50-те лева за помощ при пандемията бяха дадени като добавки, а не като социална помощ, както беше редно

“24 часа” се допита до всички социални министри от 1990 г. досега. Ще публикуваме техните съвети, а в момента, в който кабинетът е готов със сметките, ще ги съберем отново в клуб “24 часа визионери”, за да подпомогнат с мнението си социалния министър Гълъб Донев и министъра на финансите Асен Василев.

Днес ви представяме позицията на Ивайло Калфин. Той бе социален министър между ноември 2014 г. и май 2016 г. Обяви реформирането на пенсионната система за свой приоритет. Реформата от 2015 г. въведе плавното увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Промените трябваше да вдигнат пенсиите с 40% за 12 г. Това трябваше да стане възможно с предложената от правителството схема за плавно увеличаване на тежестта на годините стаж в пенсионната формула. През 2015 г. всяка година има коефициент 1,1 и той трябва да стане 1,5. През 2019 г. замръзна на 1,2. Калфин успя да ограничи законово злоупотребите с детските надбавки и с подпомагането на майките студентки, без да се ограничават права. По негово време се въведоха еднодневните трудови договори.

Пенсията представлява отложено потребление - отказваме се днес от използване на част от доходите ни, за да можем да ги използваме по-късно в живота - когато няма да имаме възможност да работим и да получаваме трудов доход.

По тази логика пенсията е инвестиция - също като депозита в банка или покупката на имот, който да ни носи доходи.

Тази инвестиция може да отиде или в капиталово дружество, което се грижи за парите ни и при пенсиониране ни ги връща - наведнъж или на вноски, или в солидарен пенсионен фонд, какъвто е НОИ, където нашите пенсионни вноски отиват за пенсиите на сегашните пенсионери, а когато ние станем такива - пенсиите ни идват от осигуряващите се тогава и се плащат до края на живота.

При всички тези случаи размерът на инвестицията и съответно на получаваната пенсия зависи от два фактора - сумата, която сме спестявали под формата на пенсионни осигуровки, и продължителността на инвестирането. По аналогия това правило трябва да важи и за солидарните пенсионни фондове като НОИ.

Трябва, но на практика не е така. Заради промените в пенсионната система през последните години - особено от 2018 г. насам. През този период чрез увеличаване на минималните пенсии стана така, че

всеки втори

пенсионер

получава една

и съща пенсия

независимо с каква сума и за колко години стаж се е осигурявал. По незнайни за никого причини от началото на 2021 г. най-ниските и най-високите пенсии се увеличиха с 20%, а всички останали - от средата на годината с 5%. Допълнително 50 лева за помощ при пандемията бяха дадени като добавки към пенсията, а не като социална помощ, както беше редно. След тези упражнения пенсиите имат малко общо със стажа и размера на осигуровките.

Оттук според мен има два възможни изхода.

Първият е

да се закрие

системата на

пенсионно

осигуряване и на

всички

пенсионери

бюджетът да

отпуска еднаква

сума

независимо от правените вноски. Това може да стане, ако се доведе до края логиката, която правителството на ГЕРБ следваше след 2018 г.

Подобно решение има безброй негативи. Но дори и някой да реши да закрие пенсионната система, това може да стане постепенно, като се запазят правата на плащалите пенсионни осигуровки, а на тези, които сега започват трудовия си стаж, трябва да се увеличат данъците и да се премахнат осигуровките. Подобен подход ще доведе до хаос, бедност и задълбочаване на неравенствата.

Втората възможност е пенсионната система отново да започне да се укрепва. Това значи пенсиите да се върнат към логиката на осигуряването. Да се преизчислят и същевременно да се възстанови покачването на отмененото през 2018 г. повишаване на коефициента за година стаж. По-добре е да се направи в обратен ред -

първо

увеличаване на

коефициента

и след това -

преизчисляване,

за да се върнат пропорциите.

Не трябва да се губи и целта - при пенсиониране човек да получава 60-70% от дохода, който е вземал дотогава (сега този процент е под 40). Допълнително пенсионерите с ниски пенсии да се подпомагат чрез социалната система, а не чрез взривяване на пенсионната логика.

Справедливо решение за категорийните работници, при които трудовият стаж заради преизчисляване изглежда прекалено висок, може да се намери в рамките на тристранния диалог със синдикати и работодатели.

Откъде ще дойдат парите за връщане към нормалния пенсионен модел? Краткият отговор е: засега от бюджета, и то според неговите възможности. Не трябва да забравяме и че в случая става въпрос не за луксозни разходи, а за физическото оцеляване и начина, по който живее в края на своя път възрастното поколение българи. Хора, които са работили, създавали добавена стойност, плащали данъци и осигуровки и които имат право да получат това, което са инвестирали.

Първо,

не трябва да има

пенсия, която да

се намалява от

сегашните

равнища

Второ, промяната на коефициента за година стаж и преизчислението трябва да се направят в рамките на възможното за бюджета.

Например: 2 млрд. лв. или повече, но като се запази механизмът за нарастване. В промените на КСО от 2015 г. беше предвидено този процент да достигне 1,5 (в развитите държави в ЕС е 1,8-1,9). През 2018 г. беше “закован” на 1,2. Очевидно е, че това няма как да се постигне веднага, но движението в тази посока трябва да е трайно.

Подпомагането на пенсионната система с парите на данъкоплатците е трайна практика в България. През 2008 г. държавата пое част от осигурителните вноски, за да подпомогне бизнеса и да стимулира създаването на нови работни места. Това беше временна мярка, която остана една от най-постоянните. Неизбежно в един момент заради лошите демографски процеси пенсионните вноски ще се увеличат, но тази тема не е актуална сега.

Бюджетът си позволи да даде вече над 1,5 млрд. лв. за 50-те лева добавка към пенсиите. Публичните пари, които отиват към пенсионната система, трябва да бъдат разумно разпределяни. Ако има правилен механизъм за разпределение, всеки ресурс, който държавата може да отдели, ще се насочва справедливо и ще бъде ефективен. Доверието, че това се случва, ще е най-силният мотив на хората да се осигуряват за пенсия. Наред с това социалната, а не пенсионната система трябва да поеме случаите, които изискват особено внимание.

Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на останалите социални министри.