• Имах надежди да съм на европейско по това време, но заради травми празнувах завършването, признава шампионката 
• Две седмици преди това си взех роклята. И с грима, и с прическата исках да
  съм семпла и елегантна, казва гимнастичката, завършила с отличен успех
• Уча се от грешките, те ме правят по-силна, сигурна е грацията

Сред най-красивите абитуриенти тази година се открои с чар, нежна визия и елегантно излъчване една от най-добрите ни гимнастички - Ева Брезалиева. Абсолютната европейска и световна шампионка в отборната надпревара и националка в отбор жени (индивидуално) успява за отрицателно време да се включи в еуфорията около завършването си и празника в София, тъй като първоначално има други планове. Заедно с нея тази година завършиха средното си образование и грациите от ансамбъла София Иванова, Маргарита Василева и Магдалина Миневска, които нямаха възможност да отброят до 12 у нас, тъй като по това време заедно със съотборничките си станаха абсолютни европейски шампионки в Будапеща.

Обстоятелствата обаче дадоха шанс на Ева да бъде със своите съученици в София, макар с много от тях да се запознава буквално в деня на бала. А сега тя отново е в режим на тренировки, тъй като само след седмица заминава за Бърно (Чехия) за Гран при, а след това ще атакува Световната купа в Милано.

Как Брезалиева подхожда премислено и без да бърза към бъдещето. Как следва мечтите си стъпка по стъпка, разкрива тя в интервю пред "24 часа - 168 истории" веднага след абитуриентския бал.

- Каква е твоята тайна да се преборваш за място на почетната стълбичка в най-елитните състезания в гимнастиката и също така да завършиш с отличен успех училище?

- Мисля, че тайната на всеки един спортист е многото работа в залата и отдадеността, като после на състезания това, което си си заслужил, ще бъде за теб. Доста трудно беше да съчетавам всичко това с училището, наистина. Учех предимно дистанционно от вкъщи, както повечето момичета (гимнастичките - бел.ред.), като ходех в училище предимно за изпити. Последните месеци бях на уроци за матурите, тъй като трябваше по-сериозно да се подготвям, но мисля, че се справих. И аз, и останалите, с които тази година завършихме.

- Как мина абитуриентският бал?

- Честно казано, първоначално изобщо не мислех, че ще имам бал. Не бяхме планирали. По същото време се падаше европейското първенство и имах надеждите, че ще мога да участвам, но имам малко контузии в момента и се наложи да ми е по-лек тренировъчният процес.

Така се отвори възможността за бала. Роклята я взехме две седмици преди това. Даже имах проблем с обувките. Бяха ми малки. Поръчахме втори чифт. Беше притеснително дали ще имам обувки. Честно казано, после така или иначе се преобух с кецове, не ми издържаха краката.

Изкарах си много добре на бала, запознах се с класа си. С тези, които не познавах, защото имаше гимнастички, с които се знаехме. Мисля, че ще го помня.

- Значи нямаше време да се отдадеш на суетенето около роклята за празненството?

- Родителите ми бяха в Италия. Майка ми пробва роклята, с която впоследствие бях, показа ми я и каза: "Виж, много е хубава", а аз ѝ отговорих: "Перфектна е! Вземай я!"

И честно казано, ми пасна много добре. Мисля, че беше много нежна. Исках да съм по-различна, да не е някаква тежка визия. И откъм грим, и откъм прическа всичко да е по-семпло и елегантно.

- От тренировка на празненство сякаш си отишла?

- Бях до петък на тренировки, в събота - почивка, в неделя - балът, в понеделник също имах малко почивка и от вторник започнахме подготовка за предстоящите състезания.

- С какво ще запомниш гимназиалните години?

- Че се запознах с класа си на бала. На финала. Но си прекарахме перфектно.

- Сега накъде гледаш? Каква е следващата стъпка по отношение на образованието?

- Чудя се още къде да запиша и какво да уча. Тъй като не искам да ставам треньор, поне за момента. Мисля го, чакам да си видя резултата от матурите. Много ми е интересно и бих се занимавала с вътрешен дизайн, но в същото време треньорките ме съветват да запиша НСА, защото ще ми е по-лесно, докато спортувам. За което са прави, разбира се. Искам да го изкоментирам и с родителите ми, да потърся съвет и от тях, за да преценя, така че имам още малко време да реша.

- Кога разбра, че наистина искаш да се посветиш на гимнастиката и не е просто детско любопитство?

- Като много малка опитах всякакви възможни активности - балет, танци и т.н., но най-много ме привлече гимнастиката. Колко е голяма залата. Колко високо хвърлят каките. Исках и аз да съм като тях.

Първоначално ми казваха, че нямам качества. Че няма да стане голям спортист от мен. Но аз много работих. И вкъщи много си играех, учех, гледах. В един момент, малко преди да вляза в националния отбор, моята първа треньорка Елена Симеонова започна да ме подготвя с двуразови тренировки всеки ден и индивидуално обучение, за което съм ѝ много благодарна, защото сега сбъдвам мечтите си.

- Коя е най-сладката ти победа?

- Миналата година на европейското първенство, тъй като бях само с едно съчетание на лента и играх все едно всички вече са започнали състезанието, ще го завършват, а аз тепърва започвам и завършвам едновременно и с един уред. Напрежението е много голямо, когато знаеш, че можеш само веднъж да излезеш и втори шанс нямаш. Успях да си овладея емоциите и на финалите взех сребърен медал.

