жените в страната да застават зад волана.

Преди да отпадне забраната обаче, Манал се качва на автомобил в гр. Хобар и сяда зад волана му. Идеята й е да покаже на всички, че няма да позволява да контролират живота й. Тя заснема и видео, което включва в ютюб.

След като

пуска клипа в

социалните мрежи,

реакциите не закъсняват. Телефонът й не спира да звъни, а в отсрещната слушалка тя чува само обиди и смъртни заплахи.

"Хората ме наричаха луда и ми казваха, че трябва да бъда заключена в психиатрична болница, защото съм развращавала мюсюлманите. Бях заплашвана, че ще бъда изнасилена", споделя през сълзи Манал.

Нейният бунт срещу установените норми, силата и решимостта да привлече вниманието на обществеността не стихват. Тя е освободена след 9 дни и успява да организира масов протест, на който 100 жени се качват на коли и шофират. Успехът й е голям, но белязва живота й завинаги. Заради този свой акт тя губи попечителството над малкия си син. Напуска страната си без него.

"Изгубих детето си, работата и дома си, но просто трябваше да приема последиците, защото иначе жените няма да се движим напред. Беше ми писнало да се подчинявам на тези абсурдни правила, исках да докажа, че ние сме силни и борбени същества. Не съм се отказала от детето си. Боря се за него и знам, че един ден ще си го върна", разказва Манал.

Освен че е вкарана в затвора за няколко дни и се налага да избяга от страната,

оставяйки детето си, цялото й семейство е тормозено. Брат й е изгонен от работа и напуска страната заедно с жена си и децата си само защото е дал ключовете за колата си на Манал.

След нейната скандална по онова време постъпка тя е подложена на публично унижение. В социалните мрежи е заклеймявана. По време на една петъчна молитва имам публично унижава жените, които си позволяват да шофират, наричайки ги "проститутки". Тогава баща й се принуждава да си тръгне с наведена глава. За Манал, която кара колата си сама, започва да се говори навсякъде.

Всички са категорични, че тя е извършила нещо ужасно. Дори учителите в училищата си позволяват да заклеймяват постъпката й. Наказание за това, че се е осмелила да наруши закон, който всъщност не съществува.

"Аз идвам от общество, където живеем зад затворени прозорци, високи стени и жените са покрити. Виждам колко е трудно за момичетата и жените в Саудитска Арабия да правят нещо без разрешението на мъжете им", споделя младата жена.

И докато в Саудитска Арабия Манал е подложена на тормоз и в медиите се появяват редица статии, наричащи я "обладана от зли сили, луда и ненормална", то в останалата част от света редица женски организации й се възхищават на смелостта. Те канят Манал на конференции в цял свят, за да говори пред публика и

да вдъхнови и други като нея да се борят за правата си

Така Манал се превръща в активистка. Често е канена на редица събития, организирани от феминистки по цял свят. На последната си лекция в Осло успява да разплаче публиката с историята си. Ежемесечно обикаля между Европа, Америка и Австралия, за да помага на жени, изпаднали в трудна ситуация. Основният й дом обаче е Австралия, където си намира хубава работа, нов съпруг и има дете.

Днес животът й е коренно различен.

Тя е свободна да се качи на колата си

и да отиде където пожелае. Може да разхожда детето си спокойно, да облича хубави дрехи и да показва лицето си. Не спира да разказва на малкия си син Даниел Хамза за неговия брат в Саудитска Арабия и вярва, че един ден ще може да ги запознае.

"Никога няма да спра да мисля за сина си Абууди. Той остана там и вярвам, че мисли за мен всеки ден. Вярвам, че един ден ще си го върна. Знаете ли, в нашата страна има още един абсурден закон, според който всяка жена има настойник, който й заповядва и разрешава.

Днес макар и на другия край на света моят син Абууди се води мой опекун.

Макар и на 40 г., ако се върна, ще трябва да му искам разрешение

за много свои действия. Според закон жените трябва да имат разрешението на мъж за почти всяка своя крачка, включително за ходенето на училище или в болница. Жените трябва да се борим и този абсурден закон да отпадне", споделя Манал в едно от последните си интервюта.

"Гордея се с лицето си. Няма да го покривам. Ако ви притеснява, не ме гледайте. Ако сте изкушени само от това, че го поглеждате, това не е мой проблем. Не може да ме наказвате само защото вие не може да се контролирате", пише в книгата си "Да се осмелиш да шофираш" активистката.

Тя признава, че причината да започне да пише е нейният първороден син. Тя го посещава, но мечтата й един ден той да живее с нея и другото й дете.

"Никога няма да се откажа. Ще продължавам да се боря за правата на жените. Те не бива да бъдат дискриминирани заради пола си, а трябва да имат равен достъп до образование, работа и да бъдат независими. Не може в 21. век жените все още да се третират като роби", споделя Манал.

Историята на Манал има огромен отзвук в цял свят, защото е разказ на обикновена девойка, дошла от скрития свят на саудитските жени. Това е пътуване във времето – със средновековните порядки в девическото училище и обрязването на женските гениталии от кварталния бербер, с инквизициите в килиите.

Манал има възможност да издаде книгата си, защото

емигрира в Австралия

Ако обаче реши да се върне в родината си, я очаква нов арест. След жестокото убийство на журналиста от "Вашингтон Поуст" Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул Манал повече от всякога е наясно, че да критикуваш режима на принц Мохамед бин Салман, е опасно за живота. Но тя продължава да го прави. Преди месец предприе обиколка из големите американски градове, за да говори за нарушените права на жените в родината си.