Музикалният тюрлюгювеч говори само за едно - повърхностност

Не толерира превъзходството на мъжкия пол

С по-фриволни изяви създава близост, излиза от рамката на строгост и формалност

Всички гледат и оценяват тоалетите на Десислава Радева, търсейки еволюция в нейното поведение на първа дама. Истината се крие не в дрехите, а в онлайн живота на президентшата. Всъщност фейсбук проявите й говорят много повече за нейната личност.

Последният пост на Радева в социалната мрежа е от вечерта на местните избори, когато в късните часове на деня тя публикува песента “Кукавица” на Цеца Величкович, придружена с думите: “Поздрав за кой разбрал”. Веднага се появиха предположения, че президентшата реагира с тази музикална проява на думи на Бойко Борисов в ефир - “ако десните считат, че тези кукувици са Костинбродска промяна, да я подкрепят”.

Дали е така, може само да се гадае, но фактът, че Радева отново "взриви" социалната мрежа, е безспорен. Подробно проследяване на нейните фейсбук публикации за последните три години показва определени

повтарящи

се модели.

Затова “168 часа” потърси професионалното мнение на психолози относно онлайн поведението на първата дама и какво всъщност отразява то.

“Очевидно е, че изявите на госпожа Радева гравитират основно около проблем със самочувствието. Безспорно е, че тя има нужда от внимание - коментира експертът Росен Йорданов, бивш зам.-директор на Института по психология на МВР. - При всички положения това е един човек, който трудно се побира в кожата си.

Дадената й роля, чрез нейния съпруг, очевидно много я възбужда и изкушава да прави неща, които в предишната й битност на неизвестен човек не са имали чуваемост. Тя раздува традиционната представа на българина за съпругата до президента, като използва възможността да се радва на внимание и да го търси повече, отколкото хората очакват от нея.

Зад всичко прозира една зле прикрита, зле камуфлирана суета. Прави впечатление лекото фамилиарничене с известни личности, дори които тя признава, че не познава. Тонът в стил софийска бохема, който се опитва да демонстрира, отново разкрива помпозност и вътрешен копнеж за изява.”

С времето - от легендарния вече пост за котарака на Радеви (обвързан с гей парада) през 2017 година до днес - първата дама редуцира собствените си думи и действа с повече или по-малко закодирани послания. Не може задълго обаче да се въздържи от публикации.

“Когато става въпрос за публични личности, в социалните мрежи се очаква да се балансират два крайни на пръв поглед принципа - обяснява доц. д-р Маргарита Бакрачева от Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при БАН. - Допустимото от гледна точка на изпълняваната социална роля (премереност, сдържаност), което не кореспондира изцяло със същността на социалните мрежи - залагането на личната позиция, по-емоционалния тон и споделяне на съдържание. Сухото информативно или изразяващо единствено позиция изявление не е в стереотипа на комуникацията в социалните мрежи. Личните страници автоматично биха изгубили смисъла си и биха наподобили личен сайт.”

В постовете на Радева очевиден превес има споделянето на музикални парчета в най-разнообразни стилове - Rammstein, Iron Maiden, Rainbow, AC/DC, “Уикеда”, Моцарт, Чайковски, Миро, “Ку-Ку бенд”, Цеца и много други.

“Музикалният тюрлюгювеч говори само за едно - повърхностност - анализира Йорданов. - С госпожа Радева сме връстници. И на 50 години аз мога да кажа каква музика харесвам и какви групи, както и че ги познавам много добре. Когато човек представя себе си чрез песен, иска да подсили впечатлението за своя вкус, да покаже колко е културно-просветен - това е едно

контролирано представяне

на себе си.

Разделям тук два типа хора - такива, които слушат просто за да се заявят като част от някакъв мейнстрийм, да покажат, че са културно повлияни от даден стил, и такива, които истински харесват едно или друго.

Госпожа Радева с нейните музикални презентации оставя впечатлението, че е от хората, които са повърхностно прилепени за дадена музикална култура. Ясно е, че тя се идентифицира с нашето поколение, което е по-рокаджийско. Но ако човек наистина е почитател на Iron Maiden или на Rainbow - може да се изрази чрез много други техни парчета. Вместо само с хитове от 90-те, които са въртени навсякъде и всеки е чувал. В случая

това е само демонстрация.

