По време на Комунизма, жадно бях вперил поглед на Запад и най-вече Америка!

Посрещнах Перестройката на Горбачов с огромна радост. Не сме и помисляли, че "лагерната" соцсистема ще се разклати!

Каква радост за нас Антикомунистите, Роналд Рейгън беше нашият Бог.

Още в първите дни след 10 Ноември тръгнах с новоформираното СДС с Председател Желю Желев. Бях пиян от щастие както хилядите като мен. Поех председателството на СДС-Варна, подкрепян от много хора, изпълнени с мечти. Време, обилно критикувано днес, но са най-щастливите години в живота ми... Няма нищо по -силно от вярата. Вярвахме в Светлото Бъдаще! Хвърляхме сили, без да се замисляме за изгоди. Пеехме "Комунизма си отива", без да си даваме сметка, че той дълбоко е вкоренен в Обществото ни.

Днес, 30 години по-късно, виждаме, че независимо от членството ни в НАТО и ЕС хората не са по-щастливи и по-свободни. Независимо от пълните магазини и безвизовия режим за пътуване към почти целия Свят. Няма я вярата, няма го даже базовия морал.

Политическия сблъсък от началото на 90-те години между "леви" и "десни" го няма. Първите Правителства траеха кратко. Огромни бяха проблемите. Но тогава се знаеше, че СДС, независимо че е пълно с хора на ДС, се бореше за промяна. Хубава, лоша, промяна имаше. Знаеше, че БСП все още беше почти БКП, но се знаеше.

Днес, когато нашата Демокрация трябваше да се развие, поне като в Централна Европа, е в пълен тупик. Нито има Партии с ясни програми и запомнящи имена, нито партийни структури, нито ярко изразени лидери като Дертлиев и Стефан Савов, или Андрей Луканов, Александър Лилов. Харесвани или обругавани, отстояваха идеи!

Днес картината е трагична... "Партийните лидери" са назначени от Задкулисието и партиите им се разпознават като Бойко Борисов, Слави Трифонов, Корнелия Нинова, Христо Иванов и т.н. Вчера в някакви "коалиции" са преминалите избори, днес "нови коалиции", зад която надничат кръгове и кръгчета, обслужващи "силните" на деня" олигарси. Предизборната борба е основно компромати, приковаваща вниманието на част от избирателите. Други въобще не се интересуват.

Спомням си първите избори след 10 Ноември. Хората активни, гласуват 80-90%, днес 3 пъти по-малко. И то активните са в чужбина.

Обзема ме мъка...Затова ли мечтаехме преди 35 години? Само за пълни магазини, 5-10% богати и заможни, мнозинството озлобени хора, просташко отношение, правителства на тоз или онзи, уплашена, слугинска администрация, демотивирани хора, обезлюдяваща се, иначе китна България.

Забравихме, че сме Парламентарна Република, да се управляваме от джипки или интернет. И да избираме все по-малоумни но алчни управници...

Даже вече не се прилага типичния пост тоталитарен Руски модел на управление, възприет от Олигархичните ни кръгове, а нашенски Балкански Ориенталски модел с незабравимия Руски привкус.

Тъжен развой на тъй жадуваната преди десетилетия нашенска Демокрация! "Демокрация", пропита със злоба и завист, без всякакъв морал, с алчността на една бедна духовно Нация!

От фейсбук