1565 жени били включени в "Каталог на основните и най-достойни куртизанки на Венеция"

Една от особеностите на венецианското общество през всички епохи, и особено през Ренесанса, бил големият брой проститутки.

Историците обясняват този феномен с географското разположение на града, който живеел и печелел благодарение на търговията и съответно на огромното количество търговци, които пристигали тук.

Проститутките, наричани навремето "публични жени",

били необходими и заради факта, че дъщерите в знатните фамилии, но също и в по-бедните семейства, били държани под контрол от родителите до брака си. Същевременно на младите ергени била необходима интимна женска компания. Според едно преброяване в средата на XVI век във Венеция имало 11 654 проститутки. За сравнение населението на града през 1563 г. било 170 хил. жители, което правело Венеция третия най-населен град в Европа след Париж и Неапол.

Правителството на Венецианската република контролирало и облагало с данъци проституцията. Тя можело да се упражнява в строго определени квартали. Проститутките зарибявали клиентите си в зоната около моста "Риалто", където гъмжало от търговци и пари.

През 1421 г. кварталът “Кастелето” бил превърнат в своеобразно гето за проституция – то се охранявало дори от гвардията. Век по-късно обаче проституцията окупирала и зоната на Карампане в квартала “Сан Касиано”. Там и днес може да се види Мостът на гърдите. С течение на времето

се родил и изразът “стара карампана”,

жена не в първа младост и с увяхнала хубост.

Проституирало се обаче единствено от ранна сутрин до късна вечер. Едва десетилетия по-късно платената любов се преместила “на топло” – в къщите на патриция Приамо Малипиеро в зоната на “Риалто”.

Облагането с данъци на проституцията носело богати печалби за Венеция. С парите от този вид такси всяка година било финансирано изграждането на 4 големи ветроходни кораба. През 1514 г.обаче проститутките били обложени с допълнителен данък, защото трябвало да се финансират дейности по водното дъно в лагуната до Арсенала на Венеция.

Както и в другите занаяти, и в проституцията имало “стока” за различни социални прослойки в обществото.

Красивите, умни и отракани жени били предназначени за богатите, а неатрактивните проститутки – за бедните.

Вторият вид жени заработвали колкото да преживеят, и то рискувайки да хванат венерически болести.

Куртизанките пък печелели добре и можели да си позволят наемането на слуги.

Най-известната венецианска куртизанка била Вероника Франко (1546-1591),която на всичкото отгоре била и поетеса. На нея са посветени много книги и документални филми. Вероника била толкова популярна и желана, че била поръчвана дори от монарси по време на визитите им във Венеция.

Съществувал и “Каталог на основните и най-достойни куртизанки на Венеция”. В него били написани имената на 1565 жени за платена любов.

Срещу всяко от тях били отбелязани адресът и тарифата за всеки вид услуга. Една целувка струвала например 6 скудо, както се наричала тогавашната венецианска монета. Цял комплект услуги пък струвал 50 скудо.

Вероника Франко била самоука в занаята и сама стигнала до своите меценати сред богатите

мъже с много власт. Влизала дори в културните клубове. След публикуването и успеха на своите литературни произведения тя основала благотворителна организация в помощ на куртизанките и техните деца.