Последните дни са някакъв ужас.

Около мен всичко препуска стремоглаво, появяват се всякакви ненадейни проблеми от всякакво естество - от финансови до времеви.

Егати, колко е прав Висоцки, пеейки за тези коне, които дърпат нашата житейска каруца и все бързат... А живота така набързо сякаш отминава и докато се усетим, всичко вече е блед спомен.

Наближава Коледа, а последните дни направиха така, че не усещам нищо празнично. Не, че се е случило нещо драматично, но тези постоянно връхлитащи отвсякъде проблеми за решаване доведоха до някакъв момент, в който не мога да си представя, че ще се отпусна и ще празнувам...

А и какво точно да празнувам. На Бъдни вечер ще ми е странно - напоследък не ям глутен, не ям въглехидрати, спрях да пия с 2 изключения последната половин година...

Ще е странна Коледа - сигурно ще наруша диетата, но няма да е нещо драстично.

Както и да е - мисълта ми е следната.

Когато бях малък, едва чаках да завали сняг. Толкова много обичах да вали и да натрупа.

Сега, само при мисълта за сняг ми става лошо.

Истината е, че разбираме, че сме остарели, когато спрем да се радваме на снега...

За децата - пързалки и снежни човеци.

За нас - зимни гуми, чистене на колата, трафик, сметки към Топлофикация...

А бе, Коледа иде, радваме се, но храната е вредна, телевизията тъпа, алкохола - менте, а секса в празничната нощ е силно надценяван, особено ако сте преяли с боб и сарми...

Айде, оставям ви и утре ще се видим на Коледен концерт - ще ходя да слушам моята приятелка Ludmila Diakovska, която ще пее с Плевенска филхармония в Зала България.

Това е единствения начин да усетя коледния дух!!! А и много обичам Люси Дяковска, но тя си го знае!!!

*От фейсбук