Да си в Рим, да си мислиш, че по-хубаво от това няма как да бъде и да ти звънне един от най-любимите ти хора на тоя свят -Vladimir Karamazov ...и да те пита- Къде си, Дуде, и ти с една наперена гордост да кажеш- В Рим съм, Дуде, ти къде си? И той да ти отговори едно съвсем простичко “ В Родопите съм”, и леко да те заболи сърцето от това и после той да продължи “ В хотел Орловец” ( нашият хотел, където снимахме Дяволското Гърло) и като си спомниш всичките Родопи и всичките изгреви и всичките залези и всичките хора и всичките спомени там и като вече ти се стори Рим просто един град, с който всъщност нямаш нищо общо, освен общите туристически снимки на милиони туристи.....

и когато вече почти през рев попиташ- Къде точно си? - и Владо ти отговори ( пак така, съвсем просто ) - “ В твоята стая, където спеше по време на снимките”.....
И като ти се дореве.
И като си дадеш сметка, че всъщност никой град и никоя държава няма никакво значение.
И че всъщност най-хубаво може да ти е било на три часа път от вкъщи с кола.
Зависи с кого, какво и защо си бил там...??
Обичам те, Владе.
Знам, че ще направиш страхотни снимки по нашите места,
целувки на боровете и на теб и на най-хубавите Родопи ....

От фейсбук