Първият ректор от 1988 г. проф. Александър Теодоров-Балан, доживял почти до 100 г., е известен с пословичната си страст по чистотата на българския език. Когато през 1916 г. при навършването на 65 г. според правилата е трябвало да се пенсионира, той изпратил до тогавашния министър Иван Вазов следното писмо:

Господине Министре,

С душесмут окосъзрех вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злино горчиво в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия. Защото, ако ме олицесъзрете, ще заключит, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно яколетие. Никакво коленослабие и кръстонемощие поличби не с ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми ипродължаващите ми телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни.

При това младосърдие и яколетие бива ли да ме подвергвате на изпъдица?

С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а в бъднодневие да ме оставите н трудотворна занимавка. Последна доплънка:

Виж, ако става реч за професора Влахов, той, макар и да е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

С почит: проф. БАЛАН, роден 1851 г.