Стоил Колев: В устава им имаше точка да вдигнат и жп линията във въздуха, за да дерайлира влакът

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" публикуваме различни гледни точки към събитията от най-новата ни история. Този път на фокус е Възродителният процес. Мненията на участниците в тези събития често провокират и изненадват, но истината обикновено се открива чрез многообразието на гледните точки.През 1984 г., когато започва смяната на имената, Стоил Колев е началник на ДС в Районно управление Девня и е зам.-шеф на Районното управление.

- Г-н Колев, какво си спомняте от процеса по смяна на имената?

- Нямахме кой знае какви проблеми с преименуването. Имаше един по-особен случай. Мъж от Кърджали идва в района на Разград, където се жени за момиче от Завет. С двамата й братя бяха дошли да работят в завода в Девня. Идеята им е била да организират група за диверсионни действия. Имаха устав с няколко точки - да се вдигне еди-какво си във въздуха, да взривят жп линията в Павляново, един от цеховете, да проведат различни

терористични

актове,

като всичко това бе замисъл на мъжа от Кърджали.

В Девня живееха в общежитията за работниците. Започват да търсят други съмишленици от други заводи, но едно от момчетата очевидно не приема това, не е съгласно с диверсиите и се свързва с баща си в Завет. Той го съветва веднага да се обърне към началника на цеха, който да го свърже със служител на ДС. „Разказваш му всичко това“, категоричен е бащата. В резултат на това ми се обаждат на мен. Когато отидох, видях, че човекът бе уплашен, беше го страх, че го следят, защото

не бе съгласен,

а беше един от добрите работници. Разказа как са направили групата, че когато правели съвещанията той винаги си намирал причина да не присъства – казвал, че е уморен, че има работа и т.н. Впоследствие направихме всичко възможно, за да го извадим от групата, срещу която заведохме делото.

- Откъде са взели взрива?

- Организаторът отива в Кърджали, където има приятел, който трябва да му го осигури. Но ние предупредихме колегите и те предотвратиха тази операция, в резултат на което мъжът се върна в Девня с празни ръце. След това започна да търси

други връзки,

за да получи взрив, и ние преценихме, че няма никакво време да го изчакаме да си го набави, защото рискът да избие хора е много голям. Задържахме ги и ги осъдиха.

- Какво си спомняте от устава им, какви бяха целите им?

- Задачите им бяха да взривят основния цех в сегашния „Солвей соди“, искаха да вдигнат и да разместят жп линията и влакът да дерайлира, саботажни действия.

- Що за човек бе организаторът на групата?

- Това бяха млади хора, на около 25 - 26 години. Как му е хрумнало? Допускам, че в Кърджали е имал контакти с чужди служби, защото вече бе известен на колегите там. Когато им се обадих, те казаха, че са наясно с всичко, но са му изгубили дирите Всъщност той идва в Разградско, за да не бъде в полезрението им. И успява, защото 2 години работи в Завет, там е женен, момичето е от стабилно семейство. Беше нагъл, по време на разпита разбрахме, че е много надъхан и агресивен заради смяната на имената.

- Имаше ли данни за контакти с чужди служби?

- Не, не беше участвал и в група, но ето че в Девня, далеч от Кърджали, създаде. Колегите бяха много изненадани, че е при нас. Аз имах един такъв и колегите в Кърджали го задържаха.

- Искаха ли да вербуват и други от завода?

- Да, двама, единият бе от Кърджалийско, но не се получи.

- В крайна сметка колко души бяха в подривната група?

- 4 души с момчето, което ни каза. Другите двама бяха по-затворени, но надъхани, на единия още му помня физиономията.

- Какви бяха мотивите им?

- Смяната на имената. Искаха да отмъстят за това, като действат като терористична организация, това беше записано в устава им. Имаха 11 - 12 точки, включително какво да правят, ако някой бъде задържан – пишеше, че не трябва да издава останалите, да не се признава за виновен, че всичко това е с цел да отмъстят за братята и сестрите си.

- Някои ваши колеги казват, че по места процесът по смяната на имената бил мирен, хората се редели на опашки.

- Така беше, но на места имаше хора, които не желаеха да им се променят имената и партийните комитети и общините се занимаваха с тях.

В Кърджали имаше протести, сблъсъци, организаторите ги прибраха в Белене за около месец, след което ги пуснаха. След това дойде терористичният акт на гара Буново. През 1989 г. отново имаше големи противоречия в самите семейства –

караха се,

едните искат да идат, другите не искат, младите искат да вземат старите, старите не искаха да напуснат домовете си. След една седмица Турция затвори границата, защото не можеше да приеме толкова хора наведнъж. Нямаше санитарни условия, хигиенни, не можеха да проверят всички, които влизаха там. Аз бях тогава в Хитрино - от 12 села 11 бяха турски, някои бяха буквално обезлюдени. Но когато ги спряха на границата, ентусиазмът на хората угасна и те се върнаха по родните места.

Как е избегнат военният конфликт, четете тук и тук.