Вече превежда думи от български на холандски

Била едва на 6 седмици, когато я качили на самолет

Много жизнено, жизнерадостно и усмихнато дете. Обича да танцува и да се забавлява. Да чете книжки ѝ е едно от любимите занимания.

Така известният цигулар Веско Ешкенази описва с много любов дъщеричката си Луиза-Амели, която на 17 май ще навърши 2 годинки. За щастие, баща ѝ ще е заедно с нея на рождения ѝ ден, като със съпругата му Станислава ще ѝ подготвят хубаво празненство. “Тя със сигурност още не знае, че е на 2 години, но някой ден ще разбере”, смее се Ешкенази.

Съвсем естествено малката Луиза носи музикалния ген, след като и баща ѝ, и майка ѝ са музиканти. Макар да е още невръстна и да не може да се учи да свири, детето вече има собствена цигулка. Всъщност лютиерът на Ешкенази изработва специално за Луиза малка изящна цигулка.

“Още не може да се учи, защото трябва да стане поне на 3-4 години. Този инструмент не може да се започне по-рано”, разказва таткото. Неговият лютиер е японец, казва се Риц Ивата и се грижи за цигулката му вече над 25 години. “Когато се роди Луиза, един ден дойде вкъщи и каза: “Имам нещо за нея”. Това беше може би най-милият жест, който съм виждал някога от приятел и колега”, спомня си цигуларят.

Въпреки че уроците по цигулка засега са на заден план, за възрастта си Луиза-Амели има страшно много книги. От малка баща ѝ държи да сядат заедно и да отварят по някоя книжка.

Засега не прави бели. “Учудващо, някак си зряло се отнася към някои неща. Не крием нищо от това, което би трябвало да се крие от дете, да не го изяде, предмети, които да счупи - тя просто не се занимава с такива неща”, разказва Ешкенази. По думите му тя е изключително лесно за гледане и осъзнато дете.

Вече доста неща говори - отделни думи и кратки изречения, а вкъщи се приказва на два езика - на български и холандски. С майка си говорят на български, а с баща си - на холандски. “Вече реагира и на двата езика, знае с кого на какъв език да говори. Може и на английски покрай детските песнички”, разказва баща ѝ. Според него тя учудващо бързо вече изговаря, и то добре думите.

Него нарича татко и папа на холандски. “Много държи, когато ми каже нещо на български, да ми го преведе и на холандски. Вече може и да превежда”, смее се той.

От съвсем мъничка почти всеки ден баща ѝ гледа да я извежда навън на разходка по паркове и градини да си играят.

Но Луиза много обича и детските представления. Не спирала да говори за театъра първия път, като я завели. “Всеки път, когато отиваме там, тя единствена от всички деца, които си играят пред театъра, отива към вратата, където се влиза за самото представление, и седи там. Даже е плакала, че иска вече да влиза.”

На годинка и два месеца е, когато за първи път я водят на детско представление. Не е лесно, защото тя е с много силни усещания и чувства и ги изразява доста бурно. Направо се разплаква, като не я пускат все още да сяда да гледа постановката, разказва цигуларят. Когато са си в София, често посещават Кукления театър, в Амстердам също имат театър, в който непрекъснато ходят.

Хората им казват, че Луиза-Амели е одрала кожата на баща си. “Но аз лично винаги когато виждам Луиза, сякаш гледам Станислава”, казва Ешкенази.

“Винаги ми е много мъчно, когато се разплаче за нещо, и съм склонен веднага да я успокоявам и да ѝ давам това, което иска. Много лош възпитателен ефект е, разбира се, но от друга страна, тя е много мило дете и не злоупотребява.”

Избират имената ѝ просто защото и на двамата много им харесват, без да я кръщават на някого. На въпроса: “Как се казваш?”, самата тя отговаря: “Иза”. Така и родителите ѝ я наричат понякога, както и Ами от Амели или просто Луиза.

Детето прохожда в София миналото лято точно преди да заминат за морето. “Непрекъснато я водех с две ръчички, за да почне да ходи. Много се грижа за нея и искам да ѝ помагам във всичко, което мога. Отначало правеше една-две крачки, след това падаше. Като пристигнахме в София, беше юли, още на първия или втория ден изведнъж тръгна от едно място и стигна до друго”, спомня си той.

Първото ѝ море е на Черноморието. “Беше много приятно, там се запозна с морето по-отблизо.”

На прощъпалника взима телефона. “Явно е, че едно от най-търсените неща е телефонът. Това е поколението, което расте наистина изцяло вече в дигитализиран свят. Имат друг живот.”

