"Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал..." Така Владо Даверов успокоява Иван Андонов, след като държавната комисия дава втора категория на "Вчера"

37 години след премиерата си “Вчера” продължава да е любим на поколения български зрители. Но преди да се окъпе във всенародната зрителска обич, филмът преминава през много драми и перипетии.

Историята на филма тръгва от новелата на Владо Даверов “Седмица в живота ти”, която писателят публикува през 1986 г. в сп. “Пламък”. После развива новелата в роман и върху него написва сценария.

Всъщност Даверов е описал историята на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч.

В образа на Ростислав той обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години зет на финландския премиер. Самият Даверов е прототип на Иван.

Когато Иван Андонов се съгласява да стане режисьор на филма, поставя условие да вкара в историята и нещо от своето училище и студентство. И особено преживяванията с любимия му бял албум на “Бийтълс”, с който като младеж успява да се сдобие само 3 дни след излизането му.

Иван Андонов разказва на Даверов и истинската история на актьора Георги Стаматов, който е и преподавател в Театралното училище. Той буквално се раздава на студентите, но няколко души пишат доноси срещу него и Стаматов за дълго време е изхвърлен отвсякъде.

Сценаристът разработва историята и тя влиза във филма с епизодите за стария артист, пресъздаден от Стоян Алексиев.

А като за капак двамата автори трябва да се съобразят и с актьорите, които всъщност ще играят тяхната младост. Даверов и Андонов намират ключа в музиката на бийтълсите като един от най-важните пробни камъни на ХХ век, обединяващ трите младости.

“На финала на сценария двамата се разплакахме

Просто усетихме, че сме напипали златоносна жила и ударът ни е в десетката”, призна ми преди време Владо Даверов. “Накрая аз наистина повярвах, че това е моят филм и че аз съм и ученикът, и учителят, и директорът, и старият артист, каза ми пък Иван Андонов.

При подбора на актьорите отново залага на част от любимците си - Георги Русев като директора Цончев, Надя Тодорова като чистачка в гимназията и др.

В този филм той вкара в действие и актьорската стихия на колегата си режисьор Никола Рударов. Андонов признава, че бил впечатлен от Руди в епизодичната му роля на оператора, която той изиграва във филма “Един снимачен ден” на Борислав Шаралиев още през 1968 г. Почти 20 години Андонов помни това и без колебание го взема за учителя по математика Баръмов.

“С Иван бяхме на кинофестивал в Белград и спяхме в една стая - разказваше своя вариант на историята Рударов. - И една сутрин той ме попита искам ли да се снимам в новия му филм. Отговорих, че нямам самочувствие на актьор и той ще си носи отговорността.”

Рударов признаваше, че започнал снимките доста спънато, но Андонов нито веднъж не му прави забележка. Което го вдъхновява постепенно да се почувства добре в кожата на този малко странен учител и да го очовечи по някакъв начин. Започват с по-леките сцени, а когато актьорът усеща одобрението на режисьора и на екипа, на него сякаш му порастват крила и става все по-добър и по-добър.

За ролята на учителката по английски език той кани Кристин Бартлет,

която преподава езика в софийската английска гимназия. Нея Андонов я е гледал в ролята на мис Стоун в сериала “Мера според мера” на Георги Дюлгеров.

На вечерята при запознанството г-жа Бартлет казва на симпатичния си български: “Ето, г-н Андонов, аз пия вино, значи съм една виновна жена...”. След това чудесно чувство за хумор отпадат и последните съмнения на режисьора.

За образите на учениците обаче той прибягва към пробни снимки, на които идват много студенти от ВИТИЗ и младежи от софийските училища.

Сред тях е и студентът във ВИТИЗ Петър Попйорданов. След пробите главно заради лошия си говор Чочо е пратен в масовката евентуално като ученик от класа на главните герои Иван и Ростислав.

По сценария ролята на ученика Костов е малка. Обаче с много хъс, идеи и актьорски хрумвания Чочо дообогатява образа. Той е толкова борбен по време на снимките, че почти изравнява героя си с двамата главни образи.

Георги Стайков е първият от младите актьори, за чието участие във “Вчера” режисьорът Иван Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм “Мечтатели”, а с участието си в “Те надделяха” и особено с ролята на глухонямото момче в “А сега накъде?” Стайков е дал сериозна заявка за една от новите звезди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван, зад чийто образ се крие самият сценарист Владо Даверов.

Появата на Христо Шопов обаче обърква нещата

“Дойде един такъв темерут, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се иска да проникнеш, за да видиш какво е и защо се държи така”, разсъждава Иван Андонов. А и по сценарий главният герой трябва да бъде загадъчен, не със слънчево излъчване като на Стайков. И режисьорът прави една от най-щастливите трампи в българското кино, от което филмът само печели. Можем да я сравним с рокадата на Стефан Данаилов и Асен Кисимов в “От нищо нещо” на режисьора Никола Рударов.

Лека драма спохожда и избора на актриса за ролята на Дана момичето което идва от чужбина и става причина и за любовния сблъсък на двамата приятели съперници.

