Голяма бяла кутия, пълна със засекретени “най-трудни и болезнени” скандали, в които е бил замесен Ватиканът - това получил папа Франциск от предшественика си Бенедикт XVI малко след като поема най-висшия пост в Католическата църква през 2013 г. Случаите са свързани със сексуално насилие над деца, корупция и както папата ги нарича тъмни сделки. 

Разкритията прави самият Франциск в първата издавана някога папска автобиография “Надежда”, която от вторник се продава свободно в над 80 държави. Той е работил по книгата в продължение на 6 г. с помощта на италианския писател Карло Мусо. Първоначално било планирано изповедта да бъде публикувана след смъртта на папата, но после е решено да се появи сега по време на текущата католическа Свещена година, фокусирана върху темата за надеждата.

Франциск стана папа през 2013 г. след изненадващото оттегляне на Бенедикт XVI. В книгата си разказва, че малко след встъпването си в длъжност е посетил предшественика си в Кастел Гандолфо, папската лятна резиденция на юг от Рим. 

“Той ми даде голяма бяла кутия”, пише Франциск. Бенедикт XVI му казал: “Всичко е тук. Документи, свързани с най-трудните и болезнени ситуации.

Случаи на злоупотреба, корупция, черни сделки,

неправомерни действия. Стигнах дотук, предприех тези действия, премахнах тези хора. Сега е твой ред”. “Продължих по неговия път”, пише папата в “Надежда”. 

Той обаче не уточнява съдържанието на кутията, нито конкретни скандали, които са били засегнати или от Бенедикт, който почина през декември 2022 г., или от самия него по време на почти 12-годишното му папство. Макар че имаше слухове за съществуването на описаната бяла кутия още през 2013 г., в автобиографията е направено първото официално публично признание. 

През февруари 2013 г. Бенедикт стана първият папа от почти 600 години, който сам се отказва от позицията си. Тогава той заяви, че се оттегля заради влошаващото му се здравословно състояние. Управлението му беше засенчено от скандали със сексуално насилие в Църквата. Последната година от папството му беше опетнена от скандала “Ватилийкс”, който разкри обвинения в корупция, вътрешен конфликт и лошо финансово управление. Той се пенсионира, оставяйки след себе си разклатена репутация, която все още предизвиква разногласия в църквата.   “От самото начало на моето папство чувствах, че съм призован да поема отговорност за цялото зло, извършено от някои свещеници, които бяха много на брой”, пише още Франциск. “Със срам и покаяние Църквата трябва да търси прошка за ужасните щети, които тези духовници са причинили със сексуалното си насилие над деца.” 

В книгата Франциск описва също изборния процес при назначаването му. “Когато името ми беше произнесено за седемдесет и седми път, имаше взрив от аплодисменти, докато четенето на гласовете продължи”, спомня си той. “Не знам точно колко гласа събрах в крайна сметка, вече не слушах, аплодисментите заглушиха гласа на проверяващия”, признава папата. 

В друг пасаж Франциск казва, че църквата е женска, а не мъжка. Твърди, че съществува спешна нужда да се “продължи напред” в идентифицирането на нови методи и критерии, за да се гарантира, че жените са повече ангажирани и играят ключова роля в различните сфери на социалния и църковния живот. Въпреки това изключва дамите да стават свещеници. По негови думи един от големите грехове е да се “маскулинизира” църквата. Това означавало, че усилията сега трябва да са в обратната посока - тя трябва да се демаскулинизира. По същата логика, пише папата,

да се “маскулинизират” жените не би било нито човешко, нито християнско,

тъй като той определя като друг голям грях клерикализма. Папа Франциск обяснява също, че се чувства здрав и няма намерение да се оттегли като глава на Католическата църква. “Добре съм. Реалността е просто, че съм стар. Църквата се управлява с помощта на главата и сърцето, а не с краката”, казва папата, който сега често използва инвалидна количка поради болки в коленете и гърба. Той е боледувал от грип няколко пъти през последните години и има 2 операции от различни заболявания.

“Всеки път, когато папа се разболее, ветровете на конклава винаги се чувстват така, сякаш духат”, споделя Франциск в книгата, имайки предвид тайната среща на католическите кардинали, които един ден ще изберат наследника му.