-
Умирам отново да спорим 8 март празник на майките или на мацките беше
По време на коронавирус най-приятно е да се гледа "Съни Бийч". Хиляди пъти по-добре ми действа, отколкото да чета всичките ни пожелания за здраве, бодрост и отговорност във фейсбук
-
Лесните училищни проекти на десетгодишната ми дъщеря
Ема- (дъщеря ми на десет) -Мамо, моля те да ми принтираш нещо за проекта утре в училище. -Аз-”Разбира се! Толкова се радвам, че имате проекти. За какво става дума?” - Тя- “Ами много е лесно
-
Никой град и никоя държава няма значение - най-хубаво може да ти е било на три часа път от вкъщи с кола
Да си в Рим, да си мислиш, че по-хубаво от това няма как да бъде и да ти звънне един от най-любимите ти хора на тоя свят -Vladimir Karamazov ...и да те пита- Къде си, Дуде
-
Ако това е първата роля на Валентина Каролева не ми се мисли колко добри ще са следващите
Валентина Каролева - от много, много отдавна не ми се беше случвало да мисля за актриса непрекъснато, седмица след като гледах филма Доза Щастие. Ако това е първата й роля- не ми се мисли колко
-
Юли: No more сълзи, стрес, паник атаки, ад, еуфория, адреналин, шум, тишина
Край и на този сезон. Беше...как да кажа. Повече от хубав. Повече от странен. Повече от труден. “Бащата” с Владимир Пенев и Диана Добрева. Народен Театър.
-
От времето, когато бях black magic woman
От времето, когато бях black magic woman *Коментарът е от
-
Може ли малко да похленча
Турция, Истанбул, Ататюрк летище. Владо Пенев и Юлиан Вергов. Турне, театър. “Бащата”. Рента кар. Чакаме. Много чакаме. Юли се разправя. Владо вече мислено е в Топ Капъ.
-
Само комплексари казват: "Срамувам се от българското флагче на церемонията Оскар"
По повод българското знаме на сцената на Долби Тиътър в ръцете на Димитър Маринов и Оскарът за "Зелена Книга" Прочетох толкова много и толкова крайни коментари в мрежата. Че са много, е нормално.
-
Да идва работният ден, вавилонският трафик, праховите частици и всичко, като си му е редът...
Дечица снимат майка си. Майка им е леко ошашавена, щастлива и омаломощена. Десет дена след официалното “ Коледа” тя все още не спира да посреща и изпраща гости...
-
Великолепна година! Не спряхме да се целуваме!
Каква великолепна година..! Изумителна, наистина! Тръгвам си от нея сякаш не с една, а с десет по-богато. И толкова много радост и целувки. Не спряхме да се целуваме! И премиери. И цветя.
-
Едно време веднъж на месец са казвали на жена, че има рак на гърдата, а сега - по няколко пъти на ден
Здрава съм и не водя битка с рака на гърдата. Здрава съм дотолкова, доколкото всеки е. Наскоро преживях нещо много страшно, може би най-страшното нещо в живота ми досега.
-
Темата за рака на гърдата ми е много лична! Преживях наскоро този кошмар! Слава на бога с добър край!
Толкова много пъти съм играла хубава жена, с две гърди и токчета, че това отдавна не ми е интересно. Темата за рака на гърдата, обаче, ми е много важна и много лична.
-
Мафия, миди, паста и най-красивите карабинери на света...
Мафия, миди, паста, пране по балконите, светци по плочките на фасадите, канцонети и най-красивите карабиниери на света........! Мисля да остана тук. Vedi Napoli e poi Muori .....
-
Снимките на красиви и щастливи хора почват рязко да ми доскучават и минавам на Путин и Тръмп
В края на юни, когато свършваше театралният сезон, не исках повече да плача на сигнална реплика, не ми се “ убиваше” Иван Юруков от любов, китката ме сърбеше всеки път, когато Иван Бърнев,
-
Благодаря на Хърватска за удоволствието, възхищението и радостта
Благодаря на Хърватска за удоволствието, възхищението, радостта , която ми дадоха този месец! Прекрасен отбор, невероятни футболисти, толкова страст, гордост, характер и можене!
-
С мама и татко на море - не съм на луксозно, на по-хубаво съм
На море с мама, татко и дете ? Всичко е ясно. Шарен чадър в свободната зона, нарязана праскова на плажа, само десет минути във водата, защото още не е “стоплена”, от два до четири се спи (или чете),
-
Животът ми харесва такъв, какъвто е - без грим, щастлив без особена причина
Това е животът! Харесва ми такъв, какъвто е - без грим, 30 минути преди спектакъл, на прозореца на гримьорната ми в Народния, щастлив без особена причина, даже напротив,
-
Зад кулисите всички сме просто едни деца, на които много, много им се играе
Зад кулисите на театъра? Зад кулисите всички сме просто едни деца, на които много, много им се играе. И чакат все пак сигнална реплика, за да започнат да играят някак легитимно...
-
Лостът и президентът си беше куул! Защо да не се зарадваме на поредната спонтанност на ню ейдж политиците ни?
Найс, че президентът ни се превъртя на лост. Наистина. Ако бяхме обективните, готини кибици , каквито много ни се иска да бъдем, но явно не винаги ни се получава,
-
Животът си е толкова същият. Само дето на нас ни се случва за първи път
Малко е обезкуражаващо... 2018 е. И все още е нищо по-различно от "Епос за Гилгамеш", от 66 сонет на Шекспир, от Пиета на Микеланджело, от сутиена на Мадона,