България не само че има потенциал да произвежда ваксини, а е и на път да създаде продукт, който да послужи като платформа за ваксини срещу бъдещи коронавируси и различни щамове.

"Доставихме 280 мишки от САЩ, размножаваме ги, ваксинираме ги и след две седмици трябва да ги транспортираме в лаборатория в Шанхай с ниво PP3, където ще бъдат заразени с коронавируса - обясни пред "168 часа" проф. д-р Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН. - След това ще се проследят всичките им

кръвни показатели,

ще се прецени колко преживяват, колко от тях могат да заразят други мишки. Изобщо ще се направи всичко необходимо за фази от 1 до 3. Мишките ще са две линии. Едните са с клетки от имунната система на човек, които са изолирани от сливиците на здрави доброволци. Това са хуманизирани миши модели. При тях може да се имитира

отговорът

на човешката имунна система и с точност да се предвиди какъв ще е ефектът от ваксината при хората. Другата линия са трансгенни мишки с човешки рецептор АСЕ2 в белодробния епител. Целта е да проверим доколко вирусът ефективно се захваща за човешкия рецептор. Тази втора хуманизирана трансгенна линия ще се използва, за да се установят страничните ефекти - как се отразява на белодробните епители и как ваксината ги предпазва."

На въпрос дали при мишките това ще става с впръскване, проф. Петрова каза: "Не, ще е инжекционно. По повод впръскването виждаме, че има възможности, защото нашата ваксина е

пептидна

в наночастици. Има възможност за впръскване, а и така е по-безболезнено, защото най-неприятните ефекти са точно от убождането."

Ако всичко протече както трябва, едва тогава учените ще търсят фирма за клиничните изпитвания.

"Имаме доброволци, има хора от страната, които искат да помогнат, но изпитванията се организират от професионалисти."

На въпрос дали нашата ваксина може да се използва като платформа за бъдещи коронавируси, проф. Петрова каза: "Да. До момента всички се базират на шиповия протеин, но 70 епитопа

са локализирани върху него и 77 други - върху обвивката на вируса. Тоест нашата ваксина би трябвало да е ефективна не само срещу различните щамове на SARS-CoV-2, но и срещу нови коронавируси. При един нов биоинформационен анаиз върху тази платформа може да се изгради прототип срещу нов коронавирус."

"Разработката ни все още е на ниво

научен проект,

ние сме благодарни на всички дарители, защото ще може м да го завършим с български патент, ще бъде публикуван и ще е със световно признание, ще бъде крачка напред във ваксинологията", казва проф. Петрова.

Според нея никой от колегите й не е имал намерение да представя ваксината пред обществото.

В рамките на среща между науката и бизнеса учените направили презентация на прототипа, като целта била да ангажират фирмите за

клинични

изпитвания

Къде е иновацията в нашата ваксина. Макар проф. Андрей Чорбанов все още да е в болница, неотдавна той обясни пред екип на вестника какво представлява тази разработка.

"Нашата ваксина съдържа такива компоненти на вируса, които се разпознават, от имунната система - обясни той. - Просто има обекти, които са интересни за нея и това са именно епитопите. Едва когато имахме цялата секвенция на вируса и последователността, намерихме такива компоненти, които със сигурност да бъдат разпознати.

След това тези епитопи трябваше да ги доставим, за да стимулираме бърз и специфичен имунен отговор. В миналото това се правеше с допълнителни вещества

адюванти,

но те предизвикват възпаление и може да стимулират туморни или автоимунни клетки. Смята се, че те са сред основните причини за страничните реакции от ваксините. Затова вместо адювант ние използвахме една наночастица, патентована от University College London. Тя доказано успява

да отведе епитопите до клетките

на имунната система, които стартират антиген-представящите клетки, макрофагите."

Каквато и да е съдбата на нашата ваксина, разработката заслужава внимание, защото има потенциал да послужи за платформа срещу бъдещи коронавуриса и чрез нея бързо се създаде защита срещу различни щамове.

Тези дни влизането в болница на създателя на ваксината проф. Чорбанов отприщи яростна кампания срещу него, водена от защитниците на локдауните. "168 часа" му пожелава бързо оздравяване.