От близо месец покорителят на Еверест - алпинистът Методи Савов, се бори с коварния COVID - 19. В реанимацията на болница "Св. Анна" е. Той сам пожела да разкаже пред "24 часа" за "невероятните усилия на хората, които срещнах тук".

Разговорът върви бавно, защото силна кашлица накъсва думите му. Те се чуват глухо заради кислородната маска. "Ще спра за малко, за да поема въздух", извинява се на няколко пъти човекът, който на 8 май 1984 г. изкачи върха по западния гребен, но едва не загуби живота си, нощувайки на открито на 8750 м височина.

- Г-н Савов, как сте?

-  Вече вървя към оправяне. От близо месец съм в реанимацията на "Св. Анна". Лекарите казаха, че съм "изчистен", тук така се изразяват. На кислородно обдишване съм. Късо ми е дишането. Ако то се нормализира, ще напусна болницата. В стаята сме четирима и всички сме с кислородни маски.

Но не за себе си искам да говоря, а за хората, които са тук. Видях изключителен екип, изключителни личности, които полагат невероятни услия, всички ние, техните пациенти, да напуснем болницата здрави.

Тези хора работят не по 12 часа на ден, а по много повече. Като пресметнем и времето за пътуване, излизат 13-14 часа. Оставя ли им изобщо време за почивка?

В отделението има една медицинска сестра, която живее в Самоков. Представяте ли си всеки ден - сутрин и вечер хваща автобуса и пътува по един час, за да дойде на работа. Дали почива, дали вижда семейството си? Едва ли.

Такава всеотдайност, такъв георизъм, всекидневна смелост, тиха, мирна армия с бели престилки.

Аз съм се качвал на Еверест един път, а те всеки ден покоряват върха. Всички хора тук - лекари, медицински сестри, санитари правят всичко възможно. Затова казвам: Пред тези хора се застава мирно и шапки долу.

Държавата трябва незабавно да направи така, че те да не мислят за никакви битови проблеми, иначе става страшно.

- Чухте ли ги да се оплакват?

- От време на време някой ще каже: Дайте ми 5 минути, за да отида до тоалетната. Само толкова. Те не спират да работят и да се грижат. Такава всеотдайност.

- Знаете ли откъде хванахте вируса?

- Понеже страдам от самочувствието, че съм здрав, а отдавна не е така. Отначало усетих нещо по-различно, но въобще не се впечатлих и не обърнах никакво внимание. В един момент рязко се влоших.

Позвъних на Бърза помощ. Дойдоха след известно време и вкъщи ми направиха PCR. Веднага се качихме в линейката и тръгнахме да търсим място къде да бъда настанен. Представяте ли си? Но не се оплаквам, трудностите са в цялата страна.

Накрая намерихме място в Транспортна болница. Там изкарах няколко дни и след това ме докараха в "Св. Анна". Тук ми правят различни вливания. Но пак казвам, че не искам да говоря за себе си, а за хората, които работят в болницата. Те са лишени от бита си, за да помогнат. Изпитват неудобства, напрежение, но не ги показват.

- Имате ли висока температура, липса на обоняние?

- Преминах този етап. Сега имам и апетит, и обоняние, но ми правят процедури, слагат ми системи, защото дишането ми е късо.

- С какви лекарства ви лекуват?

- В системата слагат най-различни лекарства, въобще не мога да ги изброя, защото са безкрайно много и различни. Не си правя труда и да им помня имената. Но лекарите правят всичко възможно хората да си тръгнат здрави. Отношението е еднакво към всички. Отнасят се професионално, мило и с разбиране.

- Вие сте смел човек, но уплашихте ли се когато разбахте, че сте болен от COVID?

- Смелостта беше някога. Но честно казано не съм се уплашил. Поне до този момент. За мен животът и смъртта вървят ръка за ръка. Не че не съм се плашил през живота си. Страхът е част от съществуването на всяка живо същество.

- Казаха ли ви още колко време ще сте с кислородно маска?

- Официално никой не нищо не ми е казал. Но искам да да отправя едно предложение. Тук има хора, които са с придружаващи заболявания, например диабет.

Те имат нужда от по-специална храна, болницата не може да им я осигурява. Близките им я носят. Проблемът е, че стоят долу доста време и чакат някой да слезе и да поеме продуктите. Чакат по два часа, защото всички са заети. Това обаче е не само разхищение на време, а и загуба за икономиката.

Може да се помисли за някакъв вариант. Например да я оставят на рецепцията и някой от санитарите срещу заплащане да я разнася.

- Запомнихте ли имената на лекарите, които ви лекуват?

- Не виждам лицата им, защото всички са с маски, така че и имената трудно ще запомня. Знам някои, но ако кажа едни, ще пропусна други, а те всичките заслужават да бъдат изброени, защото са истински герои.