• Сватбата между император Ираклий и племенницата му предизвиква огромен скандал и протести в Константинопол, дъщеря им се омъжва за скитски владетел, чието име е заличено, но той би могъл да е Кубрат

• Той е представлявал сериозна заплаха за империята, защото срещу 30-хилядната му войска заедно с жените и децата е вдигната армията

В центъра на любопитното изследване, разплитащо тайните, закодирани в Мадарския конник, безспорно е кхан Аспарух и родът Дуло, чиято власт необяснимо бързо приключва с неговия правнук или дори по-рано. Въпросът е защо?

За да подредим интересния пъзел, ще прибегнем до машина на времето и ще се върнем до първия в Именника с българските кханове или както вече ги наричат князе. След Авитохол и Ирник идва бат Органа или Гостун, който е вуйчо на Кубрат, т.е. роднина по майчина линия.

"Съдейки по името му, той е с хунски корени, управлява две години, приема християнството и изпраща Кубрат в Константинопол - отбелязва изследователят. - Целта е била да го запазят, защото в началото на VІІ в. българите са били разделени от двата големи хаганата - тюркския и аварския." 

Когато Кубрат отива там, императора Ираклий вече от години бил женен за племенницата си Мартина. Бракът им предизвикал огромен скандал във Византия и старателно е описан от хронистите.

Общественото мнение е било категорично против владетелят да взема за съпруга толкова близка своя роднина. Константинополският патриарх Сергий I също направил опит да се противопостави, убеждавайки императора да си избере друга жена, но се провалил. Братът на Ираклий и вуйчо на Мартина също критикувал кръвосмешението, но резултатът бил нулев. Императорът обожавал племенницата си и има данни, че те били изключително близки и не се поддали на натиска да отменят сватбата.

Има данни, че на влюбената двойка се раждат десетина деца, като две от тях са с тежки увреждания - едното е парализирано, другото е глухонямо и според тогавашното мнение това било наказание за кръвосмешението. Една от дъщерите на този токсичен роднински брак била Евдокия.

Именно за нея има редица предположения, че се влюбва в Кубрат, който бил сред най-близките приятели на баща император Ираклий.

"Има допускания, че майката на Аспарух е била Евдокия - дъщеря на византийския император Ираклий от брака му с неговата племенница Мартина", казва проф. Денев.

В двореца в Константинопол Кубрат вероятно е прекарал 10-ина години и според различни сведения между него и император Ираклий имало "нечувана дружба". "Същевременно е известно, че Евдокия, дъщерята на императора, е станала съпруга на скитски владетел (без да е посочено името му), който би могъл да бъде Кубрат. Известно е дори, че след смъртта на Ираклий българският княз упражнил влияние синът на Мартина да стане следващ император." Тоест Кубрат може би е "лобирал" на трона да се възкачи не някой друг, а братът на съпругата му.

Така стигаме до най-интересната част - коя е майката на основателя на българската държава?

"Има предположение, че Аспарух и брат му Кубер са синове на Евдокия - отбелязва проф. Денев. - Това ще рече - потомци и на император Ираклий, а и възможни претенденти за константинополския престол."

Думите на учения се подкрепят от още един факт, който занимава историците от години. Защо властта на рода Дуло мистериозно приключва със смятания за правнук на Аспарух - Севар. За него няма почти никаква информация, но специалистите се обединяват около две хипотези.

Първата е, че той не е имал наследници и затова управлението на България е поверено на друг род. Втората е, че е свален с дворцов преврат.

По-интересното в този древен сюжет е дали Аспарух все пак не е бил в списъка с претенденти за престол в Константинопол.

"Това би могло да обясни защо византийците въобще не са се противопоставили на "нахлуващото славянско море", а срещу "малката ордица на Аспарух" вдигнали цялата си армия и флота", разсъждава професорът. 

Според различни историци ордата на кхана била 30-ина хил. души с жените и децата, което едва ли е било някакво предизвикателство за Византия. Независимо от това империята се е чувствала изключително застрашена, докато кханът безстрашно прониква в териториите, пресичайки Дунава и стигайки чак до Стара планина.

Ако се допусне, че Аспарух е бил в списъка с възможните претендентите за престола и ако е носел и договора на Атила за правата на българите върху тези земи, защо това да не е едно от обясненията за последвалите събития?

Пристигайки отсам Дунава, както пише отец Паисий, Аспарух "приел българското царство".

"С други думи, българско царство тук следва да е имало и преди него и това е лесно доказуемо, ако погледнем добре известната карта на свети Йероним още от средата на VІ в., където южно от р. Дунав стои надписът "Мизия тук и България", посочва проф. Денев.

Така се стига до 681 г., когато Аспарух представя документа, наследен от Атила, даващ право на българите да живеят в земите южно от Дунава, включително и на планината Хемус.

Затова изследователят смята, че битка с Византия е имало, но е постигнато разбирателство.

"С Византия Аспарух сключва свой договор през 681 г. - казва проф. Денев. - Този договор като текст също не ни е известен, но за него съдим по последствията.

Явно е, че той е съдържал отстояване на правото за владеене на Мизия, но и направени компромиси от българска страна. Между тях можем да изтъкнем факта, че езикът, на който се е водела официалната за държавата кореспонденция в Плиска, е гръцкият. От друга страна, в оборот остават римските пари, както и летоброенето на византийците, което е с 5 години разлика спрямо старобългарското. Българите наистина не се отказват от изконната си територия, но за дълъг период пишат на гръцки, свидетелство за което са и надписите около Мадарския конник. Тоест договорът от 681 г. е включвал отстъпки от двете страни, като създавал условия за "мирно съвместно съществуване". Нещо повече, той гарантирал сигурността на Византия откъм север и оказване на военна помощ при необходимост. С това може да се обясни съдържанието на надписите около Мадарския конник, където са описани точно такива факти."

Но в "Именника" се споменава още един любопитен факт, подсказващ, че генезисът ни е мултиетнически. В него е записано, че преди Аспарух България е била управлявана от князе "с остригани глави". 

"Известно е, че тази особеност е била характерна за жреците на източните народи - казва професорът. - Така е и досега, ако съдим по някои филми. Според мене, ако българските владетели до Аспарух са били с остригани глави, това подсказва, че те може да са притежавали и върховната духовна власт.

Пристигайки тук, Аспарух сключва в 681 г. договор с Константин ІV Погонат, в който вероятно се е съдържало условието за религиозна равнопоставеност със завареното население, което е било християнско."

Впоследствие тази традиция за стригане на косата отпада и това би могло да обясни дългите коси на Мадарския конник, както и на Тервел, ако се съди по изображението му на известния медальон.

Макар че тезата на проф. Денев старателно е подкрепена с аргументи, все пак има един факт, който не може да се заобиколи - в изворите никъде не се споменава за договорите на императорите на Византия.

"Такива не са открити, но е трудно да повярвам, че важни неща като отстъпване на територии и гаранции за 30-годишен мир са давани само устно, само с клетвени обещания или с вдигане на наздравици - казва ученият. - Властта в Константинопол е преминавала често от едни ръце в други.

Как един владетел, сменил с преврат друг, ще изпълнява задълженията, които е поел предшественикът му? Договори е имало, при това писмени, и те са били спазвани от българите. На Мадара виждаме това да го пише."

За съжаление, хипотезите и въпросите около безстрашния и харизматичен Аспарух са много повече от отговорите и едва ли някога ще знаем истината за славното си минало.