От X до XVIII век руските книжовници са използвали старобългарския като официален писмен език. Разговорният, разбира се, се е различавал.

Това обаче не става ясно от изложбата в Руския културно-информационен център в София по случай 24 май, наречена "Началото на руската писменост". Дори точно обратното - на фона на портретите на двамата братя първоапостоли Кирил и Методий се внушава, че те са разпространили писмеността в Русия, реформирали "славянската азбука" и създали "църковнославянския език".

За пореден път Москва се опитва да пренебрегва факта, че кирилицата като пряк наследник на глаголицата е

съставена според звуците в старобългарския

език. Именно той се е говорел в родния град на Кирил и Методий Солун. Местното наречие и това от Преславската книжовна школа са залегнали в преведените от гръцки богослужебни книги, пренесени по-късно и в Русия.

"Свети Кирил, по прозвище Философ (827-869), и неговият брат Методий Моравски – родени в гръцкия град Солун, реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия", пише в представянето на изложбата. Според историците това е грубо погазване на фактите.

“Киевска Рус се появява през 882 г.,

когато Олег от Новгород превзема Киев и оформя структурата на държавата. Така че няма как Кирил и Методий да отидат в несъществуваща страна и да създадат обща славянска азбука", коментира пред "168 часа" историкът проф. Пламен Павлов. Прадедите на днешните руснаци били покръстени чак един век по-късно. Според някои сведения първите опити за християнизация на Киевска Рус са от времето на византийския патриарх Фотий, който е бил духовен наставник на Константин Кирил Философ, но не успяват докрай.

Византийските летописи свидетелстват, че русите приемат монотеистичната религия от Византия по-късно.

Процесът по покръстването е продължил дълго време и в него са участвали наши сънародници. Има данни, че

жената на княз

Игор I – великата

княгиня Олга,

е първата аристократка, приела светото кръщение, а нейният наставник е българският духовник презвитер Григорий. Според историческите извори той я е придружавал при нейното посещение в Константинопол през 955 г.

През 988 г. е сключен брак между руския княз Владимир и Ана – сестрата на византийския император Василий Втори Българоубиец. С венчавката се слага началото на християнизацията на Киевска Рус.

"Очевидно е имало съперничество при покръстването – разказва проф. Павлов. – Имало опити и от страна на Западна Европа (тогава те не са се наричали католици) да привлече под свое влияние Рус. Хазарите пък са предлагали на княза да приеме юдаизма, а волжките българи – исляма. На него мюсюлманството му харесало заради свободата да има много жени, но

никак не одобрил забраната за пиене на алкохол.

Затова отказал."

В изгубения средновековен Йоакимовски летопис има други свидетелства - че покръстителят княз Владимир приема християнството от българите.

"Владимир потегли на поход срещу българите и като ги победи, сключи мир и се покръсти заедно със синовете си, а и цялата Руска земя покръсти.

А пък българският цар Симеон му изпрати много учени

духовници и книги – пише в летописа. - И изпрати Владимир пратеничество в Цариград при императора и патриарха, молейки за митрополит.

Те много се зарадваха и му изпратиха за митрополит Михаил, много учен и богобоязлив мъж, който беше българин, а с него четирима епископи и много свещеници, дякони и псалтове от славяните. А пък митрополитът по съвета на Владимир постави епископи в градовете Ростов, Новгород, Владимир и Белгород. Те, като ходеха по тези земи, поучаваха велможите и воините на Владимир, просвещаваха народа и кръщаваха навсякъде със стотици и хиляди…”

Според проф. Павлов в летописа има объркване със стари текстове и през 988 г. няма как да става дума за Симеон Велики, а за цар Роман, когото наричали Роман Симеон по името на дядо му. За това свидетелства византийският хронист Йоан Скилица.

В Йоакимовия летопис има и други податки за връзки между Русия и България.

Синовете на княз Владимир са първите национални светци

на новопокръстената държава. Единият от тях се казва Борис Давид. Според някои историци е кръстен на цар Борис I, както и на внука му - братът на цар Роман Борис II. Второто име съвпада с това на най-големия от Комитопулите. Другият син на княза се казва Глеб Роман. А майка им според летописа е една "боулгариня". "Двамата братя се честват на 2 май – Денят на успението на светия цар Борис-Михаил, което също е симптоматично за българското духовно влияние в Киевска Рус”, смята проф. Павлов.

Християнизацията й се случва на фона на исторически събития, които засягат и България. "987 г. е доста тежка за византийския император Василий II Българоубиец – разказва проф. Анна-Мария Тотоманова от СУ "Св. Климент Охридски". - Войските му са разбити от цар Самуил при Траянови врата. Малко след това

един от войводите му – Варда, вдига бунт

и се опитва да седне на престола.

В този момент императорът се обръща за помощ към руския княз Владимир, което се е случвало и преди при българския цар Петър, когато разоряват Преслав. Владимир помага на Василий, но в замяна иска за жена сестра му - княгиня Ана." Така бунтът е потушен с помощта на Киевска Рус, но част от сделката е езическата страна да приеме християнството.

Съществува легенда, че Ана също се е включила в дипломатическия натиск – заявила, че не може да се омъжи за човек, който не изповядва същата вяра. Така или иначе, "официален вносител" на християнството в Киев става Константинопол, но част от мисионерите са били българи, каквито е имало на високи позиции и в самата Византия.

Първият митрополит на столицата Киев – Михаил, е българин

и дори роднина на цар Роман.

В процеса на християнизация на Рус се използват българските богослужебни книги. Според проф. Павлов те са били конфискувани 15 години преди събитията по покръстването, когато Византия е превзела Велики Преслав и томовете от царската библиотека са били занесени в Константинопол. А после са били изпратени на княз Владимир да разпространява христовата вяра. Става дума за двата Симеонови сборника, "Златоструй" и други паметници на старобългарската литература.

Новопокръстената Рус възприема лесно старобългарските букви.

Местните духовници бързо овладяват кирилицата и започват да творят.

Причината е, че той е бил единственият славянски език, който е имал писмена форма. Бил е много близък и разбираем за обикновените руси за разлика от гръцкия. А за да се наложи християнството, е било необходимо свещениците да могат да четат божието слово и богомолците да знаят за какво се говори в проповедта и молитвите. И така до реформата на Ломоносов и Петър Първи.