Първия иска приватизация, пазарни лихви и мениджърите да получават два пъти повече от него

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" "168 часа" търси истината и задкулисието на този сложен преход, придружен с ужасяваща бедност, с нескончаеми кризи и две големи катастрофи. Всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да повдигне завесата, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

Hа какво се дължи неистовата омраза на съветския лидер Михаил Горбачов към Тодор Живков? 30 години след промените участници в тези процеси споделят, че причините са най-малко две. Първата е омразата на Горбачов към старите апаратчици, а втората тихият бунт на Живков и флиртът му със Западна Германия и Европа. За целта обаче той се нуждае от

работеща пазарна икономика

и предприятия, които свободно да правят съвместни дружества със западните си партньори.

Така се стига до един от най-великите финтове на Живков.

На 28 април 1988 г. Тодор Живков събира Политбюро заедно с първите секретари в резиденция "Бояна". Министърът на икономиката Стоян Овчаров е подготвил програмата за приватизация и преминаването на пазарни релси. За това и за въвеждането на нови биотехнологии отговаря Петко Данчев, който се ползва с цялото доверие на Живков. Някои дори подозират, че е негов роднина или незаконен син, тъй като поразително прилича на Първия.

Дали Данчев е имал някаква роднинска връзка с Живков, днес няма значение, по-важното е, че той го е натоварил заедно с Овчаров с една от най-сложните операции - приватизация в соцусловия.

"Предаваме обектите на социалистическата собственост за стопанисване и управление на трудовите колективи, на стокопроизводителите - казва Живков. - Това е правилно."

Лидерът

бърза с реформата, защото в ЕС стартира свободното движение на капитали, хора, там се въвеждат единни данъчни тарифи и условия, а границите падат.

"Ние предаваме капитали, движим капитали и този въпрос трябва да се разработи - как ще движим тези капитали - пита Живков. - Най-късно през 1992 г. ние, социалистическата общност, ще сме поставени пред изключително големи трудности, те ще създават качествено нова нормативна система и ще ни изолират."

Огнян Дойнов също е категоричен, че соцстраните нямат избор - ако искат да са конкурентни, трябва да преминат на пазарни релси.

Вероятно това е основната причина Живков толкова да настоява пред баварския премиер Франц Йозеф Щраус

да уточнят план,

при който България ще влезе в Европейската икономическа общност.

Още тогава, през 1988 г., той е бил наясно, че че ако не сме член на ЕС, нашата икономика няма шанс.

"Акционерна форма ли ще възприемем, или друга форма - това е друг въпрос - казва Живков по повод приватизацията. - Такова съдържание трябва да има в цялата икономика - движение на капитал. Без това нищо няма да се получи. Сега нашите банки въобще не действат, те са само създадени, ако не ги раздвижим, ако не раздвижим капитала, не можем да проведем това, което обсъждаме."

Целта на Живков

са големи инвестиции в България.

"Да привличаме и международен капитал - от социалистическите страни, от други страни, широко трябва да се разгръщаме", казва той.

Операцията по тайното раздържавяване в соцусловия е стартирана още на 9 декември 1987 г. с идеята за самоуправлението. Тогава на заседание Живков заявява, че данъчното бреме се намалява с 6 на сто, данък печалба ще е 40%, данък върху собствените обортни и производствени фондове - 4%, данък върху основните производствени фондове - 3%. Цените на основните стоки се запазват, а на останалите, които зависят от вносни суровини или са за експорт, ще са динамични.

Лихвените проценти по кредитите и депозитите ще са съобразени с международните пазари и за момента ще варират между 5 и 7%.

Идеята на Живков е под носа на Москва държавата да предаде с договор предприятията на колективите, да им възлага поръчки, а те да търсят пазари у нас и в чужбина, да внедряват нови технологии

и да се развиват. Концепцията е всички тези отношения да са скрепени с договори между държавата и колективите, включително с отделните работници, които са длъжни да пазят собствеността.

Живков смята, че планът ще проработи, ако има технологични удари в биотехнологиите, химията, биологията.

Той е категоричен, че "интелектуалното ядро около директора" трябва да са добре платени специалисти.

"Аз не мога да си представя такъв, който стои начело, прави пробиви, да не получава повече, отколкото председателят на МС, даже два пъти по-голяма заплата трябва да получава - казва Живков. - Ние трябва да видим как да гарантираме това. Без това няма да направим големи пробиви. Така че трябва да подбираме хората и да сложим хора, които ще действат и ще доведат работата докрай. Да им гарантираме условия. Даже и да сгреши, защото без грешки не може, той ще бъде защитен при всички условия, ако колективът се настрои потребителски към него."

"Свободното движение на капитали от едно предприятие в друго, от един комплекс в друг е много важен въпрос - посочва Живков на заседанието. - Ако не се реши, винаги ще се натъкваме на проблеми от типа на ведомствени бариери, териториални. Може да стигнем до противоречие, както сега, че няма желаещи за директори, защото в лицето на всеки директор нашите средства за масова информация виждат бюрократ и разбойник. Масово нежелание за директорски места. Вярно ли е? Варно е. Ясно е, че трябва да защитим директорите, ние трябва да кажем, че ако даден директор работи добре, той ще бъде защитен, независимо какво ще реши колективът. Но той ще бъде защитен и даже повишен, ако работи добре."

Тази реформа започва тихомълком, защото Живков и Щраус имат големи планове. Германският парламент е одобрил огромен пакет

инвестиции за България

Последната им среща е в края на септември 1988 г. На тръгване Щраус се качва в самолета си, който сам пилотира. С него е личният му лекар българинът д-р Аргиров. По време на визитата самолетът е под най-строга охрана от нашите служби.

По-късно докторът ще разкаже пред свой български приятел, че когато са на 11 хил. м височина, самолетът се разхерметизира. Големият въпрос е как е възможно това? На летището в България самолетът през цялото време е бил под наблюдение.

Лекарят казва, че самият той е изпаднал в безсъзнание.

"Когато се събудих, на около 1500 м, видях, че Щраус без проблем управлява", спомня си той. Въпреки

инцидента

баварският премиер успешно каца.

Седмица по-късно той решава да отиде на лов. Преди това д-р Аргиров го прегледал и констатирал, че е в идеално здраве. Малко по-късно на Щраус му прилошава, откарват го в болница и там умира.

Днес можем само да гадаем какъв щеше да бъде преходът, ако се бе реализирал планът "Живков-Щраус", а не планът на Горбачов.