След 35 години говори човекът, който подкрепя Христо Проданов в последните му мигове

Комунистите контролират експедицията и пращат с момчетата партиен секретар

Алпинистите ни оцеляват при 3 фатални инцидента - бури, лавини и жестоки измръзвания

Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Към тебе тичат хора!"

Това са думи, които всички са чували, но никой не знае кой всъщност е човекът, говорил с Христо Проданов в последните му мигове.

Речта е приписвана на различни членове на първата българска експедиция, отправила се към Еверест през 1984 г., но гласът от радиостанцията всъщност е на алпиниста Георги Имов. Именно той решава да задържи Христо Проданов буден, защото знае, че покоряването на най-високия връх на Земята е най-голямата му мечта. Въпреки усилията му приятелят му загива.

Тази експедиция е дълго чакана, но и трудно организирана. Единственият шанс българи да се качат на Еверест е през 1984 г., когато се навършват 40 години от идването на комунистите на власт. По този повод са отпуснати средства и алпинистите получават разрешение да пътуват.

Времето било изключително неподходящо за атакуването на този връх, но момчетата знаели, че скоро няма да имат подобна възможност. Тогава правилата били такива, че само един екип може да се катери по конкретно избран маршрут. Затова единственият свободен от общо 16 бил само Западният гребен. По-известен като Жестокия път. Неслучайно

останалите експедиции го избягвали

и по него преминала само югославската, и то 5 години преди това - през 1979 г. Това означавало, че българите трябва да се катерят по неотъпкани пътеки.

Дори един от югославските алпинисти се среща с нашите в Катманду, за да ги предупреди. Обяснил им, че маршрутът крие прекалено много рискове и е твърде опасен. Той недоумявал защо са тръгнали в сезон, в който това изобщо не е препоръчително.

Предупреждението обаче не плаши българите, защото в продължение на близо две години те тренират постоянно и са изключително добре подготвени.

За осъществяването на експедицията огромна заслуга има Андрей Луканов, който налива хиляди долари в нея. Дори помага на Петко Тотев да замине, като урежда паспорта му.

Малко известен факт е, че партийното ръководство тогава контролира експедицията и избира Аврам Аврамов за водач. Заедно с него бил и партиен член, с когото се съгласували някои въпроси.

С тях двамата за Хималаите заминават Христо Проданов, лекарят д-р Стайко Кулаксъзов, радистът Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Иван Вълчев, Дойчин Василев и Людмил Янков.

Дните на чужда земя са осеяни както с хубави, така и с неприятни мигове.

Били наети 550 носачи, които прекарали няколко тона товар за около 10 дни до базовия лагер.

След това се изградили следващите подслони на различни височини.

Неведнъж обаче палатките били помитани от урагани, а кислородните бутилки летели във въздуха със страхотна скорост. Стига се дотам, че лагер 2 изчезва и нашите трябва да изградят пещера под леда, където 7 души да могат да се приютят.

Малко след този инцидент идва денят, в който

Христо Проданов решава да атакува върха

Това се приело за избързване и породило голямо разногласие сред екипа. Започнали съмнения, че след като той изкачи Еверест, останалите няма да имат този шанс. Причината е, че ръководителят на експедицията толерирал Проданов. Това ясно проличало още при предварителните тренировки в Памир, когато всички изкачили два седемхилядника и се готвели за трети, но тази възможност била дадена само на Христо.

Екипът не остава с лоши чувства, но едва в подножието на Еверест си дава сметка за всички пропуски, които е допуснал Проданов.

"Неговото слизане беше грешка, липса на достатъчно опит и оценка на ситуацията - казва пред "168 часа" Петко Тотев. - Тогава не сме го разбирали така. Лошото време

попречи маршрутът да бъде добре оборудван с въжета,

защото, като ги няма, слизането е много трудно."

Въпреки това Христо Проданов остана единственият в света, който изкачи Еверест по Западния гребен и слезе по него. Едва след това този път ще бъде забранен, защото е прекалено рисков.

"Този маршрут е труден технически и изкачването му без кислород допълнително усложнява нещата - споделя пред "168 часа" Методи Савов, един от покорилите върха след Проданов. - Проданов искаше да е част от малцината, които са се качили без кислород, но останалите бяха минали по класическия маршрут. Именно по тази причина при връщането си той изгуби силата си."

Следва спасителна акция, където се втурват всички, но най-близо е Людмил Янков. Той прави дори невъзможното, за да спаси Проданов, но не успява. Над 7000 м се разразява буря, която за малко не убива почти всички участници в "Еверест '84".

Дните след загубата са тежки, но надеждата, че останалите алпинисти ще изкачат най-високата точка на Земята, бързо връща ентусиазма им.

Така се стига до началото на май, когато Методи Савов и Иван Вълчев тръгват към върха.

"Един ден преди нас бяха тръгнали помощната връзка - Костас Канидис и Диньо Томов - разказва Методи Савов.

- В един момент с Иван сме на 7200 м, когато Костас или Диньо попита Аврам дали може да качат върха, което е съвсем нормално, но само от една страна. Той им даде разрешение, което за мен бе голяма грешка и това бе причината след това аз да съм в толкова тежко състояние. Те бяха пред нас, за да ни осигурят нагоре въжета, кислородни бутилки, храна, но така поставени нещата, те щяха да ги вземат със себе си и

за нас не оставаше нищо

Затова се натоварихме с кислородни бутилки. Стигнахме до четвърти лагер, където имаше само една двуместна палатка.

Загледахме към върха, за да видим какво ни очаква, и в този момент забелязах двама души. Помислих, че са други алпинисти, но се оказа, че са нашите момчета. Бяха премръзнали и уплашени.

В двуместната палатка влязохме всички и аз и Иван започнахме да ги масажираме, направихме им чайове, бульони и така до 7 ч. на другия ден.

Това бе последното място, където можехме да поспим и да отпочинем преди атакуването. Сутринта изпратихме Диньо и Костас да тръгнат надолу, а ние поехме нагоре някъде към 9 ч.

Това трябваше да се случи още към 2-3 през нощта

А да ти се отнемат тези часове на тази височина, е убийствено."

Методи Савов и Иван Вълчев изкачват Еверест на 8 май, но обратният път отново е инфарктен.

"Нощта ни хвана и бяхме принудени да останем на 8750 м без кислород - спомня си Савов. - Бяхме първите хора в света, които го направиха. Не знам как не си останахме там. Това ни промени живота. Иван много ми помогна. На 8000 м ми стопли леген с вода, за да си сложа краката, защото бяха измръзнали. Представете си на -30 градуса как се прави това.

Това бедстване нямаше да се случи,

ако Аврам Аврамов не бе дал разрешение на Костас и Диньо да се опитат да атакуват."

Междувременно към върха вече са се отправили Кирил Досков и Николай Петков, които успяват да го покорят на 9 май.

При слизането си те помагат на Методи, който вече е измръзнал и е в много тежко състояние.

"Именно това бе най-тежкият момент за Аврам Аврамов, след като петима българи поеха към върха, но нито един от тях не се връщаше - обяснява Петко Тотев. - След това се случи абсолютно чудо. Когато групата се появи на последния участък и успя да излезе от ледника, ние се втурнахме да ги посрещаме, но зад тях падна огромна лавина. Беше тъмно, всички спряхме и гледахме светлините им дали ще угаснат. Това щеше да е страшна трагедия. За щастие, не се случи, но ако бяха решили да си починат още веднъж, тя щеше да мине точно през тях."

Преди това обаче и Иван Вълчев изпада в тежка ситуация.

"Трифон Джамбазов се качи до четвърти лагер по класическия път и

завари Иван Вълчев крайно изтощен

- допълва пред "168 часа" Кънчо Долапчиев. - Той го спаси. През това време Кирил и Николай помагаха на Методи, пресрещнах ги аз и ги съпроводих до базов лагер. Когато Иван Вълчев слезе при нас, благодари на Джамбо, както наричахме Джамбазов, че му е спасил живота. Но това някак остана на заден план, а е важно, защото спецификата на хималайския климат е особена. Например, ако някой попадне в дупка, вятърът набива снега и така се уплътнява, че

може да покрие човек

и ти да минеш върху него и да му стъпиш на главата, без изобщо да знаеш. Подобен бе случаят с Методи, защото го откриха, когато оставаше малко от главата му, която не бе покрита от снега."

Въпреки трудностите нашите момчета успяват и цяла страна ликува, че български алпинисти са покорили Еверест.

"Тук трябва да се отбележи, че не само тези, които изкачихме върха, сме важни, а и всички останали от експедицията - категоричен е Методи Савов. - Защото

ние се качихме на върха, стъпвайки на техните рамене

Те бяха хората, които изградиха лагерите, изнесоха храната, съоръженията и всичко останало. Имаха опита да се качат, но времето и обстоятелствата не им позволиха."

Безспорно обаче успехът на експедицията води до определянето й за събитие №1 за ХХ век и извежда алпинизма на първо място.

Нашите момчета се превръщат в легенди, защото след "Еверест '84" следват 22 експедиции по Западния гребен, но нито една от тях не е успешна.

"Това нещо вече не се прави - споделя пред "168 часа" Костас Канидис. - Думата "експедиция" изчезна от речника. При нас всеки един момент бе интересен. Както казва Бърдарев, който опита от Хималаите, иска пак да отиде."

Факт е, че "Еверест '84" остана в историята като

експедиция, която няма да бъде повторена,

а причината е, че вече всичко е много по-лесно.

"Днес има т.нар. комерсиални маршрути към Еверест, през които пролетта преди мусона и есента след него има дни, когато се качват по 270 човека на ден - обяснява Кънчо Долапчиев. - Това нещо и на Черни връх не може да се види. Тези маршрути са лесни, ако изобщо може да става дума за лесно в Хималаите, но при тях

носачи срещу заплащане осигуряват всичко

Прокарват пътя, опъват парапети, палатки, готвят, носят ти кислорода. И накрая ти правят и снимка на върха. Това струва между 30 000 и 70 хил. долара на човек. На място дават дори обувки, облекло и всичко останало. Само пари да имаш. Затова днес може да прочетете, че човек с изкуствени крака е покорил Еверест, но българската експедиция не може да бъде повторена."

Нашите са герои, но в сравнение с останалите именити спортисти сякаш са забравени от властта.

"Да спиш върху леда и да трепериш от студ, това се отразява на организма - категоричен е Методи Савов. - Много време е необходимо за възстановяване. Ние поехме огромен риск, защото например в другите дисциплини, без да ги подценявам, лекарите са до спортистите, а при нас това го няма. Всички състезатели спят в хотел с топли завивки, а ние - в палатки, без баня и тоалетна и се храним с консерви. Ръждясаха ни стомасите.

Някои от нас са с отрязани стъпала,

на мен и част от петата ми я няма."

Немалко от алпинистите, участвали в експедицията, починаха от различни заболявания, а останалите получават пенсия за особени заслуги, но тя е крайно недостатъчна.

Въпреки това "Еверест '84" ще остане завинаги в историята с подвига, който никога няма да бъде повторен.