Как на Балканите викат духовете на великите сили

Един призрак броди из Западните Балкани - призракът на тръмпизма. Този дух тръгва от Вашингтон, спира в Будапеща, пие едно кафе в Белград и разбира се, каца в Скопие.

Духът няма ясни очертания. Няма и доказателства, че съществува. Разпознаваме го по смътната надежда, че новият американски президент ще размаха магическата пръчка

и ще даде на властта в Република Северна Македония

всичко онова, което Европа не иска.

Не че надеждата няма основания. Унгарският премиер Виктор Орбан и сръбският президент Александър Вучич, чиято връзка работи отлично, отдавна залагат на Доналд Тръмп. В първия му мандат думата за Балканите имаше Ричард Гренел, посланик и и.д. директор на националното разузнаване. Неговите резки, често екстравагантни ходове носеха лайкове в Белград и ядосваха косовските албанци. Неслучайно тези дни един влюбен във властта сръбски таблоид възкликна

“Честито, Тръмпе, сърбине”

Играта на Вучич е ясна: да балансира. Спомнете си сръбската ковид ваксинация.

Вучич и здравният министър си сложиха китайска ваксина, вътрешният министър – руска, а тогавашният премиер Ана Бърнабич – западна. Сърбия приема Си Дзинпин и Олаф Шолц, преговаря с ЕС, получава покани от Путин, а нейната военна индустрия дискретно изнася за Украйна. На Балканите това минава за висш майсторлък.

Двуметровият президент едвам успява да запази равновесие върху тънко въже, опънато над войни и конфликти – може би, защото

притежава жадувания литий,

без който електрическите автомобили не могат да мръднат.

За разлика от своя вдъхновител (Вучич е най-популярният политик в Северна Македония) премиерът Християн Мицкоски има друг проблем. Той водеше кампания с неизпълнимото обещание, че ще предоговори т.нар. френски компромис с България.

И сега неговите хора разстилат поредния мираж: “Тръмп е зад нашите приятели Орбан и Вучич. Ще оправи и нас. Няма нужда да вкарваме българите в конституцията. Ще бавим – примерно, до местните избори догодина. И ще чакаме

Тръмп да свие сармите на обърканата и оплетена в политическа криза София”

Но той ще го стори ли? Внимателният читател е разпознал първото изречение от “Комунистическия манифест” на Маркс и Енгелс в началото на този текст. Идеолозите харесват сляпата вяра. Реалната политика обаче има нужда от аргументи. А те не са чак толкова много.

Къде в главата на Тръмп се намират Балканите? Не ги виждам до 20-о място, нататък не съм сигурен. Веднъж го чух как говори за черногорците и си представих, че словенката Мелания му е разказвала балкански вицове. Това познание стига ли? Не знам. А и вицовете не са много политически коректни. В сравнение с тях Бърнард Шоу звучи като тимуровец.

Ще кажете: решава не Тръмп, а такива като Гренел. Но не го видяхме сред номинациите, а на запад от нас очакваха той да е я държавен секретар, я съветник по националната сигурност. Разбира се, това нищо не значи. Бившият посланик, който впрочем е от старите републиканци, с които Тръмп воюва, може да изпълнява важна роля и зад кулисите.

Кой обаче може да предложи повече на Тръмп, царя на сделките? България сключи сделка с него за изтребители и това му хареса. Но

Сърбия се въоръжава от другаде

А Северна Македония? Какво може да предложи тя? И трябва ли?

Бъдещите назначения във Вашингтон показват друго: Тръмп ще прави революция във вътрешната политика и се обгражда с антикитайски ястреби. Ами ако Скопие или даже Белград трябва да избират между него и Пекин?

Като стана дума за сделки: тъкмо при Тръмп Северна Македония трябваше да направи най-мъчителната си отстъпка – смяната на името. Преспанското споразумение с Гърция не просто съвпадна с управлението на Тръмп. То бе аранжирано от тръмписти в администрацията и дипломацията. Какво ще направи бившият бъдещ президент сега? Дори той не знае. Тръмп действа бързо, смело, ситуационно и неочаквано – и

често изненадва самия себе си

В края на краищата нали Скопие иска да влезе в Европейския съюз? Как подкрепата на Тръмп ще въодушеви европейските лидери, които той редовно кастри? Нали за да се предоговори едно общоевропейско решение, трябва да се съгласят 27 страни, сред които е и България?

Чудя се дали ключът от бараката не е точно тук. Наскоро бях в Скопие и видях колко силно е разочарованието от ЕС. Властта, вместо да го лекува, го подхранва. Посланието звучи така, сякаш Брюксел се натиска да влезе в Скопие, а не обратното: или натиснете България и ни дайте нов компромис, или… или какво? Северна Македония ще се откаже от европейския път ли? Ако го стори, ще зарадва мнозина. Но те няма да са в България.

Да, ЕС не е във форма. Но вън от съюза светът е още по-лош. Там трудно пазиш равновесие, с литий или без.

Не се знае кой те пази, кой те дебне

Дано елитите в Скопие не искат точно това: народът им да остане на студа.

А решението е толкова просто: да сторят това, което предишното правителство вече обеща. Нищо че те обещаваха друго. Едно неизпълнено обещание не струва повече от бъдещето на цяла страна.

Искам да ги успокоя по лошия начин. Всеобщото съвременно лъготене

ще глътне тяхното следизборно извъртане

като смилателен митохондрий. Ще остане обаче споменът, че си помогнал на родината си тогава, когато имаш силата и подкрепата за това. Ако я обичаш истински – нея, а не себе си.

Една от най-вредните книги, написани за Балканите и за жалост прочетени от една друга президентска съпруга, Хилари Клинтън, описва нашия полуостров като място, което не се променя. Тук народите се мразят, карат, бият и търсят великите сили за това, което не могат да решат помежду си. Книгата е вредна, защото не е вярна. Няма такава вечна прокоба. Казах го лично на автора, един американец.

Да не забравя, книгата се казва “Балкански духове”. Може да се преведе и като “призраци”.