Ако някой харесва Iron Maiden и Слави Трифонов, значи има нещо гнило. Повярвайте ми. Аз съм фен на Iron Maiden, колата ми е брандирана дори и не познавам друг фен, който да харесва в същото време Слави Трифонов.”

Според доцент Бакрачева общуването чрез споделяне неслучайно е масово. То е бърз начин да се покажат позиция, подкрепа, емоция, оценка, стъпвайки на вече утвърден модел. Докосвайки тези, които вече го познават. Разнообразието в съдържанието от своя страна обхваща и достига до различни групи хора.

Музикалните поздрави на президентшата често са придружени и с характерен за нейните постове хаштаг - #Midnight (полунощ). Той обикновено е съпътстван с уточнения “преди” или “след”, тъй като Радева публикува предимно в късните часове на деня.

“Всеки човек има предпочитания за времето, в което се чувства по-активен - т.нар. сови и чучулиги - коментира Бакрачева. - От друга страна, ангажираността с ангажименти през деня не дава възможност за прекарване на толкова време в социалните мрежи, което демонстрира активно отношение към задачите. Показва, че се отделя време за всяко нещо в удобен момент.”

Според Йорданов тази времева активност говори и за излишна енергия при така хиперактивната натура на първата дама.

Освен всичко Радева си позволява по-фриволни постове като обръщението към дамите от 8 март 2018 г.:

“- Защо мъжът не може да е едновременно красив и интелигентен?

- Защото тогава ще е жена.

Честит празник, лейдис!”

Както и анекдот за Хелоуин, вещиците и будителките.

“Очевидно е, че госпожа Радева е със силно изразени мъжки черти в характера - разяснява Йорданов. - Тя показва, че е човек, който

няма да се ограничи в ролята на

кротката съпруга до

силния мъж.

Не толерира превъзходството на мъжкия пол. Във всяко едно отношение демонстрира, че нейното мнение трябва да се слуша и нейната воля трябва да се налага.”

Доцент Бакрачева е на мнение, че с този подход се търси стесняване на границите и показване на лична страна от Аза, което е и важна крачка в общуването в неформална среда. “Това създава близост и най-вече излизане от рамката на строгост и формалност.”

Президентшата също така си позволява да се оплаква във фейсбук чрез пост от авиокомпания, в който, неволно или не, дори вмъква расистки коментар (впоследствие редактиран). Не се свени да се защитава от критики по повод на гафове със свои тоалети като широко коментираната прилика между роклите им с Йотова по време на прием за националния празник 3 март. Популяризира също събития и инициативи на своето сдружение с нестопанска цел “Живата вода на България”. Изказвала е и отношение към наболели въпроси като скандала с оперната певица Дарина Такова.

“Всичко това би изглеждало добре, ако беше мнение на човек, който сам или благодарение на свои собствени усилия е постигнал резултат, успех - обяснява Йорданов. - В случая издиша именно това. Цялото внимание, за което очевидно е копняно, не се дължи на собствени усилия - в професионален смисъл, а не по линия на правилния избор на партньор в живота.

Личи една изключителна екзалтация. Солова изява. One Man Show. Не знам дали е осъзнато усилие, но Радева иска да остави някаква следа в общественото съзнание и памет. И все пак е видно, че първата дама влага цялото си усилие и интелект, за да прикрива възбудата си от успеха - да е съпруга на президента. Не се получава. Егоцентричен подем.

Нарцистични вълнения.

Да вземем за пример американците, които наложиха ролята на първата дама като цяло. Мелания Тръмп изпълнява очакванията на обществото, които там са налице. Битуват зададени стандарти, в които тя се опитва да се впише. Няма преекспониране, ентусиазъм, екзалтация. У нас имаме донякъде традиция с госпожа Стоянова, но там нещата бяха доста по-обрани. И се придържаха към стандарта на американската традиция.

