Управляващото след Освобождението Временно руско правителство прилага стандарта на Петър I

От XVI до XIX век български книги се печатат във Венеция, в Румъния и в Цариград

От Освобождението на България през 1878 г. досега всички книги се издават в руския вариант на кирилицата. Разликите с българския са минимални, но все пак съществуват. Московската норма уеднаквява главните и редовните букви.

Най-често се набива на очи при "т". При нашата разновидност малката не е две перпендикулярни черти, а е с ченгелчета, както сме ги учили в първи клас. Това се отнася за изписването на "п", "в", "д", "з", "ц", "и", "ш", "л", "ю". Човек не се замисля, защото

текстовите програми на компютрите

също ни предлагат

руските букви.

По време на османското владичество българските книжовници са пишели книгите или на ръка, или са ги издавали в Италия, в Румъния или в Истанбул. На наша територия не е имало собствено книгопечатане. От XVI век започва издаването на книги на среднобългарски, но това първо се случва във Венеция.

Този бизнес с кирилица е основан от сърбите и всичко е набирано на т.нар. ресавска редакция, или сръбски правопис. Първият български печатар е Яков Крайков. През 1566 г. издава "Часословец". По-късно

наследява печатницата на сърбина Божидар Вукович,

където работи.

Модерното книгопечатане на новобългарски език започва от "Неделник" на Софроний Врачански. Томът е издаден в румънския град Ръмник-Вълча през 1806 година. Години след това възрожденските просветители използват печатниците в големите градове на Османската империя. Така постъпва например Петко Славейков, който живее в Цариград. Там е издадена и т.нар. Славейкова библия през 1871 г. - неговият превод на Стария и Новия завет.

Преди 143 години при възстановяването на българската държава се налага да се установи шрифт за отпечатване на документите като начало. Тогава страната ни е в ръцете на княз Александър Дондуков-Корсаков, който е начело на Временното руско управление до пристигането на княз Александър Батенберг през 1879 г.

За една година Учредителното народно събрание

приема Търновската конституция

и тя е издадена според нормите на руската кирилица. В онзи момент или са искали по-бързо да види бял свят и са използвали познатите в Москва шрифтове, или са смятали това в реда на нещата. Първото издание на основния закон е разделено на две - нормите са изписани и на родния, и на руския език.

"Тези шрифтове са приети от практически съображения - по онова време са едни от малкото кирилски печатни букви. В Русия гражданският шрифт е въведен от цар Петър Първи, когато в края на XVIII век отделя църквата от държавата. У нас след Освобождението е модифициран", коментира проф. Анна-Мария Тотоманова, шеф на катедрата по "Kирилометодиевистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В България руските шрифтове са приспособени, защото

има знаци, които

не съответстват на български звуци

- например "э" или "ы". Проверка на "168 часа" показа, че книги още от първите години след 1878 г. са публикувани с руски вариант на кирилицата. Днешните академични издания - речници и справочници, залагат на българския вариант на кориците си, но вътре по страниците буквите са набрани според стандарта на Петър Първи.

Преподаватели от Художествената академия от години алармират, че е време да се изработят български шрифтове, но това не се случва. Вече 143 години използваме дошлите от Москва.

Дори когато България влезе в Европейския съюз

и поиска кирилицата да е официална азбука заедно с латиницата и гръцката, отново там бе предоставен руският вариант. А президентът на Русия Владимир Путин през 2017 г. заяви, че при тях кирилските букви идват от Македония. А само преди дни посланикът на Москва в Скопие припомни тези думи. Република Северна Македония и Сърбия също използват руската кирилица, показа проверка на "168 часа".

Има още нещо - тя е по-прибрана и при печатането на книгите пести място и мастило. Но очевидно промяната е въпрос на политическа воля, каквато на този етап липсва.