- А кое е най-горчивото ти разочарование? Лесно ли се справяш със загубите?

- Не се справям лесно, но хората не го виждат. Успявам сама да си го изживея. И дори треньорите в залата не разбират. Чак толкова голямо разочарование нямам. Това са грешки, ние се учим от грешките си. На всяко състезание се случва нещо различно и то ми е като обеца на ухото и така ставам по-силна. Мисля, че всичко е за добро.

- Трудно ли беше да играеш в Баку, въпреки напрежението със съдиите и в крайна сметка да приключите състезанието достойно?

- Аз лично не гледах оценките и не знаех отначало. Беше ми гадно, че не успях да си изиграя бухалките и останах назад в класирането, но просто на финалите си казах, че ще изляза и ще покажа това, което мога - без страх. И наистина бях много смела. Мисля, че именно това харесват съдиите у мен и трябва така да играя, колкото и да се притеснявам.

- Кои са силните ти черти и кои са слабостите ти?

- Смелостта може би. Никога на състезание няма да спестя нещо, че ми е лош уредът, в краен случай, ако е много, много лош. Но гледам всичко, което ми е заложено в композициите, да го изпълня. И да спася всеки един вариант, да хвърлям мащабно, колкото и да ми казват: "Хвърляй по-ниско". Просто знам, че това е моето - мащабността на играта.

Сред слабостите ми е това, че съм много емоционална и може това много бързо да ме срине. Да си кажа: "Не мога". И наистина нищо да не направя. Но работя много с това в залата, а моята лична треньорка Бранимира Маркова сега ми помага да се справя с това.

- За кои уроци и по отношение на спорта, и житейски си най-благодарна на Бранимира Маркова?

- Да не съжаляваме за грешките, защото всичко се случва с някаква цел и всичко ни учи. Да бъдем смели. Да знаем какво искаме ние от себе си, а не какво някой друг иска от нас.

- С кой уред се чувстваш най-уверена и в стихията си? С топката май играеш без грешка...

- С топката някак ми е спокойно, може би и заради музиката, заради което отстрани изглеждам по-уверена. Тази година много си харесвам всички съчетания. Всяко едно е различен филм, който ми е много интересно да играя. Но да, с топката със сигурност ми е най-лесно. Заставам и просто си казвам, че няма къде да сгреша.

- Имала ли си момент, в който ти е било много трудно и си била на ръба да се откажеш?

- Да. Имах такъв период, може би втората година, след като влязох в жени. Някак сякаш не ми се тренираше, нямах този стимул и желание да бъда в залата. Имах много травми тогава - минава ми една, получавам друга. Тогава се зачудих дали си струва. Но родителите ми казаха да продължа поне още две години, да опитам и ги послушах.

- Те ли са най-голямата ти опора?

- Майка ми. И баща ми, но той не разбира чак толкова. Майка ми е с мен от малка по състезания и може да се каже, че ако прочете правилника, спокойно може да стане съдия.

- Коя е била най-жестоката ти травма?

- 2020 г. Имахме европейско за девойки, аз и Стилияна щяхме да ходим. Това се случи точно преди голямата карантина. Имаше един месец до европейското, а аз си счупих крака много лошо сутринта преди на обяд да заминем на състезание. И не отидох, защото не можех и да ходя изобщо. Другите се върнаха от състезанието и след една седмица наложиха трите месеца карантина, при което аз бях много щастлива, че ще успее да ми се възстанови кракът и че няма да пропусна европейското, което беше отложено съответно. Преди това обаче малко се разболяхме. Две седмици се подготвяхме със Стили, при положение че почивахме дeсет дни заради COVID. И двете бяхме с температура, кашлица и трудно дишахме, като тренировките бяха тежки. Но успяхме и се справихме много добре. Стили се класира европейска шампионка на лента и вицешампионка на топка, а аз спечелих бронз на въже.

- С Боряна, Стилияна и Елвира може ли да се каже, че сте както най-голямата си конкуренция, така и безценна подкрепа една за друга?

- Да, подкрепяме се. Особено за големи състезания. Все пак представяме България, не само себе си. Мога да кажа, че най-близка съм със Стили. И сме живели заедно в стая и сме един набор. През годините си вървим заедно. Докато Бубето е доста по-голяма от нас и тя ни е като кака, дава ни съвети. Елвира и Никол са по-малки от нас и така сме си като на по-малки групички. Хубаво е, когато се конкурираме, защото така ставаме все по-добри.

- Чувстваш ли всички като второ семейство?

- Мисля, че ние сме едно голямо семейство. Всеки с нещо опитва да помогне на друг. Треньорките винаги са на разположение за нас. Цялата федерация се грижи много добре за нас. Стараем се България да е най-добра в гимнастиката.

- Извън залата какво обичаш да правиш и как се презареждаш?

- Обичам да излизам с приятелки, да си говорим, да си споделяме, кино, пазар, разходки и такива неща. Мога да кажа, че имам хубаво обкръжение и извън гимнастиката.

- За какво мечтаеш?

- Не искам да си правя планове за много напред. Мисля за догодина. Целта ми за тогава е да отида на европейското и световното. И после ще мисля за натам. Зависи как се развива всичко.