Батковците страшно много се радват на Луиза. “Като че ли до ден днешен още не могат да повярват, че едно такова прекрасно създание се е родило и им е сестра”, обяснява щастливият татко.

Въпреки огромната разлика, която имат в годините - над 30, синовете на Ешкенази от първия му брак идват много често да я виждат, играят си с нея, разхождат я. Понякога дори я гледат сами за малко. “Имат изключително мило отношение към нея и това страшно ме радва като родител на тримата.”

Големият син Виктор се занимава с компютри. Много пътува покрай работата си, вече е бил в Тайланд, след това - в Япония. “Там остана около половин година. Аз обожавам Япония и той имаше огромно желание да отиде там.” Преди да замине, учи японски, за да може да разговаря с хората. “Изключително трудолюбив е в тази сфера, с много широки интереси”, обяснява баща му.

По-малкият му син Артур е преподавател. Със свой колега правят частно училище в Нидерландия за завършващите ученици, които ще се явяват на изпити за различни университети.

И двамата са родени в Нидерландия и са израснали там. Говорят български и се връщат в България, когато могат. Баща им също често се прибира в родината по работа, но и не само. Всъщност половината от годината са в България, другата - в Амстердам.

Със Станислава явно изобщо не се притесняват да летят с малко дете, като качват Луиза за първи път на самолет, когато е едва на 6 седмици, за да дойдат в София. След това често я взимат със себе си, като пътуват. Цигуларят признава, че всеки път е различно с нея по време на полетите. Понякога е много лесно, но друг път малката Луиза само иска да се разхожда. “Гледаме да се съобразяваме все пак с пътуващите хора, да не ги притесняваме много-много”, казва Ешкенази.

Съвсем естествено, той непрекъснато работи вкъщи с цигулката, а дъщеря му ту го слуша, ту отива да си играе и после пак се връща при него. “Израства в музикална среда и това е съвсем логично.” Луиза много се радва на музиката на баща си, дори танцува на нея.

Така, когато за Коледа Ешкенази има голям концерт в Амстердам, който се излъчва на живо, дъщеричката му заедно с майка си го гледа по телевизията. “Стаси я беше снимала как ме гледа и казва: Татко, татко.”

Единственото нещо, което е много важно за детето, е да е гледано с много любов и всеотдайност - това е съветът номер 1, който Ешкенази дава.

Но пък е и много различно да бъдеш баща на момчета и баща на момиче. “Не съм очаквал, че ще ми се случи нещо такова, особено на моите години, и че ще имам такъв обект на най-чиста любов, която е възможна.”

По думите му момчетата са по-интуитивни, по-енергични, някак си още от малки се вижда, че ще се справят. А момиченцето иска много повече обич, да я пазиш, да се грижиш за нея - това ме разтапя максимално, добавя той.

Жена му Станислава също е музикант. След раждането на Луиза обаче отлага плановете, които има в професията, и се грижи за дъщеричката им. Помагат им от време на време и други хора.

“През повечето време ние си я гледаме. Това е есенцията при нас - ние да сме с нея, да ѝ обръщаме внимание и да знае, че майка и татко са с нея. Като не съм далеч на турне, гледам да съм непрекъснато с нея навън, да я водя на театър, на разходки - просто да гради спомени с родителите си”, обяснява таткото.

В момента Ешкенази е на турне с Кралския Концертгебау оркестър, на който е концерт-майстор в Амстердам. Преди няколко дни свириха във Виена в “Музикферайн” - т.нар. златна зала, позната от новогодишните концерти.

След това турне Ешкенази ще се насочи към Кремона, Италия, където ще води майсторски клас за цигулари.

Междувременно продължава работата по националното му турне, което вече започна от Плевен, заедно със Стоян Караиванов на бандонеон и Плевенската филхармония. То е под името “Танго Classic” и включва произведения от Моцарт, Освалдо Пулиезе, Астор Пиацола.

Обиколката продължава на 19 юни в Габрово, 30-и - в Плевен, ще мине и през Царево на 8 юли, Бургас - на 9-и, Карнобат - на 10-и, Поморие - на 11-и, както и през Велико Търново (15 юли), Сливен (16 юли), Ямбол (17-и), Шабла (21 юли) и Варна (22-и). Турнето ще завърши с концерт в Костенец на 8 декември и на 10-и - в София.

Освен това на 29 и 30 май заедно със Софийската филхармония ще направи галаконцерти под диригентството на маестро Найден Тодоров в зала “България”.

Именно покрай многото му пътувания и турнета не му остава време за други проекти. Признава обаче, че много иска да направи музика, подходяща за деца - “нещо, което може да им помогне да изградят вкуса си”.