• През 1959-1960 г. в Москва той отговаря лично за Лий Харви Осуалд, разкриват новите архиви на САЩ, разсекретени от Тръмп
• През 1961 г. в София обучава нашите ДС експерти да се борят със САЩ
• Помага им да вербуват хомосексуален щатски професор - славист 
• През 1962 г. се предлага за двоен агент на американците в Швейцария
• През 1964 г. бяга при янките - в багажника на кола през Финландия

Който се интересува от историята на съветските специални служби, знае за предателството на Юрий Носенко, високопоставен офицер от КГБ, зам.-началник на отдела на Второ главно управление на КГБ (контраразузнаването).

През февруари 1964 г. той бяга на Запад и предава на американците, че в стените на посолството им в Москва са монтирани 42 микрофона, както и информация за ценни съветски агенти в САЩ и Великобритания.

За първи път обаче

“24 часа” разполага

с документи

за това как през 1961 г. същият Носенко обучава служители на нашите специални служби в София, командирован от КГБ по искане на нашето МВР. Намерихме българската връзка с помощта на специализиран софтуер в огромния архив от над 63 хил. страници за убийството на Кенеди, разсекретен миналата седмица от президента Тръмп. През следващите дни очаквайте в “24 часа” още интересни връзки с България, които стават публични за първи път.

Кой е Носенко

Син на съветския министър на строителството, той прави 12-годишна звездна кариера във Второ управление на КГБ. Издига се от лейтенант до подполковник. Англоговорещ, той се е специализирал в операции срещу американските цели в СССР и непрекъснато напредва към по-високи позиции.

Задълженията му го отвеждат в Англия през 1957 и 1958 г., в Куба през 1960 г., в България през 1961 г., както и в Швейцария през 1960 г., 1962 и 1964 г.

Навсякъде неговата основна роля е на “куче пазач” - доверен КГБ служител, който следи някой от сънародниците му да не кривне от пътя. Както и да набелязва чужденци, подходящи за вербовка.

С едно изключение -

командировката

му в България

Единствено у нас Носенко е поканен не за да пази, а за да обучава родните служители на Държавна сигурност как да противодействат на американските врагове - главно от посолството на САЩ. През пролетта на 1961 г. той е изпратен с временно назначение от един месец в София.

По-късно Носенко разказва пред ЦРУ как това се е случило: “Мисля, че за първи път чух, че отивам в България, седмица преди да замина, от С. И. Егоров. Той е началник на секция в КГБ, която отговаря за контакти с контраразузнавачите от страните на “народната демокрация”.

Егоров казал: “Трябва да отидете в България. Грибанов е решил!”. А Клипин (началник на американския отдел) щял да го инструктира допълнително.

Министърът на българското МВР (по това време Георги Цанков - б.а.) лично поискал от шефа на КГБ да изпрати офицер - специалист по “американското министерство на сигурността”, за да обучи българските служители.

Носенко излетял от Москва в началото на април 1961 г. и бил посрещнат на летище София от А. С. Козлов, бивш главен офицер от КГБ, когото познавал от Москва.

В София Козлов

се занимавал

официално

с “туризъм”

Сутринта взели Носенко със служебна кола и го откарали в кабинета на Козлов - в сградата на МВР в София. Попитал Козлов какво се очаква от него. Козлов му казал, че българите “искат да знаят всичко за това как да работят срещу американските служби”. Представили Носенко на главния съветник на КГБ в София Михаил Егоров и на началника на американския отдел в българското МВР. Дали му офис в сградата на вътрешното министерство и обучението започнало.

В следващите седмици той обсъждал както общи въпроси, така и частни случаи с отделни български офицери, работещи срещу американски цели. Веднъж изнесъл лекция на заинтересовани офицери от МВР за операции срещу чуждестранни военни лица. С други служители уточнил методи за наблюдение на американското посолство, както и

операции срещу

чуждестранни туристи

Носенко изнесъл 5-часова лекция пред служители на американския отдел в българското МВР. Основно тя включвала насоки “на какво да се обърне внимание, как да се работи”.

В края на посещението си Носенко обсъдил с първия вътрешен зам.-министър постигнатите резултати. Междувременно възниква интересен казус -

от МВР дават

на Носенко списък

с чужденци,

които са поискали влизане в България. Сред имената той забелязва Хорас Г. Лънт - известен славянски лингвист от САЩ, който не за първи път идва в страната ни за конференция.