Радева иска повече. Тук има тънка ирония. Истината е, че до голяма степен успехът на нейния съпруг се дължи на това, че българското общество отхвърля идеята, че жена може да ръководи, да представлява държавата. Без значение от нейните характеристики. Смятам, че този патриархален модел битува в представата на хората. Не съм сексист, убеден съм от опита си, че в много отношения жените са по-добри мениджъри, но не можем да се борим с народопсихологията. Затова всички си задават въпроса дали президентшата не е прекалено хиперактивна за ролята, в която е поставена.”

Бакрачева описва позициите на Радева в генерален план повече като сдържани и такива, които не преминават границата на добрия тон: “Нещо повече, те са и лаконични, което показва премереност в изказа. Дори в будещите в полярно отношение постове (за котарака) се наблюдава не отричане на правото на избор, а призоваване към зачитане на позицията на всички, толерантност в отношението, която се подкрепя

от липсата на крайности”.

Много често президентшата също така споделя цитати на различни творци като: “А големият предател винаги е най-близо. И затова най-трудно се вижда... Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг.” (Мария Лалева - “Живот в скалите”). Крие ли се зад чужди думи?

“Цитирането на изказвания е похват за изразяване на собствена позиция, но и отразяване на позицията на другите независимо от посоката - смята Бакрачева. - Тук попадат не само използвани чужди думи, а по-скоро посланието, което носят, и изразяването на лична позиция.”

Росен Йорданов е на мнение, че в това отношение се наблюдава интелектуална претенция.

“Всички цитираме хубави изрази на умни хора. И аз го правя. Има разлика между проумяването на някаква философия и простото цитиране. Има едни оборотни фрази, които са масова стока. Съвсем друго е това, което си възприел като свое верую. Не може да се прави един музикален и поетичен тюрлюгювеч, за да се печели от чужд ореол. Подобен стил на представяне на себе си е опит да се каже “Вижте колко съм интелигентна”. Иначе:

“Вижте колко съм важна”.

Самият аз не се срамувам, не се и гордея за това, че не съм фен на поезията, но се възхищавам на определени текстове. Но няма да кажа, че отивам да си купя еди-какво си от книжарницата, надявайки се, че няма да разочаровам хората, които смятат, че имам определено интелектуално ниво и мога да мисля.

Културата е многолика и човек може да се показва чрез нея по различен начин, но това означава да е спокоен като самочувствие и самооценка. Не да се опитва да се кичи, да си прави звънци от личности, течения и т.н. Това са колебания в самооценката, които очевидно не приключват понякога и на 50 години. Тогава има налице неудовлетвореност.”

В онлайн поведението на Радева се вижда и че тя не се ограничава в това да се включва с коментари под своите постове. Според Бакрачева диалогът е важна част, тъй като демонстрира ангажираност. Не само със съдържанието, но и с хората, до които то е стигнало.

“От тази гледна точка показва, че активността не се изчерпва само с поста, но и с отклика, който той е намерил, или изразява допълнителна информация каква е целта му”, коментира Бакрачева.

Начин ли е това също така Радева да печели почитатели като нормален човек, който може да комуникира с всеки?

“Лош опит да се прикрие огромната нарцистична омая - заключава Йорданов. - Един вид: “Аз, която ето къде стигнах, вижте, че съм си същата”. А мнозина си задават въпроса: къде е стигнала? Тя

просто съпровожда своя избраник

в живота в неговия кариерен път.

Надявам се, че няма да звучи хулигански, но класата е налице, особено в страната, в която скромността е подозрително качество само когато човек е такъв, какъвто е. И Iron Mаiden пеят за това.

Хубаво е човек да бъде обърнат към себе си, а не към светлините на прожекторите в опитите да осмисли живота си.

Изводът е, че към момента не можем да разберем какво наистина харесва Радева, защото ни занимава само със собствената си суета. Забелязваме, че се включва във всичко, интересува се от какво ли не. Но коя е тя?! Съвет от мен - ако бъде себе си, ще постигне онова, което иска. Достатъчно хора ще се идентифицират с някаква нейна истинска страст.

Иначе досега творчеството на госпожа Радева е достойно да се добави към националната съкровищница от любопитни изяви.”