Край и на този сезон.

Беше...как да кажа. Повече от хубав. Повече от странен. Повече от труден.

“Бащата” с Владимир Пенев и Диана Добрева. Народен Театър.

“Когато Гръм Удари” на Пейо Яворов и Бина и, да, тази абсолютно невъзможна и най- любима моя Бистра Попович. Народен Театър.

И Дяволското Гърло!

Видя свят и то. Случи се наистина специално и дори повече от всичко, което предполагахме. Просто си се случи по всички правила. Дори по онези, по които, ако една особена прослойка у нас започне да се възмущава- всички вдигаме наздраве!- защото значи - всичко е наред ?

И ето, юли е. И мечтая за тоя юли още от декември. No more сълзи, стрес, паник атаки, ад, еуфория, адреналин, радост, шум, тишина, аплодисменти, любов, мил и не толкова мил хейт, цветя, идва юли и морето и спането до обяд, и никаква отговорност... и предполагам до три седмици ще умра от скука. Всеки път така става. Но това не ми пречи точно днес да съм ужасно щастлива..!.. И да си чакам това лято.

Благодаря за споделените емоции .

Животът

Е

Особен

И

Крайно

Хубав

?

От фейсбук