Носенко си спомня, че за мъж с тази фамилия и специалност му е докладвано в Москва през 1958 или 1959 г. от един от неговите хомосексуални агенти.

Според информацията на КГБ

професорът е

предполагаем

хомосексуалист,

разказва по-късно Носенко пред ЦРУ.

От България той спешно поискал повече информация от КГБ за професора и почти веднага от Москва съобщили, че Лънт със сигурност е хомосексуалист. Носенко веднага препоръчал на българските си колеги да го вербуват, като се възползват от сексуалната му ориентация.

Тук версиите на Носенко пред ЦРУ се разделят, защото информацията идва от документи след два различни разпита.

Според първата версия Носенко лично е участвал в притискането и вербуването на професор Лънт. След това обаче той явно е преценил, че това не го представя в добра светлина, предвид преминаването му към ЦРУ. Затова при втория разпит Носенко вече твърди, че българите са свършили всичко по вербовката на професора, а той само ги е консултирал. А именно - да инсталират подходящ хомосексуалист в ресторанта до професора и да чакат да "клъвне". Точно това се случило.

"Трябва да имат готов апартамент... недалеч от София", съветвал Носенко нашите от ДС. Даже препоръчал

примамките да

са двама - ако

професорът случайно

не хареса първия

А след като ги спипат - "заведете проф. Лънт на някое хубаво място, за да завършите разговора си", съветвал КГБ агентът.

По-късно той попитал българите какво са решили за спипания Лънт - бъдещ контакт в САЩ или друго? Те му отговорили, че са предпочели професорът да дойде отново в България през 1962 или 1963 г. за славянска конференция, тъй като той обещал да го направи.

След като напуснал София обаче, професорът заминал за Югославия, където веднага разказал за инцидента на посланика на САЩ Джордж Кенан, става ясно от друг документ от архива на ЦРУ. Лънт разказал на Кенан, а по-късно и на ЦРУ, че е посетил София и по-рано - от 8 до 28 ноември 1960 г. По време на това първо пътуване той се запознал с Георги Велев Алексиев, с когото

имали хомосексуални

отношения при поне

пет отделни случая

В знак на приятелство проф. Лънт дал на Алексиев американски пътнически чекове в САЩ, които той възнамерявал да продаде на черния пазар в София.

Двамата имали и инцидент, докато се разхождали из столицата - Алексиев бил разпознат и спрян от милицията, но до арест не се стигнало. Така в крайна сметка българските служби научават за Лънт и го вербуват едва при визитата на Носенко.

Година по-късно, през юни 1962 г., докато е в Швейцария като съветник на съветската делегация

при преговорите

за разоръжаване,

Носенко се обръща към американски дипломат с молба за поверителен разговор. По време на среща с офицери от американското разузнаване той предава секретни данни (виж карето вдясно).

Сред материалите е информация, че в стените на посолството на САЩ в Москва са монтирани 42 микрофона, както и информация за няколко ценни съветски агенти в САЩ и Великобритания. След като се договорил за бъдещо сътрудничество с ЦРУ, Носенко се връща в Москва.

Той отново идва в Женева през януари 1964 г. и провежда няколко срещи със служители на ЦРУ. На 4 февруари 1964 г., докато е в Женева, той става дезертьор. Подробностите около бягството на Носенко все още са спорни, но според една от версиите той преминава границата с Финландия скрит в багажника на кола.

В резултат на предателството му между 300 и 400 офицери от разузнаването са отзовани в СССР. Затова той е един от най-мразените двойни агенти от руснаците. И съответно един от най-ценените за американците, въпреки че го проучват и тормозят няколко години, през които лежи в ужасен затвор.

Причина за недоверието на ЦРУ е фактът, че през 1959 г. Носенко

лично проучва

в Москва Лий

Харви Осуалд

и дава заключение, че не е подходящ за агент на КГБ. Американците обаче дълго време са убедени, че именно КГБ стои зад убийството на Кенеди, като руснаците са подготвили за целта Осуалд по време на визитата му в СССР.

Затова в началото от разузнаването не вярват, че Носенко иска да мине на тяхна страна

и го смятат за

двоен агент

Поради това го докарват с проверките си почти до лудост. В крайна сметка Носенко печели доверието на американците с изключително подробните секретни данни, които им предава за най-големите тайни на руснаците.

