Провали в бизнеса, липса на перспектива и имиджови щети
отблъскват кандидатите за служебни министри

В историята трудно можем да открием епизод, в който властта е била толкова токсична и нежелана, колкото сега. Може много да се спори дали българинът по природа е властолюбив, или масово сме поразени от вируса "Бай Ганьо" в стремежа към "благинките", но сега сме свидетели на обратен феномен. Буквално преди дни подуправителят на БНБ

Радослав Миленков

отказа да е премиер,

а преди него същото направиха управителят Димитър Радев, зам.-председателят на Сметната палата Тошко Тодоров, председателят на парламента Рая Назарян. Като с тях списъкът изобщо не се изчерпва.

На какво се дължи този феномен - българин така упорито да бяга от властта?

Явно влизането в служебен кабинет е свързано с твърде много главоболия. Ако човек има участия във фирми, трябва да наеме опитен адвокат, който почти светкавично да извърши всички процедури, за да не бъде избраникът в нарушение или в конфликт на интереси. Тези процедури могат да струват и няколко хиляди лева. Понякога въпреки усилията промените в Търговския регистър не приключват навреме и новите министри са принудени да влизат в обяснителен режим за забавени процедури, за които нямат вина.

Вторият аспект, който отблъсква хората от властта, е краткият хоризонт пред служебния кабинет. С него дори човек да има най-добро желание да проведе полезна инициатива или реформа, на практика няма никакъв шанс. Може да започне дадено начинание, но предварително е наясно, че едва ли ще го довърши. Това допълнително демотивира.

И накрая третият аспект, който превръща властта в токсична, са потенциалните тежки имиджови щети, които може да понесе премиер или министър. Или още по-лошо - ако човек стане невинна

жертва на острите

политически боричкания

и без да е виновен попадне в "клещите" на репресивния апарат на държавата. От тази гледна точка само амбициозни смелчаци, които преодолеят и трите препятствия, могат да се престрашат да станат министри или премиери.

Примерно собственикът на "Еконт" и спонсор на "Продължаваме промяната" Николай Събев, когато стана министър на транспорта преди време, обяви, че компанията му е спечелила на първа инстанция дело срещу НАП за 13 млн. лв. Искането на данъчните било да се начисли със задна дата ДДС върху услуги, нещо, което фирмата отказала да направи. Пред съда аргументите на администрацията не били достатъчни и вероятно "Еконт" щеше да спечели делото, но ставайки министър, Събев обяви, че като жест на добра воля ще изплатят пълния размер на задълженията към хазната. Мотивът му бе, че не иска да е министър на държава, с която е в съдебни битки.

Този ход се отрази безспорно благоприятно на имиджа на Събев, но не след дълго името му бе забъркано в друг скандал със съответната предистория. На 7 април 2022 г., за да не бъде той в конфликт на интереси заради куриерския си бизнес, "Български пощи" бяха извадени от Министерството на транспорта и прехвърлени на вицепремиера Калина Константинова. 11 дни по-късно

Пощите бяха

атакувани от хакери

и резултатът бе срив в системите им. При това в разгара на кампанията за подаване на годишните данъчни декларации, тъй като традиционно гражданите ползват държавния оператор за изпращането на документите си в НАП.

На 28 април от Пощите официално съобщиха, че имат продължаващ технически проблем и не са в състояние да осигурят услугата. Разбира се, тези, които не ги подават по електронен път, се насочиха към куриерските фирми и веднага възникнаха подозрения. В резултат на това агенция "Пик" подаде сигнал в прокуратурата с въпрос дали сривът в дейността на "Български пощи" не е увеличил значително оборота на фирмата на Николай Събев?

Както и дали има данни за умишлено забавяне на възстановяването на дейността на Пощите с цел облага на частните куриерски фирми и дали е направен опит за умишлен фалит? Очевидно солидни доказателства в едната или другата посока няма как да бъдат получени, защото "Еконт" и Пощите с услугите си генерират десетки милиони.

Данните на Българската стопанска камара сочат, че приходите за 2022 г. на "Еконт" са 309 млн. лв. и в това отношение тя е номер едно в бранша. Веднага след нея е конкурентът й "Спиди", който завършва годината с 274 млн. лв. На трето място са "Български пощи" с 209 млн. лв. Според Комисията за регулиране на съобщенията, през 2022 г. общо постъпленията в бранша са 776,2 млн. лв. Тоест трите оператора държат "лъвския" пай от този бизнес. А той, според КРС, поддържа стабилен темп на растеж от 2012 г., като спрямо предходната 2021 г. е нараснал с 13,7%. Същевременно от Комисията констатират, че услугите "от обхвата на универсалната пощенска услуга продължават тенденцията на спад, като през 2022 г. приходите намаляват с 12 % спрямо предходната година, заемайки относителен дял от 4 на сто в общия пазар".

От тази гледна точка, когато държавният регулатор е установил, че дадена услуга по принцип следва низходящ тренд, много трудно е да се отсъди как сривът в Пощите в края на април 2022 г. им се е отразил. А също и какъв е бил ефектът за първите две куриерски фирми, които са лидери в бранша от години. Но

съмненията върху

Николай Събев останаха

и така участието му във властта му донесе по-скоро разочарования.

Историята помни и други подобни примери. Като председател на Атлантическия клуб Соломон Паси бе станал член на Съвета на директорите на "Бета" - Червен бряг, на 4 юни 2000 г. Когато бе избран за депутат от НДСВ на 21 юни, той подаде заявление пред общото събрание на дружеството, че иска да напусне поста. Времето лети и той е избран за външен министър, но все още е във въпросната фирма. На 1 март 2002 г. в свое публично писмо съобщи, че това "поведение на ръководството на "Бета" не само е злоупотреба с доброто ми име и обществено положение, но е и опит да се ангажира по недопустим начин министерството и правителството, което представлявам".

Съвсем различна е историята на Феим Чаушев - зам. министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев. Той беше запазил бизнеса си и, когато заемаше висшия държавен пост, защото притежаваше два документа за самоличност - един с българското си име и друг с турското. Така за фирмите, в които участваше, като например в борда на един от черноморските комплекси, висшият чиновник се водеше в Търговския регистър като Петър Чаушев. В крайна сметка журналистическо разследване на "168 часа" разкри измамата и се наложи премиерът да го освободи от заеманата длъжност в правителството на Тройната коалиция заради конфликт на интереси.

Но що се отнася до

имиджовите щети

от влизането

в държавната власт,

най-пресен е примерът с гражданството на лидера на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Оказа се, че през май 2021 г., когато е назначен за служебен министър на икономиката, той все още е бил чужд поданик, въпреки че по собственото му твърдение е подал заявление за отказ още през април същата година.

В крайна сметка на 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от 46-ото народно събрание, Конституционният съд взема решение с 11 гласа, че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.

А по отношение на партиите засега рекордът по бягство от властта държи "Има такъв народ". Когато през юли 2021 г. политическата сила, оглавявана от шоумена Слави Трифонов, спечели изборите, тя предпочете доброволно да се откаже и не предложи вариант за кабинет - пасивност, която се отрази доста зле на резултатите й на следващите избори. Въпреки че вече имаме "ново" служебно правителство, според политолози има всички изгледи феноменът и за в бъдеще да трови политическия ни живот.