Унгарският премиер е черната овца на ЕС, но е любимец на Путин и Тръмп

От либерал и защитник на демокрацията до сочен за автократ, десен популист, путинист - това е политическата метаморфоза на Виктор Орбан, който вече 14 г. без прекъсване стои начело на Унгария.

Звездата на Орбан, който днес ще посети България, изгрява рано. За първи път привлича вниманието през далечната 1989 г. Тогава на 16 юни над 200 хил. унгарци се събират на Площада на героите в Будапеща за повторното погребение на лидера на неуспешната революция от 1956 г. Имре Наги.

Демонстрацията е предавана на живо по националната телевизия и завършва с шест речи. Последната е изнесена от Орбан, който тогава е малко известен 26-годишен студент по право. Пламенните му думи обаче грабват както хората на площада, така и тези пред екраните. Унгария по онова време още е окупирана от около 70 хил. военни от Червената армия - това обаче не е пречка за Орбан, който дръзко ги призовава да си тръгнат. “Ако вярваме в собствената си сила, можем да сложим край на комунистическата диктатура”, заявява той пред четвъртмилионна публика на площада.

Докато реториката на Орбан вълнува унгарците и им дава надежда за промяна, според някои той всъщност се възползвал от момента. Журналистът Пол Лендвай го определя като начинаещ опортюнист, който рано е усетил вкуса на властта. Бившият министър на човешките ресурси Габор Фодор, който към днешна дата е критик на унгарския премиер, но някога е бил негов близък приятел, отбелязва, че още като млад Орбан “притежава онези властолюбиви, нетолерантни начини на мислене и поведение, които са очевидни в него днес”.

Роден е през 1963 г. в Секешфехервар, но израства в малкото селце Фелчут. Той е най-големият от трима синове. Баща му е бил земеделски инженер, а майка му - учителка на деца със специални потребности. Семейството живее много бедно. В разкази за детството си Орбан си спомня колко тежко са работили с братята му на полето - вадили са цвекло, сортирали са картофи, хранили са прасета и кокошки. В къщата им нямало течаща вода. Унгарецът описва като “незабравимо преживяване”, когато на 15-годишна възраст за първи път използва нормална баня с топла вода.

Животът на семейство Орбан се подобрява през 70-те и 80-те, тъй като баща му завършва университет и се изкачва в редиците на управляващата Социалистическа работническа партия. Самият Орбан пък е бил отличен ученик, но имал проблеми с дисциплината. В интервюта през годините е казвал, че бил “невероятно лошо дете” и че

баща му го биел веднъж или два пъти годишно

През 1981 г. постъпва за година в казармата, преди да запише право в университета “Еотвос Лоранд” в Будапеща. През 1983 г. става част от основателите на Специалния колеж “Ищван Бибо”, в който млади учени следват право и политика. Един от патроните на колежа е филантропът от унгарски произход Джордж Сорос, който щедро субсидира студентското списание, езикови курсове и пътувания в чужбина. По това време Орбан става част от сплотена група либерали. Той дори си намира работа в организацията на Сорос, която по-късно става Фондация “Отворено общество”. През 1988 г. Орбан и още 36 сътрудници на “Бибо” основават “Фидес” (Алианс на младите демократи) като независима организация, целяща смяна на режима в страната. Три месеца след речта от 89-а, фондацията на Сорос дава стипендия на Орбан за оксфордския колеж “Пембрук”. През октомври същата година обаче “Фидес” се трансформира в политическа партия, за да участва в изборите през 1990 г. Така Орбан се завръща за постоянно в Будапеща със съпругата си Анико и партията му влиза в парламента с 22 места. Докато е в опозиция, унгарецът остава верен на младежкия си образ, като често критикува управляващата коалиция и дори се присмива на популистката ѝ реторика, която години по-късно ще използва.

“Фидес” обаче не намира общ език с по-старите либерали в парламента - “Съюза на свободните демократи”. Вторите са главно академици от буржоазни еврейски семейства. Начетени, отворени към света и владеещи чужди езици, те са в рязък контраст с членовете на “Фидес”, повечето от които са адвокати от селски райони и малки градове. Орбан обаче се утвърждава и

през 1991 г. вече е третият най-популярен политик в Унгария

На изборите през 1994 г. “Фидес” понася съкрушителна загуба и става най-малката партия в парламента. Именно тогава започва завоят надясно за Виктор Орбан. Той решава, че е време да заложи на национализма, ако иска да оцелее политически.

Петер Рона, икономист от Оксфорд и бивш кандидат за президент на Унгария, описва срещата си с Орбан от началото на 90-те, на която лидерът на “Фидес” заявява, че иска да създаде “модерна консервативна партия”. Рона го предупредил, че политици с такива идеи бързо са се отказали от “модерна”, когато обстоятелствата го налагат, а Орбан отвърнал: “Така да бъде”.

През 1998 г. Орбан води “Фидес” до изборна победа и на 35 години става най-младият премиер в Европа, като през 1999 г. вкарва Унгария в НАТО. След това обаче претърпява две поражения на изборите - през 2002 и 2006 г. Взема си поука от загубите и гръмко се завръща като премиер през 2010 г., възползвайки се от световната икономическа криза. Оттогава насам не е губил, като това му позволи да преобрази Унгария за последните 14 години.

“Фидес” използва умело огромното си мнозинство, за да приеме по-консервативна конституция. Орбан също така разхлаби някои закони, които унгарските лидери въведоха след Студената война, за да предотвратят авторитаризма. Той промени изборните правила в полза на партията му, задуши свободата на медиите и атакува НПО-тата, включително “Отворено общество”. “Сорос беше добра мишена”, обясни съветникът на Орбан Джордж Бирнбаум. Ситуацията обаче доведе до обвинения в антисемитизъм срещу Орбан, който използва приятелството си с израелския лидер Бенямин Нетаняху, за да ги отхвърли.

Подходът на Орбан го превърна в трън в очите на ЕС, като Брюксел над десетилетие вече критикува

“ерозията на демокрацията” в Унгария

Премиерът пък вини блока, че налага “европейски диктат”, както и че защитава ценности, различи от традиционните, особено когато става въпрос за пол и раса. ЕК неведнъж се е опълчвала срещу Орбан и е наказвала Унгария заради политиката му. Само преди дни комисията отново забрани ползването на 55% от кохезионните фондове, полагащи се на Унгария до 2027 година.

Вижданията на Орбан и Брюксел се разминават и по редица други теми. Една от ключовите е миграцията, като през 2015 г. по време на бежанската криза Орбан издигна ограда по границата със Сърбия. Унгарецът и до днес критикува миграционната политика на съюза, като е категоричен, че страната “приема търсещи убежище, ако следват правилата”.

Орбан е и изявен критик на подкрепата за Украйна. Наскоро нарече колегите си лидери от ЕС “подпалвачи на война”. След като Унгария стана ротационен председател на Съвета на ЕС, Орбан посети Владимир Путин през юли, което разгневи много Брюксел. Той също така се самоопредели като пратеник на Европа по време на среща с Доналд Тръмп преди вота в САЩ, когато представи своя план за бърз край на конфликта в Украйна. Републиканецът не крие, че харесва Орбан. “Няма по-добър или по-умен лидер от Виктор Орбан”, заяви Тръмп в началото на годината. След първия разговор между двамата, когато Тръмп вече официално триумфира на президентския вот, Орбан заяви: “Имаме големи планове за бъдещето!”.