Така е приет и в редиците на ЦРУ, а през 1986 г. дори е заснет американският филм по историята "Юрий Носенко.КГБ". Там главната роля на агента на ЦРУ, който проучва Носенко, играе актьорът Томи Лий Джоунс.

Дезертьорът от СССР се

“продал” на ЦРУ за

900 франка - пръснал си

съветските пари в Женева

за алкохол и проститутки

След преместването му в САЩ от ФБР се притеснили, че привлича много внимание заради “непристойното си поведение”

Дезертьорът от КГБ Юрий Носенко се “продал” на ЦРУ за 900 швейцарски франка. Причината - по време на командировката си в Женева руснакът изхарчил всичките си оперативни средства за алкохол и проститутки, става ясно от разсекретеното му досие.

Разузнаването на САЩ създава досието “Носенко” на 5 юни 1962 г. Тогава Дворецът на нациите в Женева събира делегациите на редица страни за конференцията на ООН за разоръжаването. В коридорите на двореца съветски служител се обърнал към американски дипломат с предложение да се срещнат за разговор на следващия ден. Дипломатът веднага уведомил ЦРУ за поканата, като обяснил, че според него тя е доста необичайна и вероятно е предложение за сътрудничество или дезертьорство.

По-късно Носенко се представя на американския дипломат и заявява, че е офицер от контраразузнаването на КГБ, изпратен в Женева, за да гарантира сигурността на съветската делегация. Руснакът обяснил, че незабавно се нуждае от около 900 швейцарски франка, за да покрие оперативните средства на КГБ, които пропилял за алкохол и проститутки в Женева. Той предложил срещу тази сума да продаде информация на американското разузнаване. Ставало дума за самоличността на бивш служител на американското посолство в Москва, който бил агент на КГБ в района на Вашингтон, както и за самоличността на съветски гражданин в Москва, който, макар привидно агент на ЦРУ, всъщност бил контролиран от КГБ.

Американският дипломат обаче не бил от разузнаването, но свързал Носенко с агент на ЦРУ, с когото руснакът се срещнал същата вечер. Двамата говорили над три часа в убежище на ЦРУ в Женева. Носенко разказал за финансовите си затруднения и повторил предложението да продаде информация. По думите му нуждата от пари била “непосредственият мотив” да се свърже с ЦРУ, но в последвалата дискусия той изразил и недоволството си от комунистическия режим в СССР.

Носенко се срещнал с агенти от американското разузнаване още 4 пъти през юни 1962 г. в Женева, след което заминал за Москва. Той обещал да събира информация от КГБ, но единствено при условие, че никой от ЦРУ не се опитва да се свърже с него, докато е в СССР. Той уточнил, че ще информира разузнаването, когато отново е в западна страна. Руснакът се завръща отново в Женева през 1964 г. за поредната Конференция на ООН за разоръжаването. Още при първата си среща с американски агенти на 23 януари Носенко заявява, че иска да дезертира в САЩ, тъй като му е дотегнало от режима в СССР. Той също така се притеснявал, че няма да има повече възможности да пътува в чужбина.

Няколко дни по-късно - на 4 февруари, от Москва идва заповед Носенко незабавно да се прибере, за да участва в среща на КГБ. Той съобщава за това на ЦРУ, което същата вечер го извозва тайно до Германия, където остава в убежище на разузнаването за допълнителни разговори. На 11 февруари е взето решението Носенко да замине за САЩ, като маршрутът му през Европа остава мистерия и до днес. Известно е само, че пристига във Вашингтон в ранните часове на 12 февруари и е настанен в таен щаб.

Две седмици по-късно Носенко се среща с агенти от ФБР, за да бъде разпитан, но тогава поведението му коренно се променя. Той спира да бъде толкова отзивчив по време на разговорите. Оправдава държанието си с чувство за вина, че е оставил съпругата и децата си и е посрамил фамилията си. ЦРУ решава да го прати в Хавай на почивка, но поведението му там излиза извън контрол. Агенти, чиято задача е да го пазаят по време на престоя му в Хавай, се оплакват, че той е бил постоянно пиян и винаги около него имало проститутки. Носенко бил “шумен и груб на публични места”, а също и “харчил пари много разточително”.

Докато руснакът отсъствал от Вашингтон, от ФБР изразили безпокойство, че непристойното му поведение ще привлече излишно внимание. Агенцията се притеснила, че Носенко може да бъде арестуван, затова при завръщането си в столицата бил преместен в ново убежище под постоянно наблюдение, а освен това достъпът му до медии бил забранен.