Фаворитката на Андонов е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Със сините си очи и стройна фигура тя е направо красавица. Владо Даверов обаче настоява за София Кузева. “За мен това е Дана”, казва писателят и режисьорът приема претенциите му - все пак негови са главните преживявания и герои, влезли във филма.

Спор между двамата има и коя актриса да изиграе ролята на Марина

- съблазнителната интригантка в елитното училище. Тук се налага Андонов. “Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не съвсем станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската стихия” - при тези аргументи на режисьора сценаристът отстъпва.

Сред надписите на актьорите ще видите и името на Борис Луканов, тогава една от звездите на Народния театър. А във филма няма и секунда кадър с него.

Той е екранният баща на Иван (Христо Шопов) и според сценариста идва при сина си, за да му обясни защо е свален от поста главен редактор.

Иван Андонов сам маха сцената по художествени причини. Тя е снимана в малка кръчма край Марица в Пловдив и е единствената заснета извън територията на училището. Според режисьора някак си нарушава целостта на филма, издържан в принципа на единството на място и действие.

“Вчера” е сниман най-много в Пловдив, спалното помещение на учениците е в София, а “удавянето” е заснето на същото място край Ловеч, където наистина преди години се дави момче от местната немска гимназия. Когато в нея е ученик Владо Даверов, ги водят на екскурзия в Пловдив - на гости на английската, която тогава се помещава в сградата на семинарията.

“Спахме в стаите - разказваше Даверов - и в един момент си казах: “Ако някога се прави филм по мой сценарий за историята на немската гимназия, ще го снимаме тук.

Разбира се, нямам доказателства за това, бяхме само аз и бог”

Любопитното е, че Иван Андонов, който е пловдичанин, избира за снимки същото място, без въобще двамата да са се договаряли предварително.

Най-голямото премеждие се случва, когато снимат сцените с удавянето. За да се презастрахова, Иван Андонов нарежда да заварят здраво решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз.

Героят на Стайков е “повлечен” към решетката, актьорът потъва, после излиза на повръхността, пак потъва и изчезва за доста дълго под водата. Настава паника, във водата се хвърлят и другите водолази. Оказва се, че решетката не е заварена добре, водолазът е повлечен от водата и само здравата ръка на добре тренирания млад актьор го задържа пред водната бездна. Слава богу, всичко завършва щастливо.

Държавната комисия с председател Николай Хайтов дава на “Вчера” втора категория. Филмът е определен като кичозен, някои от началниците са кисели и недоволни: какви са тия мерцедеси, това ли са децата на нашите другари, езиковите гимназии не готвят “елит”, а бъдещи кадри на партията и държавата!

След прожекцията Владо Даверов казва на Андонов: “Мани ги тия дърти тенджери, не ги слушай! Филмът е станал...”.

Първият човек, който предусеща огромния зрителски успех на “Вчера”, е режисьорът Зако Хеския. Иван Андонов и операторът Красимир Костов гледат част от монтирания филм, когато в залата малко неканен влиза Хеския.

Материалът дори не е от най-силните сцени, след прожекцията режисьорът и операторът си подхвърлят шеговито - ето филмът лека-полека се лепи, може и да излезе нещо. Зако Хеския обаче казва на колегата си Андонов:

“Иване, да знаеш, че този филм ще има страшен успех сред младежите...”

Премиерата на “Вчера” е на 25 януари 1988 г. и критичните рецензии по негов адрес бързо надхвърлят позитивните. Музиката на Кирил Маричков е определена като “скучна, но за сметка на това продължителна”, както би казал храбрият войник Швейк. Един критик дори не харесва барата, където е снимана сцената с удавянето - прекалено спокойна била...

Няколко седмици по-късно Иван Андонов случайно вижда по “Всяка неделя” анкета с ученици пред кино “Славейков”, където се върти филмът. Гледахме го по 2-3 пъти, но сега се редим пак за билети, защото много ни харесва, казват анкетираните момчета и момичета. Предсказанието на Зако Хеския започва да се сбъдва!

На 24 май асистентката на филма Лили Станишева звъни на режисьора Андонов: “Иване, разбра ли с коя песен абитуриентите се разделят с училищата? С нашата песен от филма "Вчера"!" Текстът на “Клетва” е написан от сценариста Владо Даверов, музиката е на Маричков, песента се изпълнява от “Щурците”.

На Варненския кинофестивал през есента на 1988 г. “Вчера” е тотално подминат от кинаджии и критици

След като са раздадени основните призове, идва ред и на наградата на публиката. Тя се връчва последна, защото трябва да се преброят подадените гласове. Филмът на Андонов и Даверов печели категорично. Тогава към режисьора се приближава кинокритичката Л. К. и ехидно подмята: “Кога пък успяха да изчислят гласовете, та да ти дадат тази награда?! Приеми я като утешителна премия за лошия ти филм...”.

Филмът продължава да пълни киносалоните, а отличията от чужбина валят едно след друго: награда за режисура от международния фестивал за детско-юношески филми в Москва, голямата награда от МКФ в Сан Ремо, Италия... Сюзът на българските филмови дейци пък дава наградата си за сценарий на Владо Даверов. Заради всичко това "Вчера" преминава в първа категория, после получава и международна.