Както при първата експедиция през 1984 г., така и при тази 5 души стигат до върха, но се завръщат само четирима

Тялото на алпиниста е намерено на 24 май на същото място, където изчезва и племенницата на Христо Проданов

Дойчин Боянов се качва пръв без кислород, но въпреки това се връща да търси Христо Христов, който загива след това

Март, 2004 г. Втора българска експедиция се отправя към най-високата точка в Хималаите. Всичко е почти както преди 20 г., когато през 1984 г. българин за първи път покорява Еверест. Единствената разлика между двете мисии е само в парите. Първата била щедро финансирана, а втората разполагала с оскъдна сума. Приликата обаче е убийствена. И при двете 5 човека изкачват върха, но един не се връща.

През 1984 г. там някъде под Еверест остана завинаги Христо Проданов, който стъпи на покрива на света на 20 април. През 2004 г. на 8680 м

загина и Христо Христов,

който се качи на 20 май.

Идеята за нова българска експедиция дават Николай Петков, който успя да покори Еверест още през 1984 г., и Дойчин Боянов.

"Планът беше Сагармата, както непалците наричат Еверест,

да се изкачи без кислород

- споделя пред "168 часа" алпинистът Методи Савов, участвал в експедицията през 1984 г., когато изкачва Еверест за първи път. - Те искаха да се направи опит от северната страна на върха, тоест откъм Тибет. Аз не бях особено добре настроен, но те ме поканиха за ръководител и аз приех. Заех се с основната задача да намеря пари. Успях да уредя много малко, за разлика от предишната експедиция, където имаше щедро финансиране."

Междувременно се явяват 103 кандидати, които искат да бъдат част от мисията.

"Първоначалната идея бе екипът да е от 15 души - обяснява Савов. - Това зависеше от сумата, която ни трябваше. Намерих пари, като по-голямата част бе отпусната от Министерството на младежта и спорта с министър тогава Васил Иванов - Лучано. Бяха внесени в банковата сметка на федерацията по алпинизъм. Оказа се обаче, че тя дължи пари на някакви хора, които бяха направили стени за катерене. Съответно почти цялата сума им бе прехвърлена на тях."

Това нажежава обстановката, но нищо не може да се направи. По тази причина екипът на експедицията е намален със 7 човека. Недоволството расте, а

отхвърлените алпинисти

започват да се оплакват пред медиите, че умишлено са изключени от състава.

Въпреки това крайният състав е: Методи Савов - ръководител, д-р Карина Сълова - лекар, Николай Петков, Петко Тотев, Христо Христов, Дойчин Боянов, Иван Темелков, Иван Вълчев, Цвета Мишева и Станимир Желязков.

"Много хора бъркат, че в експедицията е участвала племенницата на Христо Проданов - Мариана Масларова. Тя бе там по същото време, но щеше да атакува върха по т.нар. комерсиални маршрути с друг екип", уточнява Савов.

За да бъде всичко предварително добре организирано, в края на 2003 г. ръководителят на експедицията и Николай Петков заминават по-рано за Катманду, където намират агенция за осигуряването на транспорт до базовия лагер и шерпи. По същото време там се провежда честване на 50 години от първото изкачване на Еверест.

"Това е много хубав спомен, защото гости на празненството бяха Едмънд Хилъри (първият човек изкачил Еверест - бел. ред.) и съпругата му. Возеха се в кралска каляска - разказва Методи Савов. - Едмънд беше като жив бог за хората там. Всъщност това бе втората ни среща. За първи път го видях, когато през 1980 г. бяхме на

разузнаване в базов лагер

заедно с Румен Воденичаров и Христо Проданов за една експедиция. Разбрахме, че той е в съседно село и отидохме да се запознаем с него."

След като всичко е уредено, алпинистите се връщат в България, за да заминат в началото на 2004 г. отново с цялата група.

"Пристигането в Катманду бе придружено от някакви демонстрации - спомня си Савов. - Често ни спираха и не ни позволяха да продължим пътя си. За да се измъкнем, дадохме доста пари. Въпреки това успяхме да стигнем до базов лагер. След това мина около месец, докато алпинистите се аклиматизират на определена височина.

Не разполагахме с пари,

за да си позволим достатъчно шерпи, и по тази причина момчетата от екипа си изграждаха всичко нагоре - парапети и въжета."

По време на подготовката за изкачването обаче проличал и един от основните проблеми на експедицията. Алпинистите нямали достатъчно време за стиковка помежду си и това довело до неразбирателство и последвали неприятности.

Въпреки това Петко Тотев е първият от експедицията, който решава да атакува върха, докато останалите от групата са на доста по-ниска височина в хотел.

Той успява да изкачи Еверест на 19 май, използвайки кислород.

Междувременно обаче Методи Савов и Христо Христов не се чувствали добре и решили да отидат на по-ниска височина.

"Аз, той и лекарката слязохме на около 3000 м, защото бе явно, че не сме добре - разказва ръководителят. - Христо бе симпатично младо момче, леко своеволно. Следваше скулптура в Художествената академия, но не бе от най-приказливите. Докато бяхме в хотела, си позволи да ходи по някакви четирихилядници, без да ми се обажда, което ме подразни много и му направих забележка.

Това можеше да влоши състоянието му."

Христов изглеждал добре и лекарката д-р Сълова му разрешила да участва в катеренето към върха. Затова той се качил с останалите от групата на преден базов лагер на около 6000 м.

"Останах на 5400 м, защото не можех да отида на по-голяма височина - спомня си Савов. - Другите трябваше да се аклиматизират и да атакуват Сагармата. Така на 20 май тръгнаха Христо, Николай, Дойчин и един шерпа. Те се движеха с различно темпо, като последните трима бяха по-бързи и първи стигнаха върха. Дойчин се качи пръв и за разлика от Николай не използва кислород. Така Петков се превърна в единствения човек в света, който е минавал по три различни маршрута на Еверест. Тук искам да уточня, че идеята ни бе изкачването да е без кислород, но това не означава, че не бяхме взели, защото всичко може да се случи. Казвам го заради спекулациите, които се появиха тогава."

Слизайки от Еверест, Дойчин Боянов среща Николай Петков, а след това и Христо, които изглеждал добре и бавно крачел към върха.

По-късно от думите на чужди алпинисти и шерши става ясно, че Христов бедства под върха.

"Когато Дойчин разбра, че той не е добре се върна обратно нагоре

с надеждата да го срещне и да му помогне - категоричен е Методи Савов. - Представете си какво му е било на Дойчин, който изкачи Еверест без кислород. В такива ситуации единственото желание е да слизаш все по-ниско, за да получаваш повече въздух. Той обаче се върна обратно, за да се опита да спаси Христо, но без успех."

Христов не е намерен в продължение на няколко дни и спасителната акция е прекратена. Скандалното в случая е, че Николай Петков и Дойчин Боянов

са обвинени пряко за смъртта му

и то заради това, че са го оставили сам по пътя към върха.

"В такива ситуации всеки отговаря сам за себе си, но да се обвиняват Николай и Дойчин не е редно - казва Савов. - Проблемът е, че до ден днешен все още витаят подобни спекулации. Аз смятам, че Христо се надцени. Не е усетил кога трябва да се върне обратно. Границата е много тънка. Тук донякъде и лекарката има вина, защото тя не успя да прецени състоянието му достатъчно добре. Той беше зле, когато слязохме заедно и ако тя беше казала, че няма да преодолее изкачването, аз нямаше да го пусна. Във всяка експедиция докторът има основната дума за достигането на върха от алпинистите."

Междувременно обаче се получават и първите съобщения за още един трагичен случай. Племенницата на Христо Проданов също е изчезнала някъде под Еверест. Мариана Масларова била видяна за последно на второто стъпало под върха на височина 8680 м от новозеландеца Ръсел Брайс. До ден днешен остава загадка дали тя е слизала от върха, или се е качвала. Може да се предположи, че е успяла да покори покрива на света, но за това няма никакви доказателства и по тази причина не е признато за постижение. Тялото й не бе намерено и Масларова остана завинаги някъде там, сгушена в ледените полета на Еверест.

На височината, която е забелязана последно обаче, е намерено и тялото на Христо Христов на 24 май от ръководителя на руска експедиция Александър Абрамов и двама шерпи. Той бил седнал, вкопчен в парапета.

"Има безспорни факти, че Христов е успял да покори върха - обяснява по-късно Петър Атанасов, говорител на българската експедиция. - Той е видян там от двама шерпи."

Майката на алпиниста обаче

отказа да приеме, че това е трупът на сина й,

защото бил идентифициран от хора, които не го познавали.

Трагичните вести за двамата загинали български алпинисти помрачават успеха на експедиция "Еверест 2004". Въпреки това единственият, който поздравява останалите за успеха, е Соломон Паси. По това време той е министър на външните работи.

Следва кратка почивка за групата и полет към България.

"Когато се върнахме през 1984 г. цялата нация се бе обединила и ни посрещна с овации, а през 2004 г. - с освирквания", възмущава се Методи Савов.

Вероятната причина за това е нагнетяването на ситуацията от алпинистите, които са изключени в последния момент от групата. Някои от тях все още не са в добри отношения с ръководителя. За съжаление и част от мъжете в самата експедиция имали принос за тези събития. Още в лагерите някои предавали неточна информация по сателитния телефон.

Затова още със слизането от самолета алпинистите са принудени да дадат извънредна пресконференция.

"Бяхме смазани, а хората ни нападнаха

- спомня си Методи Савов. - Имаше обвинения за злоупотреба с финансирането, а това рефлектира върху мен. Не бяхме подготвени за подобно нещо. Беше ми изключително тежко да бъда ръководител на тази експедиция. Винаги като си спомням за нея, в мен нахлува неприятно усещане."

По-нелепото в случая е, че алпинистите се разделят на два лагера между Николай Петков и Петко Тотев, което допълнително усложнява обстановката по време на пресконференцията.

Въпреки сериозните скандали около "Еверест 2004" и трагичната смърт, алпинистите постигнаха сериозен успех. Неясно защо както при тази, така и при експедицията през 1984 г. е отдадена по-голяма почит към загиналите, отколкото към живите, успели да покорят върха и да се завърнат.

Четете още:

За първи път само в "168 часа": Инфарктни мигове от експедиция "Еверест '84"

Кой произнася думите: Ице, ти си голям българин. Не заспивай. Хора тичат към теб!

Двамата най-близки приятели на Христо Проданов загиват трагично