Важно е да се разбере, че на власт във Вашингтон е революционно правителство, макар и организирано като имперски двор

Обръщението на вицепрезидента на САЩ Дж. Ди Ванс в Мюнхен и резултатите от последвалите парламентарни избори в Германия ме накараха да си спомня за Източен Берлин през 1989 г. и рухването на комунистическите режими в Източна Европа. През последните седмици на съветската империя в Европа реформаторският съветски лидер Михаил

Горбачов каза на своите твърдолинейни източногермански другари,

че рискуват да се окажат от грешната страна на историята, а “тези, които не реагират на реалния свят, ги очакват опасности”. Нещо подобно направи и Ванс, който в речта си каза на европейците, че са от грешната страна на президента Доналд Тръмп. Посланието му обаче нямаше очаквания ефект.

Оказа се, че основният печеливш от публикациите на Илон Мъск в социалните медии и от предупрежденията на Ванс беше германската радикално лява партия “Левицата”, а не крайнодясната “Алтернатива за Германия”. Другият неочакван резултат беше, че Фридрих Мерц, вероятният бъдещ канцлер на Германия, само за една нощ

се превърна от старомоден атлантик в европейски

голист

Веднага след изборите, Мерц обяви своята готовност да се бори за независимостта на Европа от САЩ.

Революцията на Тръмп вече промени природата на европейската политика. По-малко от два месеца след началото на мандата на новата администрация в Белия дом европейската политическа сцена се превърна в сблъсък между съюзените с Тръмп революционери и либералните националисти, чието послание е “спрете да ни тормозите”.

Сега на крайната десница ще се наложи да оправдава по-високите мита за Европа, които Тръмп заплаши да повиши до 25 процента, както и да поискат от европейците да последват външнополитическото лидерство на Вашингтон. За разлика от тях основните политически партии вече действат като защитници на националния суверенитет и се надяват да мобилизират подкрепа, уповавайки се на националния интерес и националното достойнство.

Мюнхенската конференция сложи край на разгорещения дебат дали Тръмп трябва да се приема сериозно (тоест да не се приема буквално), или буквално (тоест да не се приема сериозно). Сега вече знаем, че той

трябва да бъде приеман едновременно буквално и сериозно

Както отбеляза президентът на Русия Владимир Путин, Тръмп “не просто казва това, което мисли, но и казва онова, което иска”. Коментарите му за поемане на контрол върху Гренландия или Панамския канал не бяха просто сигнал, а израз на намерение. Американският президент е убеден, че стратегическият интерес на Америка е превръщането на Канада в 51-ия американски щат. Той силно вярва, че може да отдели Русия от Китай, и обвинява “дълбоката държава” в Америка, че му е попречила да постигне това още през първия си мандат.

В този контекст европейците губят ценно време в размисъл какъв ще бъде планът на Тръмп за Украйна и в оплаквания, че не са на масата на преговорите.

За да бъде разбран Тръмп правилно, най-важно е да се признае, че на власт във Вашингтон е революционно правителство, макар и то да е организирано като имперски двор. Революциите никога нямат подробни планове. Те следват собствено разписание: възползват се от момента, без да предвиждат бъдещите си стъпки.

Не е ясно какво точно Тръмп иска да постигне в преговорите си с Путин, иска обаче да постигне нещо много голямо и иска да го постигне бързо, много бързо.

Това, което Тръмп предлага на Путин, е не просто перспектива за спиране на войната в Украйна при условия, като цяло благоприятни за Москва, а голяма сделка за пренареждане на света. Тя включва и присъствието на Америка в Европа, както и в Близкия изток и в Арктика.

Тръмп обещава на Путин, че Русия бързо ще бъде реинтегрирана в глобалната икономика и че Москва ще си възвърне статуса на велика сила, загубен през унизителното десетилетие на 90-те години. Тръмп се надява, че

така ще убеди Русия да разтрогне съюза си с Китай

Отказът на САЩ при гласуването на резолюцията в ООН да осъди агресията на Русия срещу Украйна шокира дори някои от най-верните почитатели на президента. Ала това имаше за цел да убеди Кремъл, че американският лидер е готов да направи немислимото - да пренареди света, установен от Роналд Рейгън и Горбачов в края на 80-те години.

Какво ще се случи с революционните мечти на Тръмп, е отделен въпрос. Една от странните иронии на историята е, че днес руснаците приемат решимостта на Тръмп да пренареди света със сдържан ентусиазъм, напомнящ предпазливия отговор на САЩ към Горбачов преди почти 40 г. Реакцията днес на външния министър на Русия Сергей Лавров не се различава съществено от казаното от Дик Чейни, тогавашния министър на отбраната на САЩ, през 1989 г.: “Трябва да бъдем внимателни и да не заложим сигурността на нашата нация на това, което може да е само временно отклонение в поведението на нашия най-голям противник”.

Някога Джордж Оруел отбеляза, че

“всички революции са провал, но не всички са еднакъв провал”

Не можем да знаем какъв провал ще бъде революцията на Тръмп. Но историята ни учи, че най-добрата стратегия срещу революционерите не е съпротивата, а стремежът революцията им да бъде похитена. Затова и успехът на Европа ще зависи най-вече не от способността ѝ за съпротива, а от това дали ще има таланта да изненадва. Може ли Европа да се възползва от това, че няма да бъде на масата на преговорите между САЩ и Русия? Трябва ли Тръмп да бъде оставен да бъде собственик и единствен изпълнител на своя велик мирен план за Украйна?

В момент на екзистенциална криза по-слабата страна има един ценен ресурс, с който може да се открои – политическото въображение.

* Текстът е по https://kultura